Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИДВА ВРЕМЕТО НА ВЪГЛИЩАРИТЕ

Само след четири месеца енергетиката ни ще бъде изправена на ръба на първата си по-сериозна криза от 25 години насам. Предстоящото спиране на III и IV блок на АЕЦ Козлодуй все по-настойчиво поставя въпроса как ще бъдат компенсирани липсващите 880 мегавата? Амбициозните планове на енергийни управници за намаляване енергоемкостта на производството и за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници преди спирането на атомните блокове така и не можаха да бъдат реализирани. Сега единствената реална възможност да запазим поне в известна степен позициите си на енергиен лидер в региона е увеличаване на производството на ток от въглищните ТЕЦ-ове. Това обаче зависи от състоянието на въгледобивната ни промишленост, а то за съжаление съвсем не е цветущо.
В отрасъла работят 15 въгледобивни дружества, от които само две - Марица изток и Бобов дол, са държавни. Секторът формира 5.5% от брутния вътрешен продукт на страната, като в него работят близо 32 хил. души. Частните мини са в ръцете на четирима собственици, сред които с най-сериозни активи може да се похвали самоковският бизнесмен Христо Ковачки. Пряко или косвено, той контролира мините Открит въгледобив - Перник, Чукурово, Бели брег и Черно море. Те осигуряват гориво за ТЕЦ Бобов дол и Топлофикация - Перник. Останалите са притежание на по-дребни собственици и доставят въглища за ТЕЦ Сливен и ТЕЦ Бобов дол. Но и при частните, и при държавните мини положението е едно и също - те са в изключително лошо техническо и функционално състояние. В почти всички рудници се използва физически и морално остаряло оборудване, а добивните хоризонти (галериите, където се копаят въглищата) са на стотици метри дълбочина. Оказва се също така, че повечето от тях не плащат концесионни възнаграждения на държавата и по данни на енергийното ведомство неплатените суми вече са надхвърлили 1.5 млн. лева. Най-сериозният длъжник към хазната е Открит въгледобив с 1.2 млн. лв., а мини Чукурово, Станянци и Бели брег висят с над 200 хил. лева.
Много по-сериозната заплаха обаче са страховитите евростандарти. На 1 май 2006-а влезе в сила директивата за управление на минните отпадъци. Всички страни членки, включително България и Румъния, трябва да въведат нейните изисквания в законодателството си до 1 май 2008 г. и да приведат съоръженията си за опазване на околната среда в съответствие с новите условия до 2012-а. Собствениците на мини ще бъдат задължени да разработват планове за управление на отпадъците и да поемат отговорност за всяко евентуално замърсяване. С тези планове ще се кандидатства за разрешително, което ще им позволи да продължат дейността си. В документа ще се посочват и границите на територията, за която всеки собственик на рудник ще осигурява финансови гаранции, ако тя бъде замърсена. Гаранцията ще покрива всички разрешения на оператора, както и рекултивацията по всяко време, включително и след приключване на добива. Размерът й ще се определя в зависимост от степента на въздействието върху околната среда, вида на депонираните отпадъци и бъдещото ползване на земята. Плановете ще се преразглеждат на всеки пет години.
Браншът е затруднен в прилагането на европейските изисквания както финансово, така и заради липсата на време - твърди изпълнителният секретар на Българската минно-геоложка камара Петър Петров. - Близо 1.2 млрд. лв. са необходими на отрасъла, за да покрие до 2012 г. договорените за членството ни в Евросъюза екологични стандарти. Дори и да намери парите, бизнесът няма време да изгради съответните съоръжения. Най-трудоемко ще е строителството на пречиствателните станции за отпадни води и на депата за отпадъци.
От камарата обвиняват държавата, че няма ясна визия за бъдещото участие на въгледобива в производството на електроенергия. Все още няма утвърдени разчети за необходимите количества въглища, не са отчетени ценовото им влияние върху стойността на електроенергията и отражението при приватизацията на централите. От синдикалните федерации пък непрекъснато се оплакват от ниските заплати и липсата на добре подготвени кадри.
Постоянните искания за държавна помощ съвсем не са най-добрият начин мините ни да излязат от положението, в което са изпаднали. Дългогодишната практика още от времето на социализма сериозно разглези миньорите, които нееднократно блокираха всички опити за преструктуриране на сектора и закриване на губещите производства. Причините са ясни - повечето от работещите там са нискоквалифицирани и нямат много възможности тепърва да търсят друго препитание. А заплатите, които получават, са на прилично ниво в сравнение с други отрасли. Но натрупването на проблемите няма как да продължи безкрайно. Сега, волю-неволю, собствениците на частните мини ще трябва да вържат плановете си, да модернизират производството си и да оптимизират персонала, вместо непрекъснато да настояват за нови дългосрочни договори за изкупуване на бъдещите добиви.
Впрочем, колкото и странно да звучи, в това отношение те биха могли да вземат пример от държавните Мини Марица-изток. Дружеството засега е единственото, способно да осигурява лигнити за термичните централи, и то на доста ниска цена. Неслучайно и представители на германската компания RWE заявиха неотдавна, че са готови да инвестират до 800 млн. евро в изграждането на нов ТЕЦ в региона. С това те дадоха поредната заявка за строежа на нова въглищна мощност след италианската компания Енел. Според геоложките проучвания към 1 януари 2006 г. лигнитните въглища в находището са около 2.15 млрд. тона. От тях близо 1.2 млрд. т са в категорията доказани запаси. До 2005-а включително са добити над 829 млн. т от трите рудника, а само за 2005 г. Мини Марица-изток са реализирали близо 21 млн. тона. Тоест дори производството да скочи с 1/3 (което е малко невероятно), запасите ще стигнат за повече от 40 години. От дружеството вече дадоха знак, че са готови да вдигнат добивите, като инвестираха над 17 млн. лв. в нов модерен роторен багер. По света има само три машини от същия клас и новата придобивка ще позволи обработката на 6900 куб. м земна маса на час.
Безспорно е, че въглищната енергетика има бъдеще, стига да се спазват екологичните стандарти при добива на горивото и при производството на електроенергията. Още повече че за България тя е единствената възможност да гарантира производството на ток от местни източници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във