Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИЗОБИЛИЕ ОТ УСЛОВНОСТИ СЪПЪТСТВА БЮДЖЕТА

Вече няма никакво съмнение - следващата изборна година ще бъде ожесточена. Ако си позволим да определим 2008-а като трудна, то 2009-а безспорно се очертава като стряскащо непредвидима и със сигурност - тежка. Не за друго, а заради събитията на международните финансови пазари. И понеже на всичкото отгоре ще има и избори, в последния държавен бюджет, който правителството на тройната коалиция приема, лъснаха сериозни противоречия.
Това е първият бюджет от много години насам, чието обсъждане започва при толкова много условности. Най-малкото защото управляващите признаха, че няма как да предвидят с какви изпитания ще се сблъска икономиката ни. А световният икономически растеж междувременно ще се забави - първоначалните очаквания бяха, че той ще е 4%, а вече се говори за 3%, което няма как да не се отрази и върху България. Според експерти заложеният в бюджет 2009 икономически ръст за страната ни от 4.7% е твърде оптимистичен, той няма да достигне повече от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), който за 2009-а се предвижда да е 73.49 млрд. лв. (до края на тази година се очаква той да е 66.4 млрд. лева). По думите на представители на бизнеса вече се наблюдава изтегляне на външни инвеститори, свиване на производството, а оттам и намаляване на поръчките.
Всъщност основната идея на новия разчет за състоянието на хазната е да се намалят до минимум рисковете за България от международната финансова криза. Не може да се отрече, че в новите бюджетни планове са предвидени т. нар. буфери, но е отделна тема доколко те са адекватни и дали изобщо ще заработят, ако стане нужда. Съвсем естествено опозицията е изключително критична към новия план на държавните приходи и разходи. Чакаме икономиката ни да влезе в рецесия, за да се предприеме нещо конкретно, в момента правителството просто изчаква. Догодина реалният сектор ще има огромни проблеми, смята Мартин Димитров от ОДС.
Според независими депутати инвестиционната програма, която се предлага, са пари на вятъра и тя по никакъв начин няма да повиши икономическия ръст на България. И навярно в тези съмнения има известна логика, защото едва ли е редно да се сравняват (заменят) чуждестранните инвестиции с държавни. По принцип държавата би трябвало да прояви инвеститорска инициатива там, където няма частен интерес или където ресурсите на частния сектор са по-малки. Но новият бюджет за пореден път ни прави свидетели как се планира отпускането на огромни средства за проекти, които би трябвало отдавна да са приключили. Всички чудесно знаят, че нямаме нито една напълно изградена магистрала, въпреки че всяка година се предоставят пари за това. За 2009-а сумата на всички инвестиции е 5.6 млрд. лв., в които влизат и 400 млн. лв., предназначени за антикризисен буфер. Част от тези пари са именно за магистрали. Разбира се, не е ясно как ще бъдат усвоени... и по-важното... от кого.
Впрочем, както вече писахме, правителството е планирало увеличение на приходите с 19.7% спрямо миналата година. В същото време социалните разходи нарастват с 20.2%, а инвестиционните разходи със 17 процента. Това създава впечатлението, че по-голямата част от планираното нарастване на приходите отива за социални нужди и по-малко за инвестиции. Според Българската стопанска камара (БСК) по-подходящ би бил обратният вариант.
За едно нещо обаче управляващи и опозиция са на едно мнение. Бюджет 2009 е бюджет на неопределеното въздействие на кризата върху българската икономика. Всъщност парламентарната Комисия по икономическа политика го прие на първо четене в четвъртък (6 ноември). Предстои следващата седмица да бъде гласуван и в бюджетната комисия. Интересното в случая са изявления на представители на БСП, че ще приемат всички разумни решения за промени в бюджета, които не са проява на политически популизъм...

Facebook logo
Бъдете с нас и във