Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Инициативата "Три морета" страда от липса на мащабни проекти

S 250 25130b7f 6365 4e86 a2d1 9c7784609d81
S 250 0feccf13 66a8 43c3 aab6 ff0d8f192d4b

Шестата среща на върха на Инициативата „Три морета“, която се проведе в София на 8 и 9 юли, бе белязана от оптимизма, че Централна и Източна Европа ще станат по-привлекателни за стратегически инвестиции от голям мащаб. Така започна и речта на президента Румен Радев, който e ротационен домакин на форума. Подобна международна проява не е имало в България от председателството й на Европейския съюз през 2018 година.

Целта на инициативата, която обединява 12 държави, разположени между Балтийско, Адриатическо и Черно море, е да намали разликите в икономическото, технологичното и социалното развитие между Източна и Западна Европа.

За подпомагане на съвместните проекти в сферата на транспорта, дигиталната и енергийната свързаност през 2019 г. бе създаден специален инвестиционен фон в размер но 5 милиарда евро, като очакванията са той да генерира

инвестиции на обща стойност до 100 млрд. евро.

Пред президентите и висшите представители от  Естония, Латвия, Литва, Полша, Република Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Австрия, Хърватия и Румъния, както и пред партньорите от Съединените щати, Германия и Европейската комисия, българският държавен глава отчете постигнатите досега резултати.

"Имаме три инвестиции в енергетиката, в транспорта и дигитализацията. Трябва да подобрим планирането и координацията, за да можем да използваме максимално нашите бюджети и европейските фондове и да не забравяме, че има и други възможности да стимулираме бизнеса", отбеляза Радев.

Участниците в срещата бяха поздравени и от американския президент Джо Байдън, който се включи с видеообръщение. Той увери, че САЩ подкрепят всяка стъпка на инициативата "Три морета” и виждат в нея "невероятен потенциал, за да се подобри просперитета на този регион". Според него е необходимо демокрациите да докажат, че могат да работят за народите си, за инвестирането в добра инфраструктура по прозрачен начин, включително и чрез инициативата "Три морета", за изкореняване на корупцията.

"Да се изкорени корупцията. Като работите заедно ще укрепите суверенитета и енергийната си сигурност. Всички граждани на региона ще могат да се конкурират и да процъфтяват в 21 век, за да бъде светът по-сигурен, да няма държави, които саботират други с кибератаки. Може да го постигнем заедно!”, изтъкна Байдън и обеща Вашингтон да се ангажира с подобряване на работата на институциите в тази част на Стария континент, за да може Европа да постигне своя отдавнашен стремеж - да бъде обединена, да живее и работи в мир.

След него германският президент Франк-Валтер Щайнмайер благодари на "своя приятел Румен Радев за ангажимента за придвижване на инициативата напред, защото тя обхваща половината държави членки на Европейския съюз". 

Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева също като президента Радев е оптимист, че инициативата може да се разрасне.

"Светлината е по-силна за страните, участващи в "Три морета", отколкото за техните западни съседи. Очакваме, че 2021 г. регионът ще достигне равнището на БВП от 2019-та, с което изпреварва останалите държави от света", каза тя. По думите й техният растеж на БВП ще е 3,8 процента, което е двойно по-високо, отколкото на останалите15 държави членки от общността. Дефицитът пък ще е 4%, което е наполовина от този в Западна Европа. 

Кристалина Георгиева съобщи също така, че след няколко дни ще бъде обявен

нов финансов инструмент на стойност 650 млрд. долара

и страните от инициативата трябва да се възползват и от този ресурс.

Президентът на Латвия Егилс Левитс отбеляза, че живеем във важен географски регион, но не сме добре свързани помежду си. И този недостатък трябва да бъде отстранен.

"Участваме в този проект, защото в него има много голям потенциал за развитие в дигиталния сектор, транспорта, енергетиката.... Това ще е много сериозно развитие за нашия регион и всички са добре дошли да участват“, обясни Левитс. 

"Благодарим на Румен Радев, че ни събра всички. Тази инициатива вече дава конкретни резултати. Имаме фонд, който е отворен за нови инвестиции и предложения”, допълни президентът на Естония Керсти Калюлайд.

За България е важно в проекта да бъде включено и четвърто море - Егейско, тъй като връзка с гръцките пристанища би направила по-ефективен инфраструктурния коридор "Север-Юг". Желанието ни е да бъде създадена и стратегическа връзка с коридор VIII между българските пристанища на Черно море с адриатическото крайбрежие на Албания. Освен това страната ни предлага включването и на държавите от Западните Балкани. А иначе интерес за инвестиционно партньорство към "Три морета" е заявен и Япония, Южна Корея, Великобритания и Катар.

Предполагаемите източници на финансиране

на бъдещите проекти ще са ЕС, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), националните банки за развитие, международен частен капитал и други заинтересовани.

Проблемът на този етап е, че липсват мащабни проекти. Необходимостта от инвестиции само в инфраструктура е оценена на 0.5 трилиона евро или приблизително 28% от БВП на инициативата. От тях сега в инвестиционния фонд са събрани 20% (от декември 2020-та в него с 20 милиона евро участва и Българската банка за развитие). През май тази година фондът направи първата си "съществена инвестиция", закупувайки дял в "Енерджи Девелопмент ГмбХ" - дружество учредено във Виена, но изграждащо и управляващо ВЕИ в България, Словакия и Чехия.

Дванайсетте страни, участващи в инициативата "Три морета" (Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чехия) са имали през 2020 г. 1.8 трилиона евро БВП (около 14.3 хиляди евро средно на човек от населението), което е 13.5% от икономиката на Европейския съюз . 


 

Facebook logo
Бъдете с нас и във