Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЮРИДИЧЕСКИЯТ ДДС СТАНА ЗАКОНЕН

Финансовият министър Пламен Орешарски и подопечната му Национална агенция по приходите (НАП) намериха верен съюзник в лицето на... Конституционния съд. В края на февруари неговите членове осигуриха на бюджета едно сигурно приходно перо - постъпленията от ДДС върху юридическите услуги. Само с особеното мнение на Васил Гоцев конституционните съдии отхвърлиха искането на 53-ма народни представители да обявят чл.3, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност за противоречащ на основния закон. По-конкретно депутатите оспориха тази част от въпросната разпоредба, която определя, че на облагане с косвения налог подлежи упражняването на свободна професия, включително и на частен съдебен изпълнител и нотариус. Така занапред всички български граждани, които прехвърлят имоти или пък си търсят вземания по принудителен ред, ще трябва да плащат с 20 на сто (колкото е ставката на данъка) по-скъпо.
Верни на принципа, че съдебните решения не се коментират, а се изпълняват, представителите на юридическата гилдия посрещнаха провала си по ДДС казуса с мълчание. Неофициално обаче те изразиха мнение, че е оказан сериозен политически натиск върху Конституционния съд от страна на изпълнителната власт. Дали и доколко това е така, е трудно да се докаже. Факт е обаче, че преди малко повече от година тълкувателите на основния закон отхвърлиха облагането на юридическите услуги с ДДС (макар и заради процесуални причини), а сега се поправиха и взеха угодното за управляващите решение. Известна утеха е, че поне процесуалното представителство (т.е. явяването пред съда) ще бъде освободено от косвения данък по силата на чл.44 ал. 1, т. 5 от атакувания норматив. Любопитна подробност е, че докладчик по делото бе дългогодишният председател на Съюза на юристите в България - Владислав Славов. Така или иначе, това не помогна особено на действащите у нас нотариуси и съдебни изпълнители.
Без да се подлага на съмнение обективността на Конституционния съд, трябва да се отбележи, че могат да бъдат намерени аргументи (и то солидни) срещу облагането на юридическите услуги с ДДС.
Единият от тях е, че дейността на адвокатите и адвокатските дружества трудно може да бъде причислена към обикновените бизнес услуги. Дори конституцията определя, че тяхната дейност е насочена към защита на законните права и интересите на гражданите. В подобен дух е и Решение N83 на Върховния съд от 1993 г., според което адвокатската дейност не може да бъде определена като услуга. Петнадесет години по-късно обаче то бе пренебрегнато от конституционните съдии. В мотивите към взетото от тях решение се цитират разпоредбите на всички редакции на Закона за ДДС от 1994 г. насам, които приравняват адвокатите, нотариусите и съдебните изпълнители към данъчно задължените лица, но по преценка на законодателя те са ползвали данъчни преференции.
Народното събрание (НС) упражнява изключителната си компетентност да въвежда данъци като бюджетни приходи, да определя техния размер и субектите на данъчното облагане. Затова не противоречи на конституцията и регламентирането на данъчно задължените лица и определянето на обхвата на понятието независима икономическа дейност, смятат председателят на КС Румен Янков и колегите му. В публикуваното окончателно решение се твърди още, че правото на защита е гарантирано в Гражданскопроцесуалния кодекс, в Данъчноосигурителния такъв, както и в Административно-процесуалния и не може да бъде накърнено от чисто икономически причини.
Конституционният съд е отхвърлил и твърдението на 53-мата народни представители, че с въвеждането на ДДС върху юридическите услуги се нарушава принципът за равенство на гражданите, както и че се създават условия за нелоялна конкуренция. Особено ясно е изразено това при принудителното събиране на вземания. Кредиторите могат да избират между услугите на частни и държавни изпълнители. Занапред обаче вторите ще бъдат с едни гърди напред (поне финансово), тъй като услугите им ще бъдат освободени от ДДС. Трудно може да се оспори, че това е елегантна форма на оказване на държавна помощ. Но според Конституционния съд няма нищо тревожно в наличието на две тарифи за съдебните изпълнители. Мотивът на конституционните съдии е, че събирачите на дългове, които са само на заплата, са държавни органи, а колегите им частни изпълнители - не, и поради тази причина не можело да се прави сравнение. Нищо, че на практика и едните, и другите извършват една и съща работа. Да не говорим, че Законът за частните съдебни изпълнители допуска събирането на публични и частни държавни вземания (данъци, мита, глоби и т.н.) да бъде възлагано и на свободно практикуващите съдия-изпълнители. Ако се следва логиката на Конституционния съд, излиза, че ако държавата се окаже в ролята на клиент на частните изпълнители, например при събирането на глобите, налагани от КАТ, тя трябва да заплаща ДДС, който впоследствие да си прихваща от неизрядните шофьори.
Някак си мимоходом в решението на Конституционния съд се споменава, че като член на ЕС страната ни е длъжна да приведе законодателството си в съответствие с неговите директиви. Именно с евроинтеграцията ни бе обосновано преди време и предложението на Министерския съвет (подкрепено от парламента) за въвеждане на ДДС върху юридическите услуги. За беда на изпълнителната и законодателната власт нито в отменената вече Шеста директива, нито в тази, която я замени (с номер 2006/112/ ЕС), регламентиращи косвеното данъчно облагане, фигурира легално определение за услугите, които се облагат с данък върху добавената стойност. Нещо повече, в специалния раздел на директивата, където са посочени данъчно задължените лица, липсват адвокати, нотариуси и съдебни изпълнители. Действително в оригиналния текст на директивата на английски е употребено и понятието lawyers - т.е. юрист. В становище на Висшия адвокатски съвет обаче се твърди, че се има предвид само оказването на консултантска дейност. Но дори и преводът на български да е бил точен, евродирективата дава право на всяка държава членка на Европейския съюз и занапред да не облага с ДДС дейностите на автори, артисти, изпълнители и...юристи, ако те са били освободени от този налог преди влизането в сила на документа (бел.р. - преди 1 януари 2007 г.) А случаят с България е точно такъв. При това положение възниква въпросът кому бе нужно да оскъпява допълнително достъпа до правосъдие на българските граждани. Приходната част в хазната очевидно не толкова е закъсала, че да се оповава на очакваните малко над 20 млн. лв. от законно-незаконния юридически ДДС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във