Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Имотите на братя Галеви се "стопиха"

За банките, за държавата и за работници остава пак само едничката студена вода. И надеждата, че поне нея няма да им отмъкне някой

Позабравеното и от обществото, и от родното правосъдие дупнишко дуо, станало известно като  братя Галеви, отново напомня за съществуването си. Става дума за техните огромни дългове, които те ни "завещаха", след като нашенските правоохранителни органи взеха, че изтърваха прясно осъдените бизнесмени (преди осем години) за образуване и ръководене на престъпна група за рекат. Наложената им забрана за напускане на страната година по-рано не успя да спре бегълците, които се изпариха веднага след като стана ясно, че ще се наложи да влязат в затвора.

С тях изчезнаха и надеждите

на кредиторите им да си върнат парите, вложени в безбройните бизнесначинания на двамата "братя".

Семпли опити да бъде компенсирана макар и минимална част от дължимото се правят отдавна. Вече изминаха пет години, откакто дружеството им е обявено в несъстоятелност, но търговете за имотите му се точат през годините, а цената им намалява и намалява. За пореден път тази седмица  Албена Ванчева - синдикът на скандалната  кюстендилска пътищарска фирма "Виа Апия - Кюстендил" АД  ( (която до фалита си беше собственост на  ексбаретите, изветни като братя Галеви и на перничанина Фьодор Фьодоров-Федката, чрез фирмата му "Гранит 97")  , се опитва да намери купувач за един от останалите в нея имоти.

А цената му е повече от смехотворна, като се има  предвид, че става въпрос за изградения от фирмата бетонов възел, разположен на площ от 17.356 декара. На терена е вдигната и масивна административна сграда  със застроена площ от 97.85 кв.метра. От обявлението става ясно, че към това е прибавена и друга едноетажна сграда (команден пункт) със застроена площ от 18.57 кв. м,  както и втора едноетажна сграда  със застроена площ от 134.65 кв. метра.

Според документа  началната тръжна цена за всичко това е в размер на  80 115 лева.

Тук е моментът да кажем, че преди малко повече от две години същият този имот се продаваше „в компанията на два други“, но  оценката му по това време (след направената и приета от съда  експертиза) беше 327 000  лева. Последваха още търгове, но мераклия очевидно така и не се е появил и така се стига до сегашното предложение, при което

цената му вече се е сринала

близо четири пъти.

Този факт, едва ли учудва хората, които са в час с  детайлите на темата "несъстоятелност". Това обаче не може да заличи фактите, свързани с дълговете на това дружество. Дори  ако  предположим, че все пак нещо е продадено, то е било за жълти стотинки.

В същото време трябва да припомним, че  делото по несъстоятелността беше образувано, след като две банки (Обединена българска банка и Първа инвестиционна банка), а също и  трима от бившите управители на дружеството, поискаха съдът да пристъпи към това решение заради натрупаните от фирмата дългове за над 25 млн. лева.  А  към тях трябва да се прибавят  и  задълженията към 150-те работници, към Националната агенция по приходите (записана като кредитор с вземане за близо 700 хил. лв), към ЧЕЗ  и към  още няколко фирми с малки вземания.

Ако се разровим в делото по несъстоятелността на дружеството, ще открием едно определение на Кюстендилския съд, от което става ясно, че само претенцията на ОББ е надхвърляла 23 млн. лв., а на Първа инвестиционна банка - над четвърт милион.

 

Нужно е да се подчертае, че  проточилата се с години несъстоятелност (чиято начална дата е 2012 –а) е "гарантирала" изчезването на скъпата строителна техника - багери, земекопни машини и камиони, които едва ли някога ще бъдат намерени, за да бъдат записани като активи, които могат да се продават, за да бъде попълнена масата на несъстоятелността.  Нищо от реално най-скъпото имущество на фирмата не е запазено и никой не знае къде е "отлетяло" то. Преди години в активите на акционерното дружество "Виа Апия - Кюстендил"  освен имотите, които се продават вече две години от синдика, са били вписани доста скъпи машини, от които, както бе казано,  няма и помен.

Въпреки че още при първите дела за несъстоятелността

на дружеството  хората, които протестираха пред Окръжния съд в Кюстендил, предупреждаваха, че именно  това ще се случи. Един от работниците във  фалиралата компания - Кирил Христов, по време на един от протестите преди повече от пет години  каза: "Синдикът -  добре, ще продава, ама ако е останало нещо за продан."

В тази връзка е редно да посочим, че според  една от приетите по делото финансови експертизи "краят" на компанията се е  виждал още през   2012-а , когато финансовото състояние на дружеството започва да се влошава сериозно. В същата година "Виа Апия - Кюстендил" АД е реализирало  и загуба от 1 450 208.53 лева. През 2013-а загубата на пътищарската фирма вече  надхвърля  3 млн. лева.

Защо при тези ясни индикации  никой не се е погрижил да опази имуществото на фирмата  е въпрос, който всеки нормален човек би си задал. Но  тези, които би трябвало да дават отговорите - те старателно ги отбягват.

В същото време  в публичното пространство непрекъснато  се появяват информации, че самите "братя" живеят като аристократи, обитавайки  "приветливи" географски ширини с измъкнатите от тях (според мълвата) над  50 млн. лева. Да напомним, че още преди две години синдикът на дружеството Албена Ванчева каза пред в. „Банкеръ“, че държавата не е положила никакви усилия да  опази  имането му . А точно дългите и протяжни процедури за обявяване на една фирма в несъстоятелност дават възможност голяма част от активите й да бъдат разграбвани. Тогава  Ванчева определи това дело като "изключително сложно“ поради изявено социалния му  характер. Нещо повече - тя беше изключително недоволна от факта, че  формално държавата си плаща масрафа за безхаберието си (разбирай вземанията на НАП), но в крайна сметка плащаме  всички ние като данъкоплатци.

Още по-неразбираем остана и фактът

че никой не иска да се ангажира 

Накрая  вече идва реда на ползвателите на инак законовите „промоции“, които ще могат да изкупят терена на смехотворна цена.

И независимо от това, че в условията за търга изрично е записано, че „съгласно чл. 717г от ТЗ, нямат право да участват в наддаването и да бъдат купувачи нито пряко, нито чрез подставено или свързано с тях лице длъжникът, неговият представител, синдикът, както и лицата, посочени в чл. 185 от Закона за задълженията и договорите“, със сигурност това едва ли би попречило   с    апетитния имот да се уреди  някое  подставено лице или друг от изброените в закона. А когато му дойде времето, всичко да се върне при „правилните хора“.

Тази игра не е нещо необичайно за  нашите географски ширини...

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във