Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИЗКУСТВОТО ЖИВЕЕ СЪС СТРАХ, НАДЕЖДИ И ПОДАЯНИЯ

В началото на всеки мандат управляващите все забравят да включат изкуството и културата сред приоритетите си. Нещо повече. Вероятно няма човек, който да не се съгласи, че
държавата ни отдавна е зарязала
отговорностите си да подпомага развитието на културата и изкуството у нас. Лошото е, че и това, с което разполагат в момента националните музеи и галерии, трудно може да бъдат съхранявано, да не говорим за популяризирането му по света. Причините, естествено, са финансови. Парите не стигат, а наличните обикновено не идват от хазната, а от дарители. Средствата обаче трудно покриват дори застраховката на експонатите, което в много случаи е причина за проваляне на изложби на български произведения на изкуството в чужбина.
Повод да се върнем към тази болна тема е
кражбата на връх националния ни празник
Две картини бяха откраднати при закриване на изложбата На теб, Българийо свещена в Националния дворец на културата, посветена на 130-годишнината от Освобождението на страната. Става дума за На Шипка всичко е спокойно на руския художник Василий Верешчагин от колекцията на Васил Божков и Пробуждането на България на Николай Павлович, която се пази във фонда на Националната художествена галерия от 1911 година. За щастие само два дни по-късно картините бяха намерени, заложени срещу... 50 лева. В средата на тази седмица произведенията бяха върнати на собствениците им.
Много критици коментираха, че тези картини на практика са непродаваеми, защото са твърде известни. Когато човек отвори читанката за четвърти клас, вижда На Шипка всичко е спокойно, възкликна директорът на Националната художествена галерия Борис Данаилов. Той окачестви крадеца като крайно неориентиран и неук човек, а кражбата - като хулиганска проява.
Но невинаги при кражба на произведения на изкуството нещата приключват така безобидно. Има например частни колекционери, които с удоволствие биха си прибрали у дома краден предмет, за да могат само те да му се любуват. Специалистите твърдят, че за творбите на някои български автори има пазар и в чужбина. Крадците на такива експонати, разбира се, ще приберат много повече от 50 лв. и лесно могат да бъдат наречени
професионалисти, които си разбират от работата
Успехът на дейността им изисква и хората, които се грижат за съответната галерия, да им помогнат. А това не е много трудно, като се имат предвид мизерните суми, които могат да се отделят за охрана и застраховане (в повечето случаи).
Такива за жалост са бюджетите, отпуснати им от централната власт. Ето защо ценните предмети стоят незастраховани и докато са изложени в музеите или галериите, и докато се пазят в хранилищата. Липсата на такава защита обаче не е проблем само за по-малките храмове на културата.
Експонатите се застраховат временно,
единствено когато напускат галерията или музея. В противен случай рисковете, свързани с тях, не са покрити от застраховка, обясни директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Както можем да се досетим, причината е финансова. В държавния бюджет няма заделени пари специално по това перо. Ръководството на всеки музей се оправя самостоятелно с набавянето на пари или се надява, че изложените експонати няма да предизвикат апетита на крадците, а стихиите ще ги пощадат...
Божидар Димитров потвърди, че застраховането на всички предмети от сбирките на Националния исторически музей е твърде скъпо. Началната оценка на експонатите надхвърля 8 млрд. евро. Дори и застрахователната премия да е минимална - около 0.1% от стойността им, можете да си представите за каква колосална сума става въпрос, допълни Димитров. Той обясни, че бюджетът на музея извън фонд Работна заплата (става дума за средствата, отпуснати от държавата за комунални услуги, консервация, реставрация, археологически разкопки и организиране на изложби, в което влиза и застраховането) е едва 174 хил. лева. На разположение на музея са и половината от приходите от дейността му, които за тази година се очаква да бъдат около 1 млн. лева.
Простата сметка показва, че парите едва ли биха стигнали за целогодишната застраховка на реликвите. Според Божидар Димитров, докато предметите се съхраняват в музея, това не е нужно. Като част от резиденция Бояна
нашият музей е напълно сигурен
Снабдени сме с електронни системи, които улавят и най-малкото движение. Освен това витрините на изложените експонати са бронебойни и под налягане, т.е. на практика не могат да бъдат отворени. Да не забравяме и живата охрана, която знае, че пази 300 тона злато (ако че в действителност нямаме толкова), обясни директорът на Националния исторически музей.
Директорът на Националната художествена галерия Борис Данаилов разказва същото: За да се осъществи кражба от галерията, е необходимо да се организира въоръжена атака на цяла група или да се случи природно бедствие, например много силно земетресение, шегува се той.
Останалите 235 национални музеи в страната
обаче съвсем не са толкова сигурно защитени. Доказват го множеството кражби и произшествия в културните институции в страната. Без да правим подробна хронология, ще споменем само изчезването през февруари 2006 г. от трезора на Великотърновския археологически музей на над 11 хил. монети и бижута на стойност около 2.28 млн. лева. Експертите, с които разговаряхме, припомниха за подобни случки в по-малки музеи в Стара Загора, Русе, Враца... При почти всички тези инциденти охраната и системите за сигурност не са били адекватни на рисковете, а предметите не са били застраховани.
Законът обаче изисква застраховка, когато се изпращат български сбирки на изложба в страната или когато приемаме чужди експонати в наши музеи и галерии. Застрахователната полица е един от задължителните документите, без които не може да бъда подписан договор за изложба или да бъдат изнасяни предмети в чужбина. Цената на тази услуга обаче невинаги е по джоба на организаторите. Затова и не рядко изложби се провалят.
Неслучайно представителите на застрахователния бранш твърдят, че този сегмент от пазара у нас не се развива. Експерти, които пожелаха имената им да не бъдат споменавани, със съжаление обясниха, че заради липсата на пари произведенията на изкуството много рядко се осигуряват срещу възможните рискове. Това важи и за частните колекционери. Според застрахователите
най-търсени са полиците срещу кражба с взлом
А рисковете, свързани с пожар, наводнение, експлозия, имплозия, срутване, механични повреди, злонамерени действия на трети лица, са доста по-сериозни, защото заради тях може да бъде намалена значително стойността на експоната или дори той да бъде унищожен напълно.
Официална информация колко от работещите у нас компании предлагат застраховката, определена като Панаири и изложби, няма. Не може да се изчисли и каква част от премиите в общото застраховане идва от тази услуга. Приходите от тази полица се отчитат в графата Имуществено застраховане. При всички случаи обаче застрахователните дружества прехвърлят голяма част от поетия риск на презастрахователи, които са специализирани в тази област. При по-мащабни сбирки пък културните институции се обръщат направо към международно представени застрахователи.
Разбира се,
застрахователната премия варира
в зависимост от вида на изложените експонати и на рисковете, които ги застрашават. По думите на Борис Данаилов, тарифите се движат между 0.8 и 1.3% от застрахователната стойност. На пръв поглед това не е много, но ми се е случвало да правя изложба, при които застрахователната стойност на произведенията надхвърля 80 млн. евро - представете си за каква сума става въпрос, обяснява той. Самата застрахователна стойност се определя на базата на експертната оценка на комисия от специалисти. Тяхната задача е да направят опис на цялата колекция, която ще напуска хранилището на културната институция, и да преценят каква е ценността на всеки отделен предмет. Застрахователите твърдят, че този документ е инструмент за преодоляване на евентуални разногласия, ако се сбъдне застрахователния риск. При всички случаи обаче сумата, която трябва да се заплати, е висока за възможностите на българските културни институции, а често е и бариера те да бъдат представени в чужбина.
Между другото, в нормативната уредба никъде не е записано коя от страните - изпращащата или приемащата, трябва да застрахова предметите. Това е
въпрос на договорка
Божидар Димитров например каза, че управляваният от него музей обикновено застрахова експонатите си до летището на държавата домакин. Оттам рисковете поема приемащата страна.
Разбира се, в подобни случаи е логично държавата също да съдейства за осигуряване на необходимия ресурс. Това обаче обикновено става само когато инициативата за изложбата е на културното ведомство. Е, в закона е предвидена и възможността за държавна гаранция. Тя обаче невинаги се отпуска от правителството. Нейната цел е вместо да се ползват услугите на застрахователна компания, държавата да се задължи да заплати определена сума, ако по време на изложба в чужбина бъдат нанесени щети на националните произведения на изкуството.
Борис Данаилов обясни, че откакто е в Националната художествена галерия, се е възползвал от тази възможност три пъти. В единия от тях в резултат на договореност между държавни институции е получена гаранция от Бундестага на Федерална република Германия. Това позволило да се осъществи тримесечна изложба Златното царство на траките в Бон. В другите два случая Данаилов потърсил съдействието на Министерския съвет. Благодарение на него се осъществило гостуването на български експонати в Брюксел. Изложба в Чехия обаче се провалила, защото тогавашният министър-председател Ренета Инджова заявила, че Министерският съвет не би следвало да се занимава с такива неща, което означава националната галерия сама да си намери пари и застрахователна фирма.
Само че компаниите не са благотворителни дружества. Въпреки че цитираха много случаи, в които те са поемали полицата за своя сметка или са се отказвали от комисионите си, застрахователите все пак са търговски дружества и работят за печалба. И тук нещата опират до професионалния дълг на ръководствата на културните институции и на
добрата воля на спонсорите
които, както увери Божидар Димитров, все още се намират.
Така че защитата на художествените ценности остава най-вече в ръцете на тази немногобройна порода - финансово състоятелни родолюбиви българи. Защото, както стана ясно, ако се разчита само на държавата, българското културно наследство отдавна щеше да е в историята на една и съща страница с динозаврите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във