Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Инсталация на браунов газ е джакпот за предприемачите

Технологията намалява твърдите частици в пъти

В Европейския съюз 103 компании все още управляват електроцентрали на основата на въглища. Четири от десетте най-токсични въглищни централи са в Германия. Три - в Полша. Последните в "токсичните топ десет" са в Чехия, Испания и България. Това показва проучване на организацията "Европа отвъд въглищата".

През май Българският енергиен холдинг обяви, че загубата на ТЕЦ "Марица-изток 2" е 332 млн. лв. за 2018 г., което е два пъти повече от отчетеното за 2017 г. Основна причина за това бе скокналата цена на въглеродните емисии - най-големият разход на ТЕЦ "Марица-изток 2" - 363.3 млн. лева. За 2019 г. дружеството най-вероятно ще похарчи два пъти повече за квоти и бъдещето му не изглежда розово.

Продължават и проблемите с глобалното затопляне и вредните емисии. Изчерпват се въглищата и нефтът. България още изостава с прокарването на зелени решения. Дотук с констатациите. Да погледнем  действията, които се стремят да разрешат проблемите отвъд Парижкото споразумение, Програмата за устойчиво развитие 2030 на ООН и десетките стратегии, които само казват Какво трябва да се направи, а не Как.

Опитите на хора да намалят вредните емисии и да използват възобновяеми източници на енергия често са жертви на лобизъм. Но монетата се завъртя.  

За да спази Европа ангажиментите, поети с Парижкото споразумение - покачването в температурите да не надвишава 1,5 градуса през 21-ви век, трябва производството на въглища в ЕС да се премахне почти изцяло до 2030 г., според прогнозата на организацията Climate Analytics. Компаниите за изгаряне на въглища искат от правителствата в Европа милиони евро публични пари във формата на "механизми за капацитет". Тези плащания са представени като гарант за сигурността на доставките на електроенергия. Но с тях се злоупотребява. Европейското звено на "Грийнпийс" разкри, че правителствата в ЕС са платили 58 милиарда евро за т.нар. "механизми за капацитет".

Все пак предприемчивите и упоритите успяват да се възползват не само от екологичните, но и от икономическите преимущества на зелените идеи. Така миналата година се появява консорциумът Green Globe Alliance (GGA). Консорциумът прави връзката между предприемачи и иноватори в областта на технологиите за съвременно земеделие, алтернативни енергийни източници, намаляване на въглеродните емисии и твърдите частици, пречистване на води и системи за икономия на водата в битови условия.

За "БАНКЕРЪ" основателите на сдружението Симеон Стоилов, бивш генерален консул в Чикаго за България, и Теодосий Димитров, докторант към Института по електрохимия и енергийни системи към БАН, разказват как доведоха докрай едно новаторско и природощадящо бизнес начинание.

Green Globe Alliance успешно реализира проект за намаляване на въглеродния отпечатък чрез оксиводородна инсталация, която е базирана на брауновия газ (оксиводород), и с чиито иновативни подобрения изпреварва по ефективност италианските си конкуренти. В България това е единствената работеща такава инсталация. Тя е приложима навсякъде, където е необходим процес на горене. Може да се използва за отопление вкъщи, в двигателите на автомобилите и в ТЕЦ-овете. 

Принципът на оксиводородната инсталация е, че елементите водород и кислород винаги се възвръщат в природата под една или друга форма. Просто прилага закон, който би трябвало да сме научили в гимназията – в природата нищо не се губи.

Въпросната оксиводородна система е внедрена към оранжерията на предприемача Виктор Асенов, който спечели "Млад фермер" за 2018 г. Неговият проект няма аналог в страната, щадящ е към природата и не на последно място е печеливш.

Заради оксиводородната инсталация разходите за отопление на 6-декаровата му оранжерия намаляват с 240 лв. за денонощие. Тя е програмирана предварително колко количество оксиводород и в какъв момент да подава към горивната камера. Така процесът се автоматизира напълно.  Друго предимство е, че водородът се генерира на момента. Не е нужно да се бутилира или транспортира – нещо много скъпо, енергоемко и опасно.

Инвестицията за оксиводородната инсталация е почти равна на разходите за CO2  на ТЕЦ "Марица-изток 2" за една година. Тя обаче се възвръща за 2 години, спестява бъдещи разходи и осигурява по-чист въздух.

Как работи оксиводородната инсталация?

Оранжерията се затопля от котли, които в случая са на слънчогледови пелети. Електролизьорите в инсталацията разделят водата на кислород и водород, могат също и да ги смесват в т.нар. браунов газ. Той се вкарва в горивния процес като допълнително гориво към другия енергоизточник – пелетите. Така едновременно се намалява количеството на този друг енергоизточник и по-бързо се достига желаната температура.

Интересното е, че колкото е по-ниско КПД-то на горивото (пелети, дърва), толкова повече се засилва горивният процес с помощта на оксиводорода. В същото време твърдите прахови частици и вредните емисии от горенето намаляват в пъти. "При вкарването на оксиводород към котел с въглища твърдият отпадък намалява 17 пъти", казва Виктор Асенов и споделя, че преди от комина излизал черен дим, а след инсталацията - прозрачна пара.

Българската оксиводородна система е с по-високи резултати от своите конкуренти в Италия, като това се дължи на иновация, внедрена в генератора. Институтът по електрохимия и енергийни системи към БАН също помага със свои разработки за това от какви материали да са направени частите на генератора и електролизьорите, за да се оптимизира нейното действие. 

Инвестирането в подобно начинание е икономически и екологично обосновано. Но според основателите на GGA малко предприемачи могат да оценят предимствата на иновативните разработки и да рискуват.

"Застрахователите отказват да застраховат нещо ново и непознато на пазара. За конвенционалното нямат проблем - виждали са го, знаят, че има вторичен пазар. Но с иновациите трябва капацитет, който да осмисли каква е технологията и да вземе решение да й даде път", споделя Стоилов. "По същия начин и финансовите институции не се наемат да инвестират. Много често първият чиновник, пред когото се изправите, може да спре процедурата", допълва още той.

Как тогава Виктор Асенов се решава да инвестира в оксиводородната инсталация?

"Доверих се на проучването на БАН и на лични знания. И не сбърках", заявява младият фермер. Отговорът му открои друг проблем – нито българските предприемачи, нито държавниците използват ресурса на БАН. А колкото и утопично да звучи, една далновидна и премислена инвестиция в икономически и научно аргументиран проект би спестила на данъкоплатците някой друг милиард.

Как да преследваме глобалните цели на човечеството в екологичен и в икономически план?

Една от най-големите тревоги, които битуват, е, че въвеждането на възобновяеми енергоизточници ще лиши от работата им много хора, главно миньорите. Но добавянето на инсталацията в ТЕЦ не сменя горивото, тоест миньорите няма да останат без работа, защото ТЕЦ-ът ще продължава да работи на въглища.

Икономическият ефект идва пряко от икономията на горивото – пелети, въглища или други. И от намаляването на емисиите, за които се плаща. 

Печали се и косвено, като се спестяват разходите за здраве, и от износа на технологията към други страни в Европа. Не на последно място, в дългосрочен план преходът на ТЕЦ-овете на твърдо гориво към устойчиви технологии ще премине плавно и в сроковете, поставени от ЕС. Това би ни спестило някоя друга глобичка от ЕК. 

 

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във