Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИМАМЕ ЛИ КОЗОВЕ В ИГРАТА С ТРАНЗИТА НА РУСКИЯ ГАЗ?

Разговорите с Газпром по исканата от руската газова компания промяна в договора за транзита на синьото гориво вървят трудно и няма краен срок за приключването им. Но преговори, които се отнасят за 25-годишен срок, съвсем не са лесна работа, заяви министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. По думите му до края на лятото ще има яснота за условията, при които руският природен газ ще се транспортира през българската територия, като обсъжданите варианти са четири.
Първият е договорът да не се променя до изтичането му през 2010 година. След тази дата страната ни може да се договори да пренася 6 млрд. куб. м газ през територията си, обясни Овчаров. Другият вариант, който според него е и най-изгоден, е да подпишем договор до 2030 г. с промяна на цената и ангажимент да транзитираме по 20 млрд. куб. м гориво годишно. Колкото до останалите два, те били междинни на споменатите възможности и касаели както количествата, пренасяни през България, така и цените на суровината.
Хубаво е, че министърът съобщи докъде са стигнали преговорите за газа, но още по-добре ще е ако се намери някой, който да каже и какъв е в случая българският национален интерес и по какъв начин ще се отстоява? А иначе условието за уточняване на позициите за промяна в транзитния контракт бе скрепено с протокол на проведената в края на май в Москва десета сесия на българо-руската икономическа комисия. От Газпром са настоявали това да стане до края на юни, когато е общото събрание на руския газов гигант. Съгласно договора, подписан през 1998-а, Газпром заплаща на Булгаргаз по 1.67 щ. долара за превоз на всеки 1000 куб. м гориво на 100 километра. Вместо пари в кеш обаче получаваме безплатни количества газ. През 2005-а например на Булгаргаз са предоставени над 1.4 млрд. куб. м във вид на транзитна такса за превозените през наша територия 15.5 млрд. куб. метра. Като се има предвид, че през миналата година цената на синьото гориво е била средно около 200 долара за 1000 куб. м, лесно може да се пресметне, че тогава транзитната такса ни е донесла 280 млн. долара. Тоест по 18.06 долара за 1000 куб. метра. Част от тези пари влизат в бюджета (около 100 млн. долара), сравнително скромни суми остават в газовата компания като заплащане на експлоатационните й разходи по транзита, а останалото отива за намаляване на цената на природния газ вътре в страната.
Това ниво на транзитната такса на практика е най-високото, плащано от Газпром, и обяснява защо шефовете му така категорично настояват за намаляването му. Не е съвсем обяснима обаче позицията на министър Овчаров, че ако не приемем руските искания и не намалим транзитната такса, след изтичане на договора през 2010-а ще транзитираме не 15.5 млрд. куб. м газ, а едва 6 милиарда, тъй като турското направление ще бъде орязано и през България ще преминават само количествата за Гърция и Македония. Разбира се, доколко реалистични са тези перспективи, ще покаже най-вече бъдещето, но отсега е ясно, че през 2011 г. балканският газов пазар изцяло ще е либерализиран и на него ще има поне няколко конкуренти на руското синьо гориво. Затова и заплахите на Газпром за орязване на турското направление през нашата страна днес изглеждат по-скоро като средство за натиск, а не като реална заплаха. Съвсем друг е въпросът дали определени кръгове у нас (и политически, а и чисто икономически) не прекаляват с опитите си да засилят обвързването ни с Русия? Както и дали отлагането на решението по поредния газов възел за края на лятото няма една-единствена цел - приключването на конкурса за АЕЦ Белене и излъчването за победител на руската компания Атомстройекспорт, подкрепена с парите от банката на Газпром и с гаранции от правителството в Москва?

Facebook logo
Бъдете с нас и във