Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Игри на търговия или (НЕ)желаният експорт

S 250 3d3fa615 2ce1 4844 a68f b3d71ecc9e08
S 250 4487ab4f 5b0d 4325 b34c 07ab67a87743

Официално в САЩ живеят около 350 хил. българи. Неофициално те са два пъти повече. И за много от тях традиционните български храни са истинска благодат. Което пък отваря широко поле за бизнес сред по-предприемчивите ни сънародници. Всички анализи (колкото и оскъдни да са те) показват, че етническата пазарна ниша в Америка предлага отлични и все още неоползотворени възможности. По различни сведения в Щатите има около 40 чисто български магазина за хранителни стоки, което е крайно недостатъчно за клиентите. Но се оказва, че откриването на нови обекти в страната на неограничените възможности и най-вече зареждането им с български стоки не е никак лесна работа.

Всъщност проблемът си е чисто нашенски и е свързан с износа, за който иначе управниците ни обичат да говорят много. Като оставим настрана транспорта, който е лесен за уреждане, и митническите подробности при вноса в САЩ, които също не са кой знае какво, най-сериозното предизвикателство се оказва набавянето на самите продукти. У нас няма институция, която да обединява различните производители и да преговаря от тяхно име. Поради което всеки желаещ да купува например бяло саламурено сирене трябва да обикаля от мандра на мандра и да се договаря на дребно. Същото е и с месопроизводителите. А това е повече от достатъчно, за да откаже и най-големия ентусиаст, пък бил той и с много пари. Ето защо не е изненада, че мнозина нашенци се ориентират към мексиканските магазини, за чието откриване са необходими само няколко телефонни разговора със съответното звено в Мексико Сити, координиращо износа на местните производители. Тази е и причината в Съединените щати да има основно две компании,  дистрибутиращи български продукти - "МАЛИНЧО" за онлайн търговия, и "Ви&Джи Комерс" - за зареждане на физически емигрантски магазини, която покрива 40 щата. Трудният износ стои и зад сравнително слабите продажби - сирена и кашкавали за едва 13 млн. долара на година и консервирани плодове и зеленчуци за 10 млн. долара.

Примерът с Америка е валиден за всички други държави, при това не само извън Европейския съюз. Достатъчно е да погледнем статистическите данни, за да разберем колко зле се справяме - от всичките малки и средни предприятия у нас (които са 99% от всички, регистрирани в България) едва 5%, или 15 хил. извършват някакъв експорт. А от тях само една пета (3000 компании) успяват да продават на трети пазари извън ЕС. Уж в подкрепа на дребния бизнес през 2011-а бе създаден национален експортен портал (http://export.government.bg/), но както с много други неща и около него не всичко бе съвсем чисто. Обществената поръчка за изработването му бе обявена още в края на 2010-а и бе спечелена с оферта за 78 877 лв. без ДДС от "Лирекс БГ". Победителят трябваше да приключи работата си най-късно до 30 април 2011-а. Само че реално сайтът тръгна четири месеца по-късно, а официалният мотив за забавянето му бе... доусъвършенстване. Разбра се, че изпълнителят е предал всички етапи по разработката в срок, но заради слабости ведомството ги е върнало за доработка. Така или иначе, дълго време след доизпипването единственият начин чуждестранните купувачи на българска стока да стигнат до експортния портал бе, като ровят в интернет на случаен принцип, да речем, чрез търсачката Гугъл.

Сега, четири години по-късно, порталът предлага известна информация за фирмите, желаещи да изнасят продуктите си зад граница. Налични са десетки пазарни проучвания, включително и за конкретни продукти, и има информация за особеностите на търговията с почти всички държави. Както винаги обаче има и едно голямо "НО" - достъпът до въпросния портал продължава да е истинско приключение. Ако човек не знае за него, трудно ще го открие дори и цял ден да се лута из сайта на Министерството на икономиката. А и за да се стигне до търсената информация, е необходима регистрация. Единствената обяснима причина за тази допълнителна спънка пред чуждестранните компании е някой да доказва наличието на потребители, за да не излезе, че го ползват само шепа хора.

Въпреки всичко експортният портал разкрива доста любопитна информация за българския износ. Има десетки запитвания от различни страни за конкретни български стоки и е необходимо само някой да откликне на отправените покани. Продължавайки темата за САЩ, ще отбележим, че в списъка присъства и запитване от американската Food Depot International, която търси износители, а не производители на български храни. Което отново ни връща към проблема с липсата на обединяваща организация, която да действа от името на производителите. В конкретния случай фирмата, управлявана от Ангела Кавак, е известна с това, че отговаря за зареждането на полските и руските магазини в Средния запад. Което несъмнено е огромна възможност за българските продукти, стига, разбира се, да има кой да се свърже с нея. 

Друга американска компания - Quarrastone, пък е заявила, че иска да купува врачански варовик за облицовки и интериор. Последно, на 6 януари, мароканската Y2M Holding е изявила желание за доставката на хартия А4 g/m2 по един TEU контейнер месечно. Пакистанската компания Global Trading Company търси контакт с български партньори, вносители на мандарини, картофи, ориз, захар, пшеница, пшеничено брашно и други. А цяла група индийски фирми, участници във Форума на индийските вносители на храни (Forum of Indian Food Importers - www.fifi.in), се интересува от наши производители на сирена, масла, рапично олио, плодови сокове и други, чиято продукция да  изкупува и да продава на втория по брой на населението пазар в света.

Възможностите за нашенските предприемачи продължават с няколко заявки от Япония. World Chemical Co. Ltd. търси производители на гъши и пачи пух, а Norlake International Co. Ltd. - производители на вина. Ocean Project LLC от Страната на изгряващото слънце също има интерес към спиртните напитки, но по-конкретно заявката й е за бутиково вино и маркова ракия. 

Всичко това доказва, че интерес към българските стоки все пак има и проблемът ни е по-скоро структурен и институционален.

 

 

Факти

През последните няколко години САЩ заемат сравнително неголям дял във външната търговия на България - към 1.5% от износа на нашата страна и 0.8% от вноса. В пари това е съответно около 550 млн. и 520 млн. лева. В структурата на двустранния стокообмен също не се наблюдават значителни промени, като основните ни експортни позиции са нефтените масла, торовете, хранителната промишленост, суровият тютюн и ИКТ продуктите. Хранителните стоки заемат изключително малък дял. А сред основните стоки по вноса от САЩ традиционно сe нареждат нефтеният кокс, апаратурата за обработка на информация и телекомуникация, диодите, транзисторите и полупроводниковите прибори, както и суровите тютюни в последно време. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във