Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Имот на Държавната консолидационна компания се продава на безценица

Трудно може да бъде наречено прозрачно управлението на Държавната консолидационна компания с началник  Ясен Спасов. Активите ѝ в последните години нарастват със завиден темп благодарение на сериозната грижа на управляващите. Странно защо това държавно дружество, чийто капитал доближава милиард лева (891 005.745 лв. според Търговския регистър), се отнася - меко казано - небрежно към собствените си дружества. Основание за подобно заключение дава случващото се с едно от тях - "Стопански търговски комплекс" ЕООД. От години то тъне в дългове, но батаците около ликвидацията му все още не подлежат на никакво изгазване.

Не за първи път частни съдебни изпълнители обявяват на търг атрактивни имоти на "Стопански търговски комплекс" ЕООД срещу  смехотворни цени. Поредната подигравка е публичната продан на обект "Профилакториум хотел Електра" в Балчик, който се намира в една от топ локациите на курортния град - в непосредствена близост до Двореца.

Частният съдебен изпълнител Николай Ников е решил, че за двуетажна сграда със застроена площ от 267 кв. м и за правото на строеж върху имота (5144 кв. м) е съвсем нормално началната тръжна цена да е едва 392 616 лева. И защо не, след като на собственика на това държавно дружество не му пука особено, че през последните години

обезценката на активите му е повече от поразителна.

Преди повече от пет години, в публикацията си „Предизвестена ликвидация", в. "БАНКЕРЪ" предупреди, че нещо подобно ще се случи. Припомняме накратко.

На 1 септември 2014 г. в сайта на Министерството на икономиката тогавашният ликвидатор на "Стопански търговски комплекс" ЕООД Владимир Людмилов Цачев пуска обявление за продажба на този имот: „Идеални части от правото на собственост и правото на строеж върху Профилакториум "Електра"- гр. Балчик, представляващ изграден хотелски комплекс на три етажа и сутерен, и двуетажен хранителен блок със ЗП от 1272 кв. м и РЗП от 3520 кв. м, находящ се в терен, представляващ парцел ІV-1400, V-5100, кв.3 по плана на Курортна зона гр.Балчик, с обща площ  от 6500 кв. метра. Имотът е съсобствен, като собственост на "Стопански търговски комплекс"ЕООД (л) са 78% ид. части, с начална тръжна цена от 1 152 800 лева“.

През 2015 г. следващият ликвидатор - Венелин Петров, предлага за продан активите на дружеството, защото последният срок за ликвидация, посочен в Търговския регистър, е 31 декември същата година. Тогава Петров  слага на тезгяха 78% от идеалните части от правото на собственост и правото на строеж в Профилакториум „Електра” в Балчик.

По това време става дума за изграден хотелски комплекс на три етажа и сутерен, плюс двуетажен хранителен блок. Застроената им площ е 1272 кв. м, а общата разгърната площ е 3520 кв. м, плюс съответните идеални части от прилежащия терен с площ  6500 кв. метра. Исканата цена е смешна - общо 770 000 лв., защото тази сума покрива само част от стойността на земята - по 77 евро на квадрат.

Ако трябва да бъдем откровени, "БАНКЕРЪ" се занимава с този казус не от преди пет-шест години, а от преди... две петилетки. И, ако някой тогава беше решил да защити държавния интерес, нещата щяха да се развият по съвършено различен начин. Съдете сами.

В броя си от 7 април 2010 г. изнесохме данни за умишленото тласкане на "Стопански търговски комплекс"ЕООД към небитието. В публикацията, озаглавена „Държавен имот в Балчик се гмурна в частен джоб“, разказахме за невероятните умения на нашенските управници да изцеждат до капка всичко, което е под юрисдикцията им. И, тъй като тези истории не бива да бъдат забравяни - нищо, че "опашките" им продължават да вдигат пушилка по съдебните зали и днес - редно е да си ги припомняме периодично.

"Стопански търговски комплекс" ЕООД

е създадено през 1998 г. със заповед на министъра на промишлеността Александър Божков (вече покойник) с цел "обединяване на всички държавни почивни бази и подобряване на оперативното им управление".

С министерска заповед от 1999 г. в капитала на държавната компания е включено правото на собственост върху терен с обща площ от 6500 кв. м и четириетажна сграда със застроена площ от 1172 кв. метра. Имотът е прехвърлен безвъзмездно от тогавашния му собственик - държавното  дружество "Елпром-ЕТ" ЕАД, Добрич, преди то да бъде приватизирано.

Теренът, върху който още през 1982 г. е построена сградата (протокол № 6 от 18 май на Окръжния народен съвет), е преотдаден на Завода за апарати с високо напрежение - гр. Толбухин, за да си вдигне там почивна станция.

През 1984 г., на основание договор между бившия завод и бившия окръжен клон на БНБ - Толбухин, започва съвместно строителство. Сградата е завършена през 1986 година.

В края на 1989 г. е подписан разпределителен протокол между Комбината за апарати с високо напрежение и създадената по това време Толбухинска търговска банка АД. На базата на този документ банката получава собственост върху 20% от завършената сграда и същия процент от земята, а другите 80% остават за комбината.

През 1993 г. Заводът за апарати с високо напрежение се преименува на "Елпром-АВН" ЕООД, Добрич. Издаден е и акт за държавна собственост № 699 от 6 октомври с.г., чрез който се поделят квотите на собственост - от сградата и от терена. По-късно Толбухинска търговска банка АД фалира, изкупена е от Централна кооперативна банка и... разпродажбата на активите ѝ започва.

През 2002 г. частите от сградата в Балчик са прехвърлени от ЦКБ на дъщерното й дружество "ДТБ АКТИВЕ" АД.

През август 2004 г. управителят му Христо Чираков продава своята част от имота (20%) на "Д Форекс" ЕООД, собственост на Добромир Стефанов Андонов за 80 000 лева. Странното е, че сделката е сключена на цена, по-ниска от данъчната му оценка с цели 27 000 лева. Така частната фирма става съсобственик и придобива 20% от общата разгърната площ в хотелската сграда, където 80% все още държи държавното предприятие.

Очевидно обаче партньорството в имота не се е понравило на новия му притежател и той започва да търси начини

за решаване на проблема стъпка по стъпка

Най-безвредният вариант е да намери възможност да изкупи земята от държавата, а по-късно да придума съдружниците си да му продадат и техните дялове от сградата - по възможност по-евтино.

Подкрепа за  намеренията си Добромир Андонов получава от  тогавашния областен управител на Добрич - Динчер Хаджиев, който стана доста популярен със значителния брой прокурорски проверки и съдебни дела за продажби, за замени и за обикновени кражби на държавни терени.

И чудото се случва: Хаджиев решава проблема на Андонов с два "замаха": през септември 2006 г. съчинява нов акт за държавна собственост (№3869) за земята към хотела, а през януари 2007 г. я харизва на Андонов и го прави горд притежател на целия терен.

Влиянието на предприемача Андонов очевидно е доста сериозно, защото остатъкът от апетитния терен, който се намира в непосредствена близост до Ботаническата градина, е спазарен за смехотворната сума от 82 112.64 лв., или по 20.55 лв. за квадратен метър.

Помощник при  узаконяването на сделката

става бившият ликвидатор на държавното дружество "Стопански търговски комплекс" - Здравко Димитров. Странно защо той не се противи да го лишат от земята на дружеството. Нещо повече, без особени притеснения даже  подписва декларация, че е съгласен това да се случи.

Купувачът се оказва играч, който не е за подценяване. В информационната система "Дакси" името му е свързано с няколко  дружества, станали доста известни в хода на приватизацията  на земи и терени в цялата страна: "Супер Боровец пропърти фонд", "Д Транс", "Дунавска коприна" и т.н.

Междувременно започва ново кадастрално изчертаване на терените в района. Последните скици на имота показват, че от него някак странно

започват да изчезват малки квадратчета.

При това делене през септември 2009 г. - според скица № 18029 от кадастралната карта на района, се вижда, че за десет години имотът се е стопил от 6500 кв. м (през 1999 г.) на 5144 кв. метра. Но и новите парцелчета са обозначени като собственост единствено и само на фирма "Д-Форекс" ЕООД!

Докато совалките по прехвърлянето  на обекта вървят с пълна сила, грижата за рехабилитацията на старата сграда е  оставена  изключително на държавното предприятие. Със съгласието на същия дружелюбен бивш ликвидатор - Димитров, само през 2006-а в нея са вложени около 500 000 лева. Софийската фирма "Валмакс Трейдинг" ЕООД, собственост на 24-годишния тогава Пламен Асенов, извършва строително-монтажните работи в хотелския комплекс. Дори в единия от протоколите за строителството е записан ремонт на басейн, оценен на 40 100 лева. Но... до ден днешен басейн няма.

Още предишният ликвидатор на държавното дружество Владимир Цачев се беше хванал за главата с

безумията около тези „сделки“.

Тогава  пред "БАНКЕРЪ" той каза, че очевидно тези разходи са изписвани  като протоколите са копирани от един обект за друг…

„Когато за пръв път отидох в комплекса в Балчик - разказа преди години Цачев - по нищо не личеше, че съвсем наскоро за ремонта му са били налети такива огромни средства. Имаше незавършени работи в приземния етаж, падащи мазилки и купища неизвършени, но описани в протоколите дейности. Сега вече успяхме с минимални инвестиции да въведем имота в прилично състояние, за да можем в бъдеще да търсим купувач за него.“

Припомняме всичко това неслучайно, тъй като нещата не са се променили и до днес. За жалост  обобщената "диагноза" в този случай (и не само при него) не е успокоителна -  историята показва, че в подобни случаи никой никога не е носил отговорност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във