Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИСКРЕНО И ЛИЧНО ЗА КОРУПЦИЯТА

На няколко пъти през изминалата седмица трипартийното правителство изпита на гърба си, че истината действително може да е твърде горчива и болезнена. А истината в случая е, че откакто дойде на власт през лятото на миналата година, кабинетът Станишев така и не успява да запише реални успехи в смело обявената война с корупцията. Тази нелицеприятна равносметка по един или друг начин бе подсказана от посланика на САЩ у нас Джон Байърли, от експертите на неправителствената организация Коалиция 2000 и от постоянния представител на МВФ в страната Джеймс Роуф. Като
своеобразен финал
на правителствените неволи от Брюксел долетя не чак толкова изненадващата вест, че Еврокомисията възнамерява да предложи да ни бъде наложена малката предпазна клауза заради липсата на резултати в борбата с престъпността и корупцията.
И в намеците, и в критиките напоследък за бездействието на властта или по-скоро за неумението й да действа, няма нищо преднамерено и случайно. Едва ли някой би оспорил твърдението на посланик Байърли при представянето на 21 март на годишния доклад на Коалиция 2000 за антикорупционните реформи у нас, че главоломният ръст на подкупите може да разруши доверието в правителствата и накрая самите правителства. Впрочем това личи и от мястото (55-о), отредено на нашата държава през 2005 г. в класацията на международната организация Прозрачност без граници за равнището на корупция по света. Не са кой знае каква новост и думите на Джеймс Роуф, изречени на антикорупционния форум за откровения митнически и данъчен рекет върху търговците, както и че управляващите понякога се изкушават да злоупотребяват с натрупания бюджетен излишък.
В анализа на Коалиция 2000 са обобщени
познатите ни корупционни практики
като финансиране на политическите партии, възлагането на съмнителни обществени поръчки и концесии, обръчите от фирми около управляващите и други. Осемдесетте страници, предложени от неправителствената организация, затвърждават усещането, че корупцията в България е нещо като форма на живот. Просто тя е навсякъде във всекидневието ни, като се започне от анонимните дарения и спонсорирането на пищни предизборни кампании (мегаконцерти и билбордове), премине се през обикновените рушвети в болниците или университетите и се свърши с предварително ясните резултати от футболното ни първенство.
На фона на всичко това съвсем на място си стои констатацията на авторите на доклада, че средномесечно в страната се сключват под масата около 130 хил. сделки. Внимание заслужава и заключението на експертите, че в края на миналата и началото на тази година се наблюдава ръст на т.нар. малка, или административна корупция. Същата, за която предишният кабинет на НДСВ твърдеше, че била сведена до абсолютния минимум и че сега остава да започне разправата с нерегламентираните практики по висшите етажи на властта. Днес е очевидно, че ще се наложи борбата да продължи и на двата фронта.
С наближаването на присъединяването ни към ЕС епицентърът на корупцията се измества от приватизационните сделки и нелегалния внос през митниците към по-атрактивни сфери като
печеленето на обществени поръчки и концесии
източването на ДДС от бюджета и осигуряването на средства по линия на еврофондовете. По данни на Центъра за изследване на демокрацията например отклонените средства през миналата година по линия на договори за обществени поръчки, сключени с фирми, близки до властта, варират между 320 и 370 млн. лева. Само за сравнение, приблизително толкова са приходите в хазната от вноса на акцизни стоки. Доста стряскащо звучи и изследване сред компании от различни браншове, признаващи, че в случаите, когато са се добрали до контракт, по който се плаща с пари от хазната, са почерпили съответната конкурсна комисия с подкуп в размер на 7% от стойността на сделката. Казано с други думи, около 55 млн. лв. са потънали през 2005-а в джоба на незнайни висши и по-нисши чиновници под формата на административен рекет.
Любопитство буди и истинският бум в сключването на обществени поръчки в периода около парламентарните избори през юни миналата година. За цялата 2005-а обемът на сделките е в размер на рекордните 3.3 млрд. лв., което е почти двойно повече спрямо 2004-а. Впрочем през цялото това време страниците на вестниците бяха пълни с примери за непрозрачно разпределение на бюджетни средства. Достатъчно е да се припомнят скандалите при управлението на НДСВ около строителството на
чешми по села и паланки
с пари от фискалния резерв, създаването на компанията Публични инвестиционни проекти, изборната лотария, замразеното финансиране по програма САПАРД на Евросъюза (поради съмнения за корупция) и други. А начинът, по който бе отдадена на концесия магистрала Тракия, изуми и Еврокомисията в Брюксел. Отделна тема са съмнителните замени на държавни терени и апортирането на смешно ниски цени на публично имущество преди встъпването в длъжност на новото правителство през август. Свикналият на всичко българин преглътна и, меко казано, подозрителните трансфери на бивши високопоставени държавни служители в ръководствата на частни компании, и то в сектори, за които преди това са отговаряли пряко. Разбира се, способните хора са търсени отвсякъде, но около способностите на някои наши предишни висши и по-малко висши чиновници доста понамирисва.
Колкото до сегашния кабинет, той сякаш се опитва да ни върне към едно старо правило от годините на социализма, че за добра кариера в структурата на властта се изискват и
подходящи роднини
Иначе как да си обясним, да речем, такива дребни факти, че главният секретар в едно министерство е кумец на един от министрите, а в борда на апетитно държавно дружество попада съпруга на правителствено пресаташе. Във всеки случай премиерът Станишев рядко пропуска повода да се похвали с одобрения по негова инициатива Етичен кодекс на правителството, който призоваваше министрите да излязат от търговските дружества, без значение дали са в управата им, или са редови акционери. Но срокът за изпълнението на тези препоръки, изглежда, не е изтекъл.
Въпросът, чийто отговор не търпи отлагане, е може ли да настъпи някаква промяна на антикорупционния фронт в малкото оставащо време до публикуването на 17 май решаващия за членството ни в ЕС доклад? Колкото и да изглежда абсурдно на пръв поглед, отговорът е по-скоро положителен. Надеждите, че все пак може да бъде сложена точка на празните приказки и да се премине към конкретни действия, са свързани най-вече с новия главен прокурор Борис Велчев. При обсъждането на анализа на Коалиция 2000 той откровено заяви, че на този етап е трудно да се говори за реални резултати в борбата с корупцията. Велчев спечели симпатии и с думите си, че е крайно време у нас да се намери политик или магистрат по подобие на Антонио Ди Пиетро в Италия през 90-те години на миналия век, който да постави началото на операция Чисти ръце. Главният прокурор е прав и че почистването на висшите ешелони на властта не може да се извърши от сегашните структури и работещите в тях лица, които са доказали своята немощ. Главният прокурор за пореден път лансира и идеята, добила популярност като президентска, за създаването на независима Агенция за борба с корупцията. Но за да се случи това, са необходими законодателни промени. А политиците, от които зависи гласуването им, едва ли са сред най-заинтересованите от възникването на подобна структура.

Facebook logo
Бъдете с нас и във