Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИМА ЛИ НЯКОЙ ИНТЕРЕС ЦЕНИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЯДРЕНИ ДОСТАВКИ ДА СПАДНАТ?

Добре е, че ръководството на АЕЦ Козлодуй този път реагира бързо и се опита да отговори на повдигнатите от вестника въпроси. Не е добре обаче, че вместо да изнесе цялата истина по случая, някои неща продължават да се премълчават и изкривяват.

Действително през декември 2002 г., след обявени два международни търга, АЕЦ Козлодуй подписва два нови договори с руската компания ТВЕЛ, която дотогава доставяше гориво за всичките шест блока в централата. Новите контракти са съответно за малките блокове с ВВЕР-440 и за реактори V и VI тип ВВЕР-1000. За съжаление, в писмото на Иван Генов до БАНКЕРЪ не са обяснени нито
причините за обявяването на подобно наддаване
нито са изяснени резултатите от него. Впрочем и до днес експертите в бранша недоумяват какво е наложило през 2002-ра да се обявяват нови търгове, след като действащият дотогава договор, подписан през 2000 г. и актуализиран през май 2001-ва, не е изтекъл и напълно защитава интересите на ядрената ни централа? В него е включена разработената още през 1998-а Методика за определяне на цените на свежото ядрено гориво. Както отбелязва и шефът на АЕЦ, тя предвижда актуализация на цените на горивото за всяка горивна кампания (която за времето 1998-2001-ва е тригодишна за малките блокове, а след 2002-ра става тригодишна и за ВВЕР-1000). Актуализираните цени се определят шест месеца преди началото на кампанията и въз основа на данни за дългосрочни договори, публикувани в авторитетното международно списание Nuclear Market Review. А в периода 2000 -2002 г. цените на ядреното гориво на международните пазари спаднаха с 5 до 7 процента. Това, според действащия до 2002-ра, договор автоматично би трябвало да се пренесе и върху цените на руското свежо ядрено гориво, които до момента са 118 000 щ. долара за ВВЕР-440 и 520 000 долара за хилядниците. Но вместо това, с разрешение на Министерството на енергетиката, АЕЦ Козлодуй обявява нови международни търгове за доставка.
Освен руската ТВЕЛ за участие в тях бяха поканени и фирми от Франция, Англия и САЩ. Вярно е, че те се отказват просто защото не могат да изпълнят част от поставените чисто технически условия. Става въпрос за изискването новото гориво да работи съвместно с използваните дотогава горивни касети на ТВЕЛ. А в началото на 2002 г. никоя от западните компании няма т.нар. квалификация за съвместна работа на горивото, което автоматично я дисквалифицира от надпреварата. Този детайл бе добре известен и на шефовете на централата (чийто изпълнителен директор тогава бе сегашният депутат от БСП Йордан Костадинов), и на ръководството на енергийното ведомство, начело с министър Милко Ковачев. Затова през 2002 г. в бранша доста широко се коментираше, че АЕЦ Козлодуй прави търг за гориво, като иска компанията да е руска, името й да е от четири букви, първата да е Т и да завършва на ВЕЛ. Колкото и да е изтъркан, вицът в случая се оказа напълно реален.
Що се отнася до невъзможността на западните фирми да изпълнят условието в тръжната процедура за приемане обратно на обработеното ядрено гориво, както се посочва в писмото на АЕЦ Козлодуй до редакцията,
въпросът е доста спорен
Защото връщането и обработката на използваното гориво е предмет на друг договор, с напълно различни условия и цени. При това компанията не е ТВЕЛ, а руското производствено обединение Маяк, което преработва горивото от ВВЕР-1000 в завода си в Красноярск, а от ВВЕР-440 - в Челябинск. Отделно и фирми от Западна Европа предлагат преработване на отработено гориво при определена цена и връщане на радиоактивните отпадъци. Но тази тема изисква доста по-задълбочен анализ.
Ако се върнем към договора с ТВЕЛ, подписан през декември 2002-ра, става ясно, че вместо да бъдат намалени (както се налага от ситуацията на международните пазари), цените на доставките са увеличени от 118 000 щ. долара на 130 000 евро за ВВЕР-440, а за ВВЕР-1000 - от 520 000 долара на 550 000 евро. Смяната на валутата на пръв поглед е без значение - към момента курсовете на долара и еврото са приблизително еднакви. По данни на БНБ през декември 2002-ра средномесечният курс долар/лев е 1.924471, а евро/лев - 1.95583 (т.е. разликата е едва 1.63 процента). Необходимо е да се изясни още, че в международната практика всички цени на горивата, включително и на ядреното, се определят в щатски долари и в тази валута са всички сключени дългосрочни контракти. (Според проучване на в. БАНКЕРЪ единствено този договор на АЕЦ Козлодуй прави изключение.) Трябва да се припомни също, че в края на 2002 г. тенденцията на поевтиняване на зелените пари спрямо еврото вече бе факт и международните финансови експерти предричаха, че тя съвсем няма да е краткотрайна. Независимо от всичко през декември АЕЦ Козлодуй подписва нови договори със същия доставчик, при които увеличението за малките блокове е съответно с 6.58% и със 7.2 на сто за хилядниците.
В писмото на Иван Генов се твърди, че освен разходите за суровината и нейната преработка и обогатяване, в тези цени се включват също така производството на самите горивни касети и тяхната доставка до АЕЦ Козлодуй (транспортни и застрахователни разходи). Внушението сякаш е, че
тъкмо тези допълнителни услуги
оскъпяват крайната цена на ядреното гориво и затова нивата в контракта с ТВЕЛ са по-високи от международните. В интерес на истината обаче международните цени включват първите четири компонента. А що се отнася до разходите за транспорт и застраховки, те са пренебрежимо малки в сравнение със стойността на самото гориво. Каква точно сума е договорена за това с ТВЕЛ някои специалисти няма как да не знаят, но за сравнение транспортните разходи за извозване на отработено ядрено гориво от централата са определени на 50 евро на килограм обогатен уран (б.а. - точната стойност е взета от стр. 37 на Стратегията за управление на отработено ядрено гориво и на радиоактивни отпадъци, приета от правителството през 2004 година). В допълнение, отработеното гориво е далеч по-опасно от свежото и превозът му по принцип е доста по-скъп. Така че каквито и да било допълнителни харчове не могат да обяснят онази горница от 121 500 долара за всяка касета за ВВЕР-1000, отбелязана в статията на в. БАНКЕРЪ от предишния брой.
Интересен е въпросът и с
промените в Закона за обществените поръчки
от 2004 г., изключили от приложното му поле доставките на горива. Наистина чл. 12, ал.1, т.4 на закона допуска тази възможност, но всички юристи, до които се допита в.БАНКЕРЪ, категорично определиха този текст като корупционен. В крайна сметка от горивата зависи производството на електроенергия и на топлоенергия, а цените им са от особено важно значение както за икономиката, така и за обществото като цяло. Ето защо отпадането им от норматива, защитаващ правата на обществото, е наистина абсурдно. Дали в Народното събрание ще обърнат някога внимание на този абсурд и ще отменят корупционните текстове не се знае, но е сигурно, че провеждането на търг, както постъпиха в чешката ядрена централа в Темелин, със сигурност би намалило цените на ядреното гориво за АЕЦ Козлодуй. А и основният въпрос в случая не е доколко директното продължение на договора съответства на законите на страната. По-важното е дали липсата на търг е в интерес на нейните граждани, или само на определени лица? Още повече че продължението на контракта обхваща целия проектен живот на реактори V и VI в Козлодуй.
Крайно любопитно е и, че подписаният през март 2006 г. договор предвижда методиката за определяне на цените на ядреното гориво от 1998-а да влезе в сила едва... от 2008 година. А защо не от 2007-а или 2015-а например? И дали някой наистина има интерес цените на българските ядрени доставки да спаднат?
Необходимо е да се отбележи, че
едно от твърденията в писмото
на Иван Генов до редакцията отговаря на истината. Но само донякъде. От общо 326-те касети ядрено гориво за двата блока с ВВЕР-1000 годишно се изваждат и подменят 109-110 (а не както е отбелязано в писмото - 42 нови касети). Тъй като в момента една горивна кампания на големите блокове е тригодишна, а перспективата е с постепенното въвеждане на новото твърдо руско ядрено гориво тя да стане четиригодишна. На практика това означава, че сега касетите на всеки от хилядниците се подменя не за една година, както бе посочено в статията на в. БАНКЕРЪ от бр. 23, а за три години. Като се поправи тази техническа грешка, излиза, че от горивото за двата хилядника всяка година АЕЦ Козлодуй губи не 38 880 000 долара, а между 13 243 000 и 13 365 000 долара. Да не забравяме обаче и горивото за блокове III и IV, което вместо по-евтино с 5 до 7% от 118 000 долара вече е 130 000 евро.
Логично е да се запитаме къде отива тази горница и не остава ли тя в посредници по сделката? Определено те не са включени в договора, страни по които действително са АЕЦ Козлодуй и ОАО ТВЕЛ. Но посредниците може да са разположени и някъде в Русия по начина, използван за доставките на руски природен газ за България. Разбира се, има ли ги и кои точно са те могат да кажат единствено хората, присъствали на договарянето за продължението на контракта от 2002 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във