Банкеръ Daily

Финансовият министър Асен Василев пред бюджетната комисия:

Имаме стрес сценарий - той е лош, но не е катастрофален

„Приходната част върви добре, като към края на юни са събрани 49.3% от предвидените приходи за цялата година. Това означава 28.223 млрд. лева, а нарастването спрямо миналата година е с 3.462 млрд. лева и то се дължи основно на данъчните и неданъчните постъпления. Данъчните са с 3.300 млрд. лева повече, а неданъчните приходи - от европейските програми - са повече със 161 млн. лева. Имаме формирано и положително салдо“.
Така отговори министърът на финансите Асен Василев на въпроса на депутата от „Продължаваме Промяната“ Венко Сабрутев затова как върви изпълнението на бюджета.

Този въпрос бе поставен в рамките на изслушване на министъра на финансите в парламентарната комисия по бюджет и финанси.

Народният представител от ГЕРБ Кирил Ананиев попита за поемането на дълг и финансирането на бюджетния дефицит. Той отбеляза, че към този момент са теглени 7.300 млрд. лева, а после с актуализацията на бюджета са били гласувани още 3 млрд. допълнителен дълг. Ето защо Ананиев се поинтересува как министърът на финансите вижда изпълнението на процедурата по обслужването на дълга в сегашната ситуация.

Асен Василев успокои депутата от ГЕРБ, че още от края на януари има създадена организация – направен е избор кои да са банките, съгласувани са действията с всички институции. Имало готовност за излизане с емитиране на дълг на външните пазари през април, но заради войната в Украйна е била реализирана само една емисия – в края на май. По съвет на дилъри е било предвидено да се емитира дълг на пазарите в началото на юни, но тогава те отново се затворили заради данните за инфлацията.

„Към момента няма държава, която да излиза на външни пазари от Централна и Източна Европа. Следим ситуацията ежеседмично и в момента, когато се отвори прозорец – надяваме се преди края на юли, да излезем на външен пазар с емисия, за което имаме готовност“ – отговори финансовият министър.

Той увери бившия финансов министър от ГЕРБ, че следи изкъсо фискалния резерв, който в момента е 8.340 млрд. лева, а минималният е 4.5 млрд., така че в момента нямаме проблем с ликвидността.

От ДПС припомниха, че при предишен въпрос за индексацията на цените по проекти на общините, министърът на финансите е заявил, че ще има промени в Закона за обществените поръчки, но Народното събрание не е взело подобно решение.

Министърът на финанси потвърди, че законопроектът не е минал на първо четене и че трябва да се изчака един месец по правилник, за да бъде внесен отново. Освен това той обяви, че в рамките на две седмици се очаква решение на Европейската комисия за форсмажорните обстоятелства. Асен Василев обаче не влезе в повече подробности. Само подчерта, че след проверка е станало ясно, че всички европейски програми имат достатъчно средства, за да поемат увеличението на цените по съществуващите проекти. 

Проф. Румен Гечев от БСП попита как би изглеждало използването на фискалния резерв в края на годината, имайки предвид очакваните приходи и разходи. Той отбеляза, че трябва да се имат предвид и промените в търговския ни баланс, имайки предвид поевтиняването на еврото, където е нашият основен износ, и поскъпването на долара, което е свързано с най-големия ни внос - на енергийните ресурси.

Асен Василев отговори, че ако се изпълни възможността за емитиране на допълнителен дълг, с  който да бъде покрита емисията от март, би следвало към края на годината да имаме нормален фискален резерв, тъй като тези средства ще бъдат в резерва и ще се чака падежа на емисията.

Очакванията са, че при това положение фискалният резерв ще бъде с 3 млрд. по-висок, отколкото е нормално за края на годината.

По отношение на търговския баланс Асен Василев отбеляза, че се наблюдават две тенденции.

Едната е, че еврото поевтинява спрямо долара и почти е достигнало паритет, което означава, че има отваряне на ножицата между вноса и износа. Тук той поясни, че българският износ е основно към европейските пазари, а вносът от САЩ е основно горива.

Втората тенденция, която финансовият министър набеляза, бе спад на цените на петрола и на основни суровини. Това, по думите му, е знак за успокояване на веригите на доставки при очаквана рецесия в част от световната икономика.

„Ако тръгнем в посока на рецесията и Европейската централна банка и ФЕД не успеят плавно да приземят икономиките, то това би намалило нашия търговски дефицит, но би затруднило износа. В същото време се вижда, че икономиката ни се възстановява много добре и това се вижда косвено през данъците“ – изказа се оптимистично бъдещият министър-председател.

От ИТН Любомир Каримански постави въпрос дали във връзка със забавянето на изпълнението на капиталовата програма и неприетите индексации в Закона за обществените поръчки Министерството на финансите е изчислило дали ще има икономии от националното съфинансиране по определени европроекти.

Министърът на финансите отговори, че такива изчисления не са правени. На въпрос на Владислав Панев от „Демократична България“ дали не е притеснителен спадът на цените на пшеница на световните пазари, министърът на финансите отговори, че това най-вероятно ще се усети върху корпоративния данък догодина, а не върху преките данъци през 2022 година. 

По отношение на допълнителния въпрос на Владислав Панев от "Демократична България" за влиянието на повишаването на цените на газа, министърът на финансите отбеляза, че газът вече не е нормална стока, а политическо оръжие за оказване на международен натиск.

„По принцип нашата индустрия - като цяло, с малки изключения, не е силно зависима от газа - ние сме много по-силно зависими от електроенергията си. Така че ефектите върху България ще са ограничени, като най-големият ефект ще бъде върху Топлофикация „София“ и върху бита. Също така ефект ще има и върху торните заводи и оттам индиректно върху цените на торовете и върху селското стопанство и земеделските продукти. И там именно ще се проявят ефектите, а не толкова в индустрията“ – прогнозира финансовият министър.

На въпрос на Цончо Ганев от „Възраждане“ дали в качеството си на бъдещ министър-председател Асен Василев ще изпълни актуализирания бюджет, той отговори, че това не подлежи на коментар, тъй като бюджетът е приет със закон.

При следващия кръг от въпроси Теменужка Петкова от ГЕРБ попита дали финансовият министър би потвърдил информацията, че в Изпълнителната агенция „Одит на средствата от Европейския съюз" е извършена смяна на ръководството. Асен Василев потвърди, че това е факт, като уточни, че смяната е в резултат на разследване на Европейската прокуратура, но отказа повече подробности.

На въпрос на Искрен Митев от „Продължаваме Промяната“ за 11-е млрд. евро, които са одобрени от Европейската комисия към България и които страната ни ще получи в рамките на следващия програмен период – до 2027 година, Асен Василев отговори, че в момента голяма част от програмите са изпратени към ЕК и очакванията са към септември те да са одобрени. Първите плащания ще бъдат направени през септември – по-специално те ще са по програмите за развитие на човешките ресурси.

Финансовият министър отбеляза по какво се различават тези програми от приетите при предишния програмен период: основното е, че в Споразумението за партньорство е заложено като твърд ангажимент 50% от средствата да бъдат инвестирани в програми в Северна България. Основно средствата ще бъдат за сближаване между регионите, за транспорт, за подпомагане на социалните дейности, за образование, за развитие на селските райони, околна среда и програма конкурентоспособност, която е насочена към бизнеса.

Йордан Цонев от ДПС попита дали в Министерството на финансите са правени стрес сценарии, както правят банките, при определени допускания, като например определено развитие на рецесията, определено развитие на цените на газа и петрола.

„Ние практически нямаме сигурност в доставките, а като гледам големите икономики, те вървят не по общ сценарий, а по собствен, а ние се движим по общия сценарий, зададен от Урсула фон дер Лайен“ – обърна внимание Цонев.

„При подготовката на актуализацията на бюджета и при разчетите на макрорамката на бюджетните разходи бе направен така нареченият лош сценарий. Той не е катастрофален, но не е и много приятен.

В него са заложени развития, които са по-лоши от тези, които наблюдаваме в момента“ – обясни Асен Василев и даде конкретен пример:

Заложено е пълно спиране на износа по море с оглед затварянето на Босфора, заложено е прекъсване на доставките на петрол, както и намалени доставки на газ до 50% от това, което ние получаваме, значително завишени цени на пшеницата на международните пазари и мигрантска вълна, която включва още около 150 хил. мигранти от Украйна и около 100 хил. от други държави.

При подобен сценарий икономическият растеж ще остане положителен, но на ръба - 0.1 – 0.2%, инфлацията ще се вдигне значително с още около 4-5 процента допълнително.

Асен Василев отбеляза, че предложеният бюджет при актуализацията е имал достатъчно буфери, за да може да се реагира при подобен лош сценарий, но депутатите го променили и сега той е с по-малко буфери, но следва да издържи и по отношение на ликвидността страната ни не би следвало да има проблеми.

Има предвидени и оперативни действия, които трябва да се предприемат, за да се ограничат щетите при подобен негативен сценарий. Основните от тях са в правомощията на Министерството на енергетиката. Освен общите доставки на газ, по които се работи с Европейската комисия, се взаимодейства и с индивидуални страни, за да може да се подсигури наличието на газ при условия, които са изгодни за нашата индустрия“ – отговори финансовият министър.

Последва втори въпрос от Йордан Цонев – дали имаме резервен сценарий за осигуряване на финансова ликвидност на държавата, ако не се отвори прозорец за емитиране на дълг?

 Финансовият министър отговори, че няма голям драматизъм в излизането на външни пазари и в момента само се изчакват по-добри условия.

„Въпрос е на цена, а не е въпрос на възможност да наберем средства“  - обясни Асен Василев. Освен това той подчерта, че има възможност да получим ликвидна подкрепа и от Световната банка, и от Европейската инвестиционна банка. Освен това по Плана за възстановяване и устойчивост не сме използвали заемната част, която е почти автоматична и оттам могат да се правят разплащания през Европейската инвестиционна банка.      

Проф. Румен Гечев попита за връзката между „Митниците“ и бюджета, като припомни, че от БСП са подкрепили смяната на частната фирма с държавна, която да контролира качеството на храните, които се внасят в България.

По-конкретно въпросът му бе дали ситуацията се нормализира, дали има постъпления за бюджета. Той използа случая да попита и защо българската държава на морската ни граница е нямала лаборатория, в която да проверява декларациите на износителите на полезни изкопаеми. До 2021 г. отчисленията за държавата са били правени въз основа на декларациите на износителите – така наречените добивни фирми, но е нямало лаборатория, в която държавните ни власти да проверят дали декларираното отговаря на истината.

Асен Василев отговори, че ситуацията е нормализирана и че Агенция „Митници“ взима проби и ги дава за изследвания по лаборатории, но реално няма собствена държавна лаборатория. В действителност това се прави от времето на служебния кабинет на Стефан Янев, а преди това отчитането е било само на хартия, призна Асен Василев.

Проф. Гечев му отговори, че вече е време да помислим държавата ни да има собствена лаборатория, за да се знае със сигурност какво се изнася от България.

Георги Ганев от „Демократична България“ коментира, че при сегашната ситуация няма да има меко кацане, а „кацане по задник“. Той обърна внимание, че при актуализацията на бюджета не се е приело предложението за промяна в акцизите на тютюневите изделия, както и отхвърлен календарът за тяхната промяна в близките четири години. Ето защо въпросът му бе дали в Министерството на финансите правят нещо, за да се въведе някакъв по-сериозен ред в тези акцизни ставки.

Асен Василев отговори, че тъй като календарът е бил обсъждан с бизнеса и неговите представители, макар и недоволни, са се съгласили с него, очакванията са, че той все пак в някакъв момент ще бъде приет – дали като отделен законопроект, дали с бюджета за 2023 г., но това ще се случи, защото се задава увеличение на минималните акцизни ставки в Европа. Ето защо, ако страната ни не направи по-плавен преход, какъвто е бил заложен в календара, след няколко години ще ни се наложи да преживеем много по-драстично увеличение на цените на тютюневите изделия.

Цончо Ганев от „Възраждане“ постави въпрос, отнасящ се до средствата, които България очаква да получи по Плана за възстановяване и устойчивост.

От гледна точка на законодателството, което България трябва да приеме, са били цитирани 21 или 22 закона, които трябва задължително да се приемат от Народното събрание. Реално обаче той е чул само за четири законопроекта. Ето защо въпросът му бе колко са законите, които би трябвало Министерството на финансите да внесе и дали има готовност затова.

 Асен Василев потвърди, че към момента в Народното събрание са внесени четири законопроекта. Има още девет, които или са за обществено обсъждане и в рамките на юли ще могат бъдат приети от Министерския съвет и внесени в Народното събрание или вече общественото обсъждане по тях е приключило.  Така общо 13 от 22-ата законопроекта до края на месеца ще бъдат внесени в Народното събрание. Останалите все още се разработват и най-вероятно ще станат обект на обществено обсъждане в средата или в края на август, а после ще бъдат приети от Народното събрание в неговата есенна сесия.

Що се отнася до реформите, министър Василев коментира, че трябва да се случат много неща - 37-38 реформи и то до декември месец. За да бъде всичко видимо, има създаден уебсайт, където всяка една реформа е описана заедно със законопроекта и към нея е добавен статус от типа на светофара – зелено, червено или жълто, което означава, че реформата е в процес. Предвидено е статусът да се променя всяка седмица спрямо извършената работа и да се вижда точно къде се намира страната ни спрямо първо, второ и трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост.

Facebook logo
Бъдете с нас и във