Банкеръ Daily

КНСБ

Или намалете ДДС на всички стоки, или на нито една

Конфедерацията на независимите синдикати в България излезе с позиция по повод нарастващия дебат за промени в данъчната система, в частност въвеждане на елементи на диференциран ДДС. Според конфедерацията върху цените на крайните продукти, може да се повлияе единствено с едновременно намаление на целия размер на ДДС, каквато е била практиката и преди (например, намаление на общата ставка от 20% на 15%). Тогава няма как пазарът да реагира по друг начин, освен да намали цените на всички стоки и услуги, които се облагат с ДДС.

Според синдикатите липсва логика да се намалява ДДС на крайната стока в заведенията и ресторантите на 9%, когато в същото време ДДС на междинните стоки остава 20%. Това означава, че крайната цена за потребителите няма да намалее, тя просто ще остане същата, като разликата от 11% ще бъде присвоена под формата на печалба от съответния бизнес. За КНСБ това не е нищо повече от преразпределяне на пари от бюджета към бизнеса. По този начин се намалява преразпределителната роля на държавата във време, когато ни трябва точно обратното. И без това по този показател сме на едно от последните места в ЕС. Оставаме скептични и относно твърдението, че по този начин делът на „сивата икономика“ в този отрасъл ще намалее.

Необходимо е, когато се прави промяна в основния косвен данък, да се вземат предвид ценовите еластичности на търсенето и предлагането на стоките и услугите, които ще бъдат засегнати, предварително да се направи оценка на въздействието и ефектите. Анализът „разходи-ползи“, трябва да предшества намерението за въвеждане на каквато и да е промяна в данъчната система на България.

Според КНСБ, ако ще се отваря дебат за промяна в ДДС в посока неговото намаление, то това трябва да се случи за всички стоки и услуги, или за нито една от тях. Съгласни сме с аргументите на бизнеса, че България има една от най-високите ставки на ДДС в ЕС. Този разговор трябва да бъде част от по-мащабен такъв за общата данъчна политика, тъй като не може отделни налози да се разглеждат „при равни други условия“. Искаме категорично да заявим, че въвеждане на диференциран ДДС за конкретни отрасли и сектори, независимо кои са те, не е антикризисна мярка по своята същност. Всички икономически теории и практики отхвърлят подобни тези.

Пропорционалната система на данъчно облагане функционира в България от 2008 г. Направената тогава реформа си постави няколко основни задачи – намаляване дела на „сивата икономика“, ръст на приходите от преки данъци като дял от БВП, ръст на ПЧИ и намаляване на неравенствата. Изминалият времеви период ни дава основание да твърдим, че нито една от тези цели не бе постигната. Безпрецедентно е обърнато и съотношението между преки и косвени данъци като дял в държавния бюджет. Според КНСБ крайният резултат беше точно обратният, а именно: намаление на дела на преките данъци, като източник на постъпления в държавния бюджет и увеличение на тежестите по линия на косвените данъци (основно ДДС), нарастване на неравенствата (8,1 пъти е разликата между доходите на 20% най-бедни спрямо 20% най-богати S80/S20 за 2019 г., Коефициент на Джини за 2019 г. – 40,8%, Разлика между доходите на 10% най-бедни спрямо 10% най-богати – 14 пъти); намаление на размера на „сивата икономика“ като дял от БВП, но при много по-голяма основа, което означава ръст в абсолютно изражение и исторически рекордно ниски нива на ПЧИ в България, особено през последните 3 г.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във