Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Интернет бизнесът завъртя 500 млн. лева

Потребителите у нас минаха 1.6 милиона след поредна година на двуцифрен ръст

Докато телекомите и кабелните оператори вече забравиха големите печалби отпреди няколко години, разпространителите на интернет продължават да вдигат оборотите и в разгара на кризата. Прогнозите на експертите дори са за още по-добри резултати и нищо чудно скоро именно това да е сегментът, който ще носи най-солидните постъпления от сектора на телекомуникациите.


Бързо нарастване на броя на потребителите и стабилни приходи, въпреки сериозното понижение на тарифите. Така най-общо може да се опише пазарът на интернет в България. По данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) броят на активните предприятия у нас, които предоставят услуги за достъп до световната мрежа на крайни абонати през миналата година, е бил 646. Спрямо 2010-а има увеличение от над 6%, което очевидно е предизвикано от непрекъснато растящия брой потребители на интернет (фиксиран и мобилен). По информация на доставчиците към края на 2011-а те са били 1 605 246, или с 14.6% повече от предишната година, когато също бе отчетен двуцифрен ръст.


Това увеличение се дължи най-вече на нарастването на клиентите на пакетни услуги с включена услуга фиксиран достъп до интернет, чийто дял за последните две години е скочил от 24 на 41% от всички абонати. Ако бързото развитие на пакетните услуги продължи, е напълно възможно още през следващата година мнозинството потребители на интернет да притежават договор за пакетна услуга, обясняват от КРС.


Важно е да се отбележи, че зад тези числа стоят договори, а не реални хора, което пък означава, че проникването на интернет сред населението е над 50%, или 4 млн. души (според сайта Internetworldstats.com). Това е така, защото един абонамент за домашен интернет например може да се ползва от двама-трима човека.


Въпреки динамичния ръст и на потребителите на мобилен интернет (през 3G мрежата) техният дял все още е около една пета от общия брой абонати, или около 316 хиляди. При фиксирания достъп с най-много клиенти е БТК. Пазарният дял на бившия държавен телеком обаче пада от 30.6% на 26.2 на сто за последната година. В това отношение ние се различаваме значително от останалите европейски пазари, където историческите предприятия имат много силно присъствие. У нас даже водещите десет доставчици (на база абонати) държат само 66.5% от сектора. Точно поради тази причина продължава и процесът на консолидация, започнал през 2011-а с изкупуването на Мегалан нетуърк и Спектър нет от Мобилтел.


Любопитна е от технологична гледна точка наблюдаваната миграция при фиксирания достъп до интернет - все повече нараства относителният дял на оптичните и коаксиалните абонатни мрежи за сметка на традиционните LAN и ADSL. Което води и до повишаване на качеството на услугите. По данни на регулаторната комисия половината от потребителите ползват достъп с над 15 Mbps скорост на даунлоуд от международното пространство. Редица международни изследвания нареждат България сред първенците по качество на достъпа до световната мрежа (виж карето) и в същото време на едни от най-ниските цени. Това, разбира се, се дължи на отпадането на лицензионните режими за разпространение на интернет преди десетина години и на създалата се жестока конкуренция в бранша. Нещо, което можеше спокойно да се случи и в други икономически сфери.


Независимо от многобройната информация обаче е трудно да се каже колко точно пари въртят доставчиците. Приходите от самостоятелни услуги за достъп до мрежата остават почти непроменени спрямо 2010-а - 316 млн. лева. Постъпленията от пакети, включващи достъп до интернет, пък са достигнали 219 млн. лв., като е отчетен ръст от 117 процента. Тоест общо в сектора се въртят около 530 млн. лева. Не е за пропускане все пак обстоятелството, че в битката за клиенти повечето компании намалиха значително цените, така че сравненията с предишните години не са съвсем коректни. Може би най-показателни са данните на Комисията за регулиране на съобщенията за приходите от услуги на едро (продажба на интернет капацитет, свързаност, битстрийм достъп и необвързан достъп до абонатна линия). През 2011-а те са били 34 млн. лв. и се повишават с 20% спрямо година по-рано.


Експертите смятат, че всички тези тенденции ще продължат и занапред. За развитието на интернет пазара неминуемо ще спомогне и изпълнението на мерките от националната програма Цифрова България 2015. Според нея след три години най-малко 75% от българите ще използват интернет. За изграждането на инфраструктура за широколентов достъп до глобалната мрежа в отдалечените селски региони са предвидени 20 млн. евро по оперативната програма Регионално развитие. С парите трябва да бъдат изградени оптични мрежи до всички училища, здравните и лечебните заведения. Допълнително има и 7.5 млн. евро за изграждането на центрове за информационни и комуникационни услуги по Програмата за развитие на селските региони.


nbsp;


nbsp;


Акценти


За една минута в интернет:


*се посещават 6 млн. страници във Facebook;


*в Twitter се публикуват 100 000 съобщения;


*в YouTube се качва ново видеосъдържание с обща продължителност от 30 часа;


*се свалят 47 000 приложения;


*се разглеждат повече от 20 000 снимки във Flickr.


nbsp;


Скоростна надпревара


Средната скорост на интернет достъпа по света през първото тримесечие на 2012-а, според последното проучване на компанията Akamai, е едва 2.6 мегабита в секунда (Mbps). На пръв поглед тя може и да изглежда много ниска, но всъщност е с 25% по-висока спрямо първата четвърт на 2011 година.


Първенец е Хонконг, чиято пикова интернет скорост е 49.3 Mbps. На второ място се нарежда Южна Корея с 47.8 Mbps. България също може да се похвали с добра пикова скорост - 23.6Mbps. Това е повече от Канада, Бразилия, Германия, Великобритания, Франция, Испания и много други страни. Съседна Румъния е от малкото държави в Европа, които ни превъзхождат - нейната пикова скорост е 35.1Mbps (с 19% повече от миналата година) и се изкачва до четвърта позиция в топ 10. Страната ни обаче остава извън челната десетка, която се затваря от Сингапур с пикова скорост 28.6 Mbps.


Проучването разкрива и един проблем. Докато максималната пикова скорост на българските потребители е доста висока, то стабилността на връзката не е особено добра. Общата средна скорост на интернет достъпа у нас е едва 4.8 Mbps, докато в Южна Корея тя е 17.5 Mbps.


Akamai разглежда и състоянието на достъпа до интернет през мобилни устройства. Най-бърз мобилен интернет имат в Германия - 6 Mbps. Средната скорост в САЩ е едва 2.5 Mbps, а за България въобще няма данни.



Над 2.4 млрд. души сърфират в мрежата

По данни на ITU (International Telecommunication Union) в края на 2011-а потребителите на интернет са достигнали 2.421 млрд. души, или 34.7% от цялото население на света. Най-големият пазар вече е Китай, който обхваща една четвърт от всички сърфиращи в мрежата. За поредна година обаче най-бързо нараства проникването в държавите от ОНД - с 9.4 процента.


Европа запазва лидерската си позиция по отношение на проникването на интернет услуги, което достига 75 на всеки 100 жители. На второ място се подреждат страните от Северна и Латинска Америка с 56.3 процента. За сравнение, в Азиатско-тихоокеанския регион, както и в арабските държави достъп до интернет услуги имат под 30 на сто хората, а нарастването през последните години е доста бавно. Най-незначително изменение на показателя се наблюдава в Африка - 1.5%, където общият брой потребители е около 12% от населението на континента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във