Банкеръ Weekly

пито-платено

Изненада с чуждестранните туристи

Въпреки мрачните прогнози статистиката отчете ръст на приходите от туризъм и на броя на чуждестранните посетители.

Цяло лято какви ли не експерти по туризма ни убеждаваха, че има сериозен спад на приходите в бранша и отлив на чуждестранните туристи. Заговори се дори за криза и започнаха да се появяват предложения за поредни законодателни облекчения на хотелиерите и ресторантьорите, които единствени в държавата ползват намалена ставка за ДДС (9%). Е, лятото отмина и се появиха официалните обобщени данни за отминалия сезон. Според тях ситуацията е коренно различна. 

По текущата сметка на платежния баланс от януари до края август 2014-а е регистриран ръст от 4.1% на приходите от чуждестранен туризъм. По информация на БНБ постъпленията възлизат на 2.325 млрд. евро. Служебният заместник-министър на икономиката Бранимир Ботев опроверга и твърденията за отлив на посетители. По думите му за първите девет месеца на годината броят на почивалите у нас чуждестранни туристи се е увеличил с 5.6 на сто. Общо те са били 6 245 794, като в тази бройка не са включени транзитно преминаващите. 

Предвид това е извън съмнение, че стряскащите прогнози през лятото са имали за цел просто да издействат нови привилегии за бранша. Което не се случва за първи път. Предишни години, когато регистрирахме двуцифрен ръст както при посетителите, така и при приходите заинтересованите лица пак проплакваха, че нещата не вървят. Така че сегашните повишения от 4-5% в техните очи са като отрицателни числа. Но когато си свикнал да печелиш много, няма как да е инак.

Заместник.-министър Ботев разкри и какъв ефект е постигнала мащабната рекламна кампания на страната. Проектът за лъскането на националния имидж е с официално название "Интегрирани комуникационни кампании за България на целеви пазари" и се финансира със 7.28 млн. лв. по оперативната програма "Регионално развитие". Във фокуса му са Русия, Украйна, Румъния, Германия, Швеция и Полша, а основните послания са свързани с повишаване на степента на информираност за нашата територия като целогодишна туристическа дестинация с богати възможности за лятна и зимна почивка, с древна култура, богата на исторически и архитектурни паметници, с минерални източници, с красива и съхранена природа.

За германския пазар се правят рекламни акции и специализирани събития в сфери като екотуризъм, спортни състезания, голф, фестивали на културата и изкуството, винени и гурметурове и други. За Русия и Украйна е заложено на поклонническите пътувания, за Швеция - балнеологията, за Румъния - бизнес и конгресен туризъм, а в Полша показваме еко- и приключенски туризъм.
Най-много пари - по 2 млн. лв., са предназначени за рекламите в Германия и Русия. Предварителните проучвания са установили, че най-силно въздействие върху германците ще се постигне чрез интернет, каталози, брошури и телевизията. Интересно е, че за кампанията не се ползва външната реклама - билбордове, метро, мобилна, както и радиото, тъй като е отчетно, че страната ни се губи на фона на конкуренцията и хората трудно я идентифицират. При руския пазар нещата са малко по-различни, тъй като на него България е много по-разпознаваема и се ползва с изключително висок положителен имидж. Точно затова основната цел там е привличането на хора с по-големи финансови възможности - предимно от Москва и Санкт Петербург, които имат високи изисквания към качеството на обслужване, услугите в хотелите и курортните комплекси, търсят допълнителните атракции на европейско и световно ниво. 

Изключително любопитни са нещата около Румъния. Макар че северната ни съседка спада към малките генериращи пазари за задгранични пътувания, от нея идват най-много туристи у нас - около един милион души на година. Но въпреки огромния потенциал за развитие за рекламни кампании отвъд Дунав са заложени само 550 хил. лева. Парите са предвидени за подобряване на търговското присъствие и дистрибуцията на почивките със зимен спорт, повишаване на информираността и подсилване на имиджа. Работи се и за преодоляване на възприетите възгледи за липсата на безопасност и непочтеното поведение на българската полиция. 

В Полша и Швеция привличаме предимно младежи до 30 години, търсещи приключения и забавления. За тези два пазара са предвидени съответно 460 хил. и 437 хил. лева. Кампанията в Украйна за същите дейности струва близо 454 хил. лева. 

Отделно, над 3.15 млн. лв. ще бъдат дадени за комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в България и оценка на ефективността на националния маркетинг. Според заместник-министър Ботев рекламите ще започнат още преди края на тази година и ще продължат до септември 2015-а. По-голямата част от парите - 2.8 млн. лв., ще отидат за послания, които да убедят българите да почиват по нашите курорти, вместо да ходят в чужбина. Само за излъчването на телевизионни клипове и филми в три от националните ефирни телевизии ще бъдат платени над 2 млн. лева. За билбордове (80 на брой) ще се дадат други 360 хиляди, а интернет и печатните медии ще получат по 180 хил. лева, съответно за осем месечни банери в осем сайта и 100 рекламни карета.
С останалите средства от проекта ще се анализират причините за пътуванията на българи в чужбина и в страната (42 хил. лв.); ще се изследва ефективността от маркетинговите дейности (24 хил. лв.) и отделно, за около 450 хил. лв., ще се прави оценка на ефективността на националния маркетинг през 2012-а и 2013 година.

Да се надяваме само, че ще има реален ефект от всички тези начинания и няма купища пари, пък били те и от ЕС, пак да бъдат похарчени напразно. Вън от съмнение е обаче, че България има остра нужда от ясна и целенасочена политика в туризма, която действително да я превърне в позната и предпочитана дестинация. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във