Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Измененията в плана за газова връзка България-Сърбия няма да увредят околната среда

Да не се извършва екологична оценка на проект за изменение и допълнение на Подробен устройствен план – Парцеларен план (ПУП-ПП) за обект „Междусистемна газова връзка България – Сърбия на българска територия и Парцеларен план и План-схема за външен водопровод до площадката на газоизмервателна станция (ГИС) Калотина, при прилагането на който няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Това четем в Решение № Е0-2/2021 г. на министъра на околната среда и водите за преценяване необходимостта от извършване на екологична оценка на този документ. 

Писмото на директора на дирекция „ЕО, ОВОС и ПЗ“ в Министерство на околната среда и водите (МОСВ) е заведено в деловодството на „Булгартрансгаз“ ЕАД, съобщиха от държавната компания. 

Обект „Междусистемна газова връзка България – Сърбия на българска територия" е с влязъл в сила ПУП-ПП, одобрен от министъра на регионалното развитие и благоустройството със заповед от 13 ноември 2015 година. За инвестиционното предложение „Изграждане на междусистемна газова връзка България – Сърбия" е постановено решение от 2012 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на министъра на околната среда и водите, с характер "да не се извършва ОВОС". За ПУП-ПП за обект „Изграждане на междусистемна газова връзка България – Сърбия" е издадено решение от 2015 г. за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка, с характер "да не се извършва ЕО". 

Измененията на ПУП-ПП попадат на територията на няколко землища: с. Драговищица, община Костинброд, с. Храбърско, община Божурище, с. Алдомировци, община Сливница, град Драгоман и с. Калотина, община Драгоман, кв. Требич и с. Мировяне, Столична община.

Проектът за изменение и допълнение на Подробен устройствен план – Парцеларен план (ПУП-ПП) има за цел да  съобрази трасето на газопровода с напредъка на реализация на инфраструктурти проекти, пресичащи проектното трасе на газопровода, и да запози разкрити археологически културни ценности.  

Това решение не отменя задълженията на възложителя - "Булгартрансгаз" ЕАД, за изпълнение на изискванията на Закона за опазване на околната среда и други специални закони и подзаконови нармативни актове и не може да служи като основание за отпадане на отговорността съгласно действаща нормативна уредба, отбелязват в решението от Министерството на околната среда и водите. 

Това решение може да бъде обжалвано през Върховния административен съд в 14-дневен срок.

 

Междусистемната газова връзка България – Сърбия

на българска територия (IBS) е проект от „общ интерес” съгласно Регламент (ЕС) 347/2013. Реализацията на обекта се финансира от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 и Connecting Europe Facility. 

Организатор на проекта на българска територия е  "Булгартрансгаз" ЕАД.

Междусистемната газова връзка България – Сърбия на българска територия (IBS) е приоритетен коридор: Връзки север-юг между газопреносните мрежи в Централна източна и Югоизточна Европа (NSI East Gas).

Тя се предвижда като реверсивна връзка, която ще свързва националните газопреносни мрежи на България и на Сърбия.

Газопровода е с обща дължина около 170 км от град Нови Искър, България, до град Ниш, Сърбия, от които около 62 км на българска територия. След изграждането й, газовата връзка ще бъде с пропускателна способност 1.8 млрд. м3/г. с възможност и за реверсивен поток.

Трасето на преносния газопровод се характеризира със следните параметри:


  • Начало: съществуваща площадка за очистно съоръжение „Нови Искър” от националния газопровод;

  • Дължина на преносния газопровод от началната точка до точката на пресичане на българо-сръбската граница в размер наоколо 62 км;

  • Газопроводно отклонение за АГРС “Сливница” с дължина около 0.2 км;

  • Газопроводно отклонение за АГРС “Драгоман” с дължина около 0.1 км;

  • Край: българо-сръбската граница.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във