Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Икономика на парадоксите

Предприемачите и иноваторите съживяват икономиката на България, въпреки усилията на държавата и политиците

Навремето Жорж Клемансо стигнал до извода, че войната е твърде важна, за да бъде оставена на военните. Днес може да го перифразираме, като кажем, че в България политиката е твърде важна, за да я оставяме на политиците. Особено политиката в сферата на инвестициите и икономиката.

Напоследък българската икономика се пораздвижи. Прогнозите са растежът на БВП през тази година да бъде по-висок спрямо 2016-а. Статистиката отбелязва рекорден ръст на промишленото производство през миналата година - близо 7%, а в преработващата промишленост - около 10 на сто. Променя се и структурата на износа, като нараства делът на машините и на оборудването.  

Инвестициите обаче бележат сериозен спад - 60% според БНБ. Въпреки това от Българската агенция за инвестиции (БАИ) са доволни, че са сертифицирали "цели" 24 инвестиционни проекта. Резултатите, макар и скромни, са част от процеса на изграждане на новата индустрия на България. Процес, който тече без политическа шумотевица и почти без държавна подкрепа. От 2004-а досега са осъществени инвестиционни проекти на стойност над 23 млрд. лева. През същото време не остана политик, който не се е изказвал за АЕЦ “Белене“, където през последното десетилетие държавата наля над 2.5 млрд. лева С нулева възвръщаемост. 

Така стигаме до първия парадокс: докато политиците насочваха вниманието на обществеността и държавните ресурси към мегапроект с неясна обосновка, частният капитал реализира инвестиции на значително по-висока стойност, които осигуряват растеж на икономиката, доходи и заетост.

Вторият парадокс е, че повечето от частните инвеститори не са търсили, а и не са получили почти никакви гаранции и подкрепа от властта. Кратък преглед на използването на улесненията, предвидени в Закона за насърчаване на инвестициите, илюстрира доста добре това твърдение (виж таблицата).

Веднага идва и третият парадокс: Докато светът вече бере плодовете на четвъртата индустриална революция, нашата държава не успява да задвижи дори един технологичен парк. Независимо от инвестираните около 100 млн. лв. в "София тех парк", държавното дружество функционира по-скоро като строителна компания и като агенция за недвижими имоти, отколкото като стартъп инкубатор и хъб за иновации. Срещу всички вложени пари към момента имаме празни високотехнологични лаборатории, отсъстваща наука и трийсетина фирми наематели. "Управлението на промените" следва логиката на политическите назначения и се свежда до смяна на борда. Трябва ли да се учудваме тогава, че едно от малкото неща, които безотказно работят в Тех-парка, е системата за събиране на такси за паркинга… По всичко изглежда, че опитът на държавата за интервенция в сферата на иновациите няма да излезе от добре познатия досега порочен модел.

А пред класическия индустриален сектор тепърва предстоят сериозни предизвикателства и трансформации, породени от естествения технологичен и икономически прогрес. "Умните държави" отдавна инвестират в хора, които да генерират и управляват информация. У нас хвърляме средства основно в бетон и асфалт. И за да е съвсем сигурно, че дори и тази задача ще се провали, тя е поверена на неуки и зле платени държавни чиновници.

Светът вече не е разделен на "малки" и на "големи", а на "създаващи" и "консумиращи", което очертава и демаркацията между бедни и богати страни. Ние, българите, обичаме да се оплакваме от всичко - от бедността, от липсата на ресурси, от лоши съседи, от политиката, от времето… Какво да кажем тогава за Израел - държава със 7.1 милиона души, на по-малко от 70 години, заобиколена от врагове, в постоянно състояние на война от основаването си, без никакви природни ресурси? Там не се оплакват, а генерират повече стартиращи фирми, отколкото големи и стабилни държави като Япония, Китай, Индия, Корея, Канада и Обединеното кралство. За последните 20 години в Израел се създадоха повече технологични стартиращи компании и по-голяма индустрия на рисковия капитал (на човек от населението), отколкото във всяка друга страна в света. И ако допреди няколко десетилетия от Израел са изнасяли предимно портокали, сега изнасят технологии. Защото оценяват силата на знанието и събират информация.

Време е да сменим парадоксите с рационалност. Държавата трябва да си даде сметка, че неясните сигнали и липсата на последователност объркват бизнеса. При поредната политическа задача, която политиците не могат да решат, администрацията безпогрешно напипва пулса на безвластието и спира да работи. Бизнесът обаче не може да удари кепенците и да чака края на поредния институционален и политически безпорядък. Икономиката и инвестициите наистина са твърде важни, за да бъдат оставяни на политиците.

Добрите практики на умните държави извеждат определени икономически решения извън полето на партийните битки. Крайно време е и ние да изведем инвестициите и иновациите "пред скоби", да ги извадим от партийно-политическото уравнение с много неизвестни и да оставим бизнеса максимално независим от държавата.

Можем да приложим за начало три конкретни мерки, които са известни от практиката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)  - престижна организация, за членство в която у нас изобщо не се води дискусия:

- Драстично да намалим излишните държавни регулации - в момента има над 500 държавни структури, които администрират повече от 2500 регулационни режима (по данни на БСК);

- Пълноценно да заработи електронното правителство, което ще намали администрацията и ще спести време и средства не само на бизнеса, но и на гражданите;

-  Инвестиции в хората, защото, когато след 10 - 20 години се погледнем в огледалото, ще видим това, което сме започнали да развиваме в себе си днес.

Светът се променя, икономиката се развива. И ако намерим правилните решения, мястото на България няма да е все на опашката. Може дори да излекуваме най-голямата си болка - че умните и амбициозни млади хора напускат страната. Когато заработи системата от иновативни и стартиращи бизнеси, много от младежите ще намерят естествената си среда и по-доброто си бъдеще у нас.

Николай Ценков

Facebook logo
Бъдете с нас и във