Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Инфраструктурата пречи на връзките със Северна Македония

Затънали в политико-историческите дебати в двустранните отношения между България и Република Северна Македония пропускаме другата много важна част от връзките ни – инфраструктурата, търговията и инвестициите.

Въпреки съседството ни все още пропускаме инфраструктурните ни връзки – нямаме жп линия, няма магистрала – транспортният коридор между Черно море и Адриатическо море вероятно никога няма да се реализира, може да има и повече ГКПП.

В същото време  Северна Македония разширява връзките си както на север - с Германия, която заема дял от 63% от търговията на западната ни съседка, така и на юг.

От Белград през Скопие до Солун може да се стигне по магистралата А1, която в Македония е дълга 180 км и отдавна е готова. В същото време се подготвя отваряне и към Солун с магистрала  към голямото пристанище на Средиземно море, което пък ще отнема 3 часа от Ниш. Така и сърбите ще пътуват по-бързо до Бяло море. В същото време от Скопие до Бургас разстоянието е 615 километра. С автомобил, със средна скорост от 70 км/ час, може да се стигне до черноморското ни пристанище за 7 часа.

Сърбия успешно се справя със строителството на Коридор №10. Мултимодалният транспортен маршрут преминава от северозапад на югоизток и съединява Австрия, Словения, Хърватия, Сърбия, Северна Македония и Унгария с Гърция и България. Основната ос преминава през Залцбург – Любляна – Загреб – Белград – Ниш – Скопие – Велес – Солун. Има и отклонение Велес – Битоля – Флорина – Виа Игнатиа до Игуменица. От Ниш има отклонение към София – Димитровград – Истанбул (по коридор ІV). Коридорът включва около 2528 км железопътни линии, 2300 км шосета, дванайсет летища и четири морски и речни пристанища.

Ние от години се мъчим с магистрала "Струма" и модернизацията на нашия Е79, които уж трябва да са алтернатива от Европа до пристанище Солун. 

В един момент може да се окаже, че стратегическото ни географско положение, което имаме на Балканския полуостров, може да се окаже без нинакво значение и България да остане отново едно изолирано кътче на континента. 

В същото време отбелязваме, че въпреки историческите дебати и инфраструктурните проблеми, през последните четири години стокообменът ни е стабилно над 700 млн. евро. Забележително е и това, че през миналата пандемична 2020 година имаме само 2% спад в двустранната търговия. Но има ръст на износа от 2.7 на сто. Заради спада на вноса - с 8%, търговското салдо остава положително за България и възлиза на 135.1 млн. евро.

Износът от Северна Македония, не само към България, се състои основно от стоки с ниска степен на обработка – суровини (руди и концентрати на цветни метали – цинк, олово и мед), металургични изделия – валцувани продукти от желязо и стомана, метални отпадъци (скрап), селскостопански продукти.

При вноса от Северна Македония в България най-голям е делът на оловните, медните и цинкови руди и концентрати, плосковалцувани черни метали, метални и пластмасови тръби, маркучи и техните принадлежности, отломки от мед  и алуминий, метални пръти и проводници, пластмасови тръби и маркучи и други.

В областта на двустранните инвестиции прави впечатление по-голямата активност на българските инвеститори в Република Северна Македония, в сравнение с тази на македонските инвеститори в България. Сравнително добра активност на инвеститорите от Република Северна Македония се отчита в секторите селско, ловно и горско стопанство, където те са на второ място (след Австрия – 4%) с дял от 2.1% от общия размер на инвестициите в тези сектори.

През последните години инвестициите на българските фирми в Република Северна Македония са съсредоточени в следните сектори: банкова и застрахователна дейност, металургия, хранително-вкусова промишленост, геоложки проучвания, информационни технологии и телекомуникации, както и в хотелиерството.

Facebook logo
Бъдете с нас и във