Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Искам всичко, за да получа достатъчно

Трябват още 10 млрд. евро за инфраструктура Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството, пред в.БАНКЕРЪ

Лиляна Павлова е доктор по икономика. През 2000 г. завършва Международни икономически отношенияв Университет за национално и световно стопанство, София. Има магистратура Публична администрация и европейска интеграция във Варненския свободен университет Черноризец Храбър, както и няколко специализации. Професионалната й кариера започва през 1997-а като финансов, а след това и офис мениджър в Програма ФАР. През 1999-а отива в Министерство на регионалното развитие и благоустройството като експерт в Координационното звено по ИСПА, а след това последователно е експерт и началник отдел в дирекция Национален фонднаМинистерството на финансите. В периода август 2009 - септември 2011 г. е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, а след кандидатурата на Росен Плевнелиев за президент става министър.


nbsp;


Ще успеем да намалим цената за лот 3 на Струма
За тежките камиони ще има GPS тол система, без бариери и пунктове.

В опасност са проекти за 450-500 млн. лева по Регионално развитие

Общините да не дават референции на фирми, които не си вършат работата

ВиК асоциациите ще съфинансират водните проекти след 2014-а

Сигурна съм, че след години ще премахнем част от строежите по Черноморието

Г-жо Павлова, ще успеете ли да изпълните ангажимента за три готови магистрали до края на мандата на ГЕРБ?

- Както знаете, Люлин вече е готова. С Тракия ще приключим през лятото догодина, когато ще пуснем в експлоатация и участъка на Хемус от гара Яна до Околовръстното на София, както и пътя Кърджали - Подкова. До края на 2013-а ще приключим и Марица, но тя никога не е била планирана по-рано. Смятам, че това, което имахме като ангажименти, сме го изпълнили.


Пропуснахте Струма, по която също работите активно, но няма да успеете да я завършитеизцяло. Един от ключовите проекти в следващото издание на оперативната програма Транспорт - 2014-2020 г., ще е именно изключително деликатният участък през Кресненското дефиле. Колко средства ще са необходими за него?

- Задължително трябва да завършим цялата магистрала Струма. Това е условието на Европейската комисия, за да финансира другите три участъка, по които работим сега. Напредъкът по лот 1 (Долна Диканя - Дупница) е голям - вече са асфалтирани 60% от пътя. Лот 4 (Сандански - Кулата) също напредва, а за третия (Благоевград - Сандански) изборът на изпълнител ще приключи до края на 2012-а и ако няма обжалвания, строителството ще започне напролет.


Колкото до преминаващия през Кресненското дефиле лот 3 - той е с дължина около 60 км и на него ще трябва да се изградят два тунела. Единият ще е дълъг 13 км, а другият - около 2.5 км, и ще бъдат свързани помежду си с мост. Много сложна инфраструктура, която ще се строи за пръв път в България. По наши прогнози участъкът ще струва 910 млн. евро, но тази оценка се базира на предварителния идеен проект, който ще бъде доработван догодина. Надявам се след провеждането на тръжните процедури да успеем да намалим тази сума, защото това ще ни даде възможност да финансираме и други проекти.


Не е ли проблем, че само един проект ще изяде толкова голяма част от парите за пътища през следващия програмен период?

- Наистина, индикативната стойност на лот 3 е колкото средствата, които сега имаме за всички пътни проекти, изпълнявани по оперативната програма Транспорт. Но пък ако се върнем към 2007-а, за тези пари ние бяхме предвидили много по-малко проекти. Благодарение на спестените средства успяхме да обявим търгове за всички попаднали в резервния списък - Северната скоростна тангента на София за 200 млн. лв., магистралата Калотина - София, която е със сходна стойност, обходните пътища на Габрово, Враца, Монтана... Пак ще кажа - аз съм оптимист, че ще успеем да намалим цената за лот 3 на Струма. От друга страна, ние очакваме увеличение на бюджета по програма Транспорт в следващото й издание, въпреки дебата в Европа да се намалят средствата за кохезионна политика. Като добавим и националното съфинансирането, мисля, че ще успеем да подсигурим още три-четири проекта.


Кои ще са те?

- След Струма другият наш приоритет ще е Хемус. Със сигурност това ще е магистрала от София до Велико Търново, където ще се направи връзката с Русе. Участъкът Велико Търново - Шумен ще е скоростен път, защото не можем да кандидатстваме за европейски пари за него. Другият ключов проект ще е тунелът под Шипка с индикативна стойност около 120 млн. евро и, разбира се, пътят от Видин до София, тъй като предвид Дунав мост - 2 това е инфраструктурата, на която трябва да заложим.


А ще я бъде ли магистралата Русе - Свиленград, след като Турция се отказа от проекта? Неотдавна бяхте на посещение в Катар - видяхте ли документ, който черно на бяло да ги обвързва да инвестират в този път?

- Целта на посещението ми бе да видим по-скоро дали продължаваме напред, след като Турция се оттегли, а имахме договорка за тристранно сътрудничество. Официално бе потвърдено, че Катар има принципна готовност, желание и съгласие да се включи в изграждането на аутобана Русе - Свиленград. От друга страна, не бива да забравяме, че това ще е първият проект за магистрала, който ще реализираме на принципа на публично-частното партньорство. И трябва да сме изключително внимателни при досегашния печален опит с Тракия.


Това, което е необходимо да видим на хартия, и тогава ще съм напълно спокойна, е подписан двустранен меморандум с Катар за разбирателство и сътрудничество в областта на инфраструктурата. Поставили сме си амбициозната задача документът да е факт до края на януари 2013-а. След това ще се обявяват тръжни процедури за предпроектно проучване, финансово икономически анализ, подробен парцеларен план... Когато направим всички тези анализи, ще можем да определим параметрите на бъдещия договор за създаване на международната проектна компания. Реалистично погледнато, ще ни е необходима поне година - година и половина.


След пускането на Тракия ще бъде ли въведена вече т.нар. тол системата, или винетките ще се запазят?

- Нашата цел, на първо място, е да увеличим събираемостта от пътни такси, за да имаме повече пари за поддържане на пътищата. Второ, искаме електронна система, за да избегнем фалшифицирането на винетните стикери. И, на трето място, да има справедливо разпределение на това кой какво ползва и какво плаща - защото едно е кола да минава по пътищата и съвсем различно тежък камион. Визията ни е за леките автомобили да се запази винетката. Единствено искаме да я модернизираме - тя да не е хартиена, а електронна и да може да се купи дори с SMS. За тежките камиони ще преминем на GPS базирана тол система, за да не слагаме бариери и пунктове.


Ще обясните ли по-конкретно как точно ще стане това, тъй като подготвяните промени ще засегнат всички шофьори в страната?

- Вече тече процедура за избор на консултант за тол системата. Тя е финансирана с европейски средства и се предвижда да приключи до края на годината. Избраната фирма ще трябва да направи анализ за кои от републиканските пътища да бъде въведена технологията - дали за всички или само за магистрали, скоростни и първокласни шосета. Друга нейна задача ще е да предложи тонажа на товарните автомобили, които ще се таксуват - дали да са над 3.5 т, или над 12 тона. Консултантът ще е длъжен да определи и каква такса да се заплаща, както и необходимата инвестиция за развитието на тол системата. Ще искаме да ни представят няколко комбинирани варианта - с въвеждане веднага или напред в годините на електронната винетка.


Докато правителството вземе решение на кой от вариантите да се спре, консултантът ще разработи и тръжните документи за избор на изпълнител на тол системата, която също ще се прави на принципа на публично частното партньорство. Спечелилият кандидат ще я изгради, като ще поделя приходите с държавата. Очаквам самата процедура да се обяви до края на следващата година, но отсега имаме много кандидати, и то сериозни инвеститори от Европейския съюз.


Каква е реалността с усвояването на средствата по оперативната програма Регионално развитие. Колко са рисковите договори, на каква стойност са те и на какво всъщност се дължат проблемите?

- Първо, трябва да ви кажа, че съм много доволна и горда от екипа, който работи по програмата, тъй като година преди края й вече сме договорили 90% от нейния бюджет и ще направим всичко възможно да сключим още договори.


Колкото до разплащанията, вече достигнахме 30% или 1 млрд. лв., и то не до края на 2012-а, а към началото на ноември. Но пък 2013-а е годината на голямото предизвикателство, защото трябва да усвоим още 1 млрд. лева. Това е много труднопостижима цел, поставена вероятно заради първия програмен период и липсата на опит. Не може при програма за 3.1 млрд. лв. да заложиш до 2012-а усвояване на 1 млрд. лв., а след това само за 12 месеца още толкова. Няма икономическа и финансова логика в това. Опитваме се да го обясним и на Европейската комисия. Разбира се, има и проблеми от друг характер. През първите години такъв бе капацитетът на бенефициентите да се изготвят добри проекти, които да одобрим.


Общините ли визирате?

- Най-вече тях, макар че те се стегнаха в последно време. Впрочем има и министерства, които изостават с усвояването на европейските средства. Второто голямо предизвикателство бе да се управляват и изпълняват тези проекти. Ето, дори сега 30 общински болници вече девет месеца не могат да си оправят документите, за да кандидатстват за обновяване по програмата Регионално развитие. Което е парадоксално - все пак не говорим за ракетни двигатели! И тъкмо минем през тази фаза, избере се най-накрая изпълнител и започва нова шестмесечна агония по обжалване. Това също е сред аргументите ни пред Европейската комисия, че може и да не достигнем целта 1 млрд. лв. догодина. Но такава е ситуацията. Разделили сме този 1 млрд. лв. в три категории - за 1/3 от проектите за около 300-350 млн. лв. смятаме, че са в добра ситуация, още 200-250 млн. лв. са в жълтата зона, но като се постегнат малко, всичко ще се оправи. В опасната червената зона са проекти за около 450-500 млн. лв., което не означава, че ще ги загубим.


А какво означава?

- Че е необходима сериозна мобилизация. Защото колкото от този милиард не разплатим - може да е един, може да са пет, може да са 100 млн. лв., те ще трябва да се върнат от България. Анализирали сме всички възможни проекти, които се изпълняват, тъй като има общини с по осем проекта, които са рискови. Говорим с тях да преценят, че ако финансово или като административен капацитет няма да издържат, нека по-добре да се откажат, за да не се налага да връщат парите. Все пак общините са бенефициенти и по други програми и когато имат повече проекти и например един голям воден цикъл, просто не могат да смогват като хора или съфинансиране, въпреки че много им помагаме през фонда ФЛАГ.


Но пък кметовете се оплакват от тежките бюрократични процедури по отчитане на сключените договори по Регионално развитие и от липсата на добра комуникация между управляващия орган, регионалния отдел и съответното кметство...

- Три пъти опростявахме правилата - само и само да ги улесним. Бяхме едно от първите министерства, което премина към изцяло електронно подаване на проекти. Вече повече от година не разглеждаме документи на хартия, въвели сме електронно отчитане за много неща. Има още какво да се желае, но ще наваксаме през следващия програмен период.


Да, и нашият управляващ орган не е идеален, все пак това са хора. Но и общините дават лошо качество на своите отчети и често се налага да ги връщаме. Не мога да кажа, че само едните са виновни или пък другите. Това е съвместен процес.


Нищо не казахте за проблемите с изпълнителите. Какво се случи с парите за пътища, които спряхте заради абсурдната гаранция на благоевградската фирма Агромах. Загубени ли са и другите 16 млн. лв. за ВиК проекта в община Хаджидимово, отново спечелен от същата фирма, но съпътстван от множество проблеми?

- Да, това също е много деликатна тема. Много дълго обмисляхме и дебатирахме с Европейската комисия възможността да направим т.нар. черен списък, за да може компании, които са участвали в подобни нередности, за които говорите, да се изкарват временно от пазара. Но така и не успяхме да намерим правно основание, за да определим кога едно нарушение е достатъчно голямо, че да отстраним провинила се фирма от участие в търговете с европейски средства, или кога си я наказал достатъчно, за да може да се върне обратно. Именно поради тези причини не успяхме да направим такъв списък. Сега обаче Законът за обществените поръчки изисква референции и никоя фирма не може да участва, ако не разполага с такива. Ето защо аз апелирам към възложителите - преди всичко общините, да не дават референции на фирми, които са се проявили по подобен начин. Така ще ограничим възможностите им да участват в аналогични проекти. Смятам, че засега това е единственият дисциплиниращ механизъм.


Иначе прекратихме много пътни проекти - и то с договорени средства и избран изпълнител. Например пет лота по оперативната програма Регионално развитие за рехабилитация на пътища. Едните изпълнители два месеца не можем да ги намерим, за да сключим договор, вторите сключиха договор и изчезнаха, третите дадоха срок за изпълнение четири месеца, а на четвъртия бяха окосили само тревата около трасето. Толерантността ни към подобни практики е нулева. Другият проблем е лошото качество на изпълнението. Не може да е направен ремонт на едно училище и след една зима да му падне мазилката или да мухляса. Затова контролът е много важен.


При всички тези проблеми реално колко средства смятате, че ще усвоим от Регионално развитие?

- Аз си поставям големи и амбициозни цели и работя на принципа - искам всичко сега и веднага. Възнамерявам да договорим и разплатим поне 120-130%, за да сме сигурни, че ще усвоим 100% от европейските средства.


А колко пари ще поискате за следващия програмен период от Европейската комисия?

- Заедно с държавния бюджет, аз лично смятам, че на това министерство са му необходими 10 млрд. евро до 2020 година. С 2.5 млрд. от тях ще си продължим програмата за регионално развитие, с още 5 млрд. ще финансираме пътната инфраструктура, а останалите средства ще инвестираме във водна инфраструктура за осигуряване на питейни води - нови язовири, водопроводи.


Понеже заговорихме за води, обсъждали ли сте в разговори в правителството или пък в друг формат изграждането на пречиствателните станции да премине от Министерството на околната среда и водите към вашето ведомство? Все пак става въпрос повече за строителство, отколкото за екология, а и при вас има далеч по-подготвени кадри...

- Да, съгласнасъм с вас. Но само по принцип. Мисля, показахме, че тези две министерства вече комуникират помежду си и работим в пълен синхрон. Доказателство е и водната стратегия, която изготвихме съвместно, оценена високо и от Световната банка. От друга страна, аз също смятам, че основният приоритет на Министерството на околната среда трябва да е качеството на водите, на въздуха, биоразнообразието...


Решението всички ВиК проекти да отидат в екологичното министерство бе взето още по време на програмата ИСПА, а при нас бяха оставени само три проекта. Впоследствие, следвайки принципа на приемственост и устойчивост, експертите в МОСВ поеха управлението на новата оперативна програма Околна среда. За да няма големи размествания, предвид напрегнатата 2013-а - последната година за договаряне на този програмен период, уточняването на новите оперативни програми и бюджетите за тях и за капак предстоящите избори, които забавят работата на администрацията, очакваща да види кой ще е новият им министър, решихме тази схема да се запази и за следвщаия програмен период. Това, което обаче ще променим, е, че ВиК асоциациите ще станат бенефициенти - те ще събират приходите, ще съфинансират водните проекти. В министерството вече изготвяме генералните мастър планове (бел. ред. - моментна снимка на състоянието на съоръженията на съответната територия), които ще покажат къде има нужда от инвестиции за подобряване на ВиК съоръженията. Всички проекти, които ще се финансират оттук нататък, ще са в рамките на тези 51 мастър плана.


Не се ли забавихте твърде много с изработката на мастър плановете?

- Сигурно е могло и по-бързо да стане - преговорите със Световната банка за финансирането им приключиха през 2009-а. Навярно щеше да е добре да ги имаме по-рано, но предпочитам да гледаме напред - януари догодина вече ще имаме първия документ, а до края на юни и всички останали.


Покрай големите инфраструктурни проекти сякаш на заден план остана въпросът с незаконно изградените комплекси около язовирите. Какво се случва със застрояването на яз. Искър, където на практика нищо не се е променило?

- Струва ми се ясно показах, че като министър няма сектори в министерството, които пренебрегвам. Още по-малко ДНСК. Имаме издадени заповеди за премахване на сгради от 2002-ра, 2006-а, 2008 г., които още не можем да съборим, тъй като процедурите са в съда. Смятам, че е голямо постижение и това, че ДНСК публикува открито всички заповеди за премахване. В момента, в който имаме решение на съда, то се изпълнява безкомпромисно, колкото и да е неприятно за някого. По черноморското крайбрежие проверките ни установиха 200 незаконни обекта и само три не са премахнати. При язовирите - там, където има влезли в сила заповеди, всички незаконни постройки са съборени. Много интересно - на някои места имаме случаи, в които по три, четири или пет пъти обявяваме тръжни процедури за избор на изпълнител, но никой не се явява на тях!


Напоследък усилено се говори, че ще преразглеждате концесионните договори по Черноморието? Предвиждат ли се промени в условията и какви са мотивите ви за това?

- За плажовете показахме, че работим за това гражданите да имат напълно свободен достъп. Показахме и че не ни е страх. Когато започнахме, служителите се притесняваха да налагат санкции, за да не им звънне някой отгоре. Тази година сме безкомпромисни - който не си плати дължимото, прекратяваме договора. И според мен от това произлезе цялата мълва, че ние сме искали да преразглеждаме договорите. На тези, които им изтичат договорите, правим нови процедури. Които имат глоби, но се стремят да поправят грешките си, ще продължат да изпълняват контрактите си. Но има и концесионери, които системно не изпълняват задълженията си. С тях категорично ще прекратим договорите, защото така е правилно.


До края на годината приключваме със заснемането на плажовете и от януари няма да има такива безкрайно дълги ивици по 10 километра. Те излизат много скъпо на концесионерите, затова ще ги разделим на по-малки участъци, а където няма интерес, ще ги дадем на областните управи, които да осигурят поне за определена ивица медицински пункт и спасители. Така ще има и много повече наематели и концесионери. Дори предлагаме промени в Закона за черноморското крайбрежие, с които се въвежда съкратена процедура за концесия. Защото сега те са толкова сложни и дълги, че никой не се явява. Дебатите в парламента продължават, надявам се народните представители да ни подкрепят.


Част от въпросните промени в закона са и най-оспорваните. Включително ваши кметове са недоволни от текстовете, с които се ограничава строителството в 100-метровата ивица. Ще успеете ли да ги убедите, че сте прави да поставяте това ограничение?

- Аз кметовете на ваши и наши не ги деля. Всички са кметове на българите и аз съм министър на всички кметове. Просто такъв ми е ресорът. Сигурна съм, може и да не стане скоро, но вероятно след 20 години България ще стигне дотам да премахва част от построеното по морето. Това е причината, където още не е урбанизирано и където все още има малко зеленина, да направим всичко възможно да я запазим. В проектозакона, който бе криво прочетен, се казва, че само неурабнизираните зони в 100-метровата ивица няма да се застрояват. С други думи, който строил, строил, но занапред ще ограничим строителната инвазия в морските курорти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във