Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИНЦИДЕНТЪТ В КОЗЛОДУЙ - ЧЕРВЕНА ЛАМПА ЗА БЕЛЕНЕ

Инцидент или обикновено събитие е имало на 1 март в АЕЦ Козлодуй? Защо българските власти в продължение на две седмици крият информацията, а след това съобщават половинчати и неясни данни? Какви ще са последиците за бъдещето на блокове V и VI на ядрената ни централа? Както и върху конкурса за изграждането на АЕЦ Белене? Тези и други подобни въпроси се завъртяха напоследък не само у нас.
Всъщност цялата истерия започна на 24 април, когато австрийският вестник Стандарт (Standart) и немският Дер Тагешпигел (Der Tagesspigel) обявиха, че ръководството на АЕЦ Козлодуй е прикрило сериозността на авария, станала в българската атомна централа в началото на март. Изданията се позоваха на Георги Касчиев, бивш председател на някогашния Комитет за използване на атомната енергия за мирни цели, сега преобразуван в Агенция за ядрено регулиране. Самият Касчиев пък обяви, че е научил за инцидента от БАНКЕРЪ. И наистина на 11 март вестникът информира за инцидента в АЕЦ Козлодуй, а по-късно даде и повече информация за него, без да го превръща в сензация, а и убеден във високия професионализъм и опит на работещите в централата. Останалите български медии мълчаха.
Мълчаха и хората, които по силата на служебните си ангажименти са задължени да информират обществеността. Мълчанието продължи почти два месеца, докато на 24 април вестите започнаха да идват от чужбина. Последва седмица, през която ресорните шефове и управители на АЕЦ Козлодуй (сегашни и бивши) не слязоха от радио- и телевизионния ефир. Основният лайкмотив в пространните еднотипни изявления бе, че в ядрената централа нищо не се е случило, а публикациите в чуждестранната преса целят злепоставяне на Козлодуй, на българската енергетика и на страната като цяло. Най-сдържан (и най-смутен) като че бе председателят на Агенцията за ядрено регулиране Сергей Цочев. Който хем трябваше да защити професионалната си чест и да обяви, че инцидентът наистина е сериозен (както направи в късните новини Канал1 на 25 април), хем бе принуден да се включи в хора на патриотите, омаловажаващи случилото се. А и как иначе да постъпи след като от министъра на икономиката и енергетиката, Румен Овчаров зависи дали ще продължава да е шеф на регулатора?
Самият Овчаров публично низвергна всички, които се осмелиха да повторят чуждестранните опасения. Острите му изявления изненадаха дори и част от колегите му в кабинета. Съпартийците му пък обясниха, че на Румен Овчаров, като заместник-председател на БСП, му отива да сочи с пръст предателите.
Разбира се, за хората в България, включително и за работещите в АЕЦ Козлодуй, е съвсем без значение кой какви обвинения сипе и какви розови бъднини обещава. Важното е всички реактори в централата да работят сигурно, надеждно и безопасно, което предполага да не се крие и неприятната информация. Като например какво всъщност е станало в Козлодуй и дали инцидентът е причинен от недостатъци в проекта на реактора, или пък е резултат от некачествен ремонт? Не по-малко важно е добре да се прецени и дали в бъдещата ядрена централа в Белене ще е целесъобразно да се изгради реактор от същия тип като блок V в Козлодуй. Такова е предложението на единия участник в конкурса за АЕЦ2 - руската Атомстройекспорт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във