Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Изкуственият интелект ще от голяма полза за земеделието, заяви евродепутатът Иво Христов

Иво Христов

Очевидно е, че изкуственият интелект ще спомогне за оптимизирането на усилията и ресурсите в селското стопанство. Прецизното земеделие дава възможност да се експлоатират щадящо наличните природни ресурси като водата и почвите, използването на препарати за растителна защита също ще бъде по-добре дозирано и насочено. Това ще съкрати разходите на производителите и ще бъде по-благоприятно за околната среда. Същевременно съм убеден, че не бива да се пренебрегват и последствията върху трудещите се в сектора - както от хуманна, така и от социална гледна точка: какво ще стане с работните места, с обезлюдяващите селски райони, са капитални проблеми, които, с въвеждането на изкуствения интелект, ще станат още по-драматични. Често говорим за предимствата и възможностите, по-рядко говорим за проблемите от изкуствения интелект. Според редица учени ще се появят нови рискове за здравето на селскостопанските животни.

Това заяви Иво Христов, член на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Българският евродепутат, който членува в Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП (AGRI), бе организатор на експертна онлайн дискусия на тема: „Изкуственият интелект и цифровото бъдеще - перспективи и предизвикателства пред българския аграрен сектор“.

Сред изказаните експертни становища по време на дискусията беше, че изкуственият интелект изисква нова инфраструктура и нова грамотност. Трудността идва преди всичко от богатството на информация, секторът е много голям, в него има разнообразни дейности, твърде много знания и данни. Работи се в отворена среда, трябва да има интернет навсякъде, където се гради интелигентно земеделие. Беше споменато също така, че сега, когато започва построяването на дигиталните иновационни хъбове в програмите "Цифрова Европа" и "Цифрова България", сигурно ще има поне един хъб, който ще бъде специализиран в изкуствения интелект и той трябва да се специализира и в цифровизацията на аграрния сектор. Понеже се планира изграждане на национални и регионални центрове, знанието, уменията и натрупаните добри практики би трябвало да стигнат и до регионалните иновационни центрове, за да може тази информация да се разпространява и до специалистите от сектора. 

Други акценти по време на обсъждането бяха, че селското стопанство трябва да се приспособи към климатичните промени, които трудно можем да контролираме, както и че семейният модел в българското земеделие е дълбоко вкоренен и трябва да бъде подкрепен от нови технологии, които могат да го подпомогнат, но могат и да го съсипят. 

"Нужни са хора, способни да създават алгоритми и общество, ограмотено да ги прилага": около тезата се обединиха участниците в експертната дискусия, по време на която беше представен и проект "Теоретични модели за развитие на дигиталното земеделие".

Обобщавайки дискусията, Иво Христов уточни, че част от кредото на европейския подход в сферата на изкуствения интелект е именно това - човекът да съхрани контрол над изкуствения интелект. 

"Дали ще успеем, зависи от нашия разум и волята ни, уви, има реален риск контролът да ни убегне", смята той.

Facebook logo
Бъдете с нас и във