Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИДВА ЛИ КРАЯТ НА СХЕМАТА CASH AND CARRY

Както повечето от радикалните финансови идеи, така и тази за ограничаване на плащанията в брой над определена сума сякаш е обречена да потъне в морето от чиновническо безхаберие. А страната ни и без това минава за нещо като оазис на сивата икономика. У нас все още не е проблем при покупка на жилище или автомобил да се платят няколко бона в брой. Не е проблем и броенето на пачките да остане незабелязано от данъчните. Казано с други думи, пито - платено, а издаването на фактури се оказва... ненужна подробност.
И докато властта си прави оглушки, като изпуска милиони под формата на неплатени данъци, с опита да се сложи край на далаверата cash and carry (бел.а. - плащаш-товариш) се нагърбиха други. В края на юни тази година от неправителствената организация Български форум на бизнес лидерите (БФБЛ) изпратиха официално писмо до премиера Сергей Станишев и до председателя на Народното събрание Георги Пирински. В депешите се настоява за скорошно приемане на законови текстове, с които всички физически и юридически лица да бъдат задължени да ползват услугите на банките при плащане на суми над 10 хил. лева. Копие от документа бе изпратено също така на управителя на БНБ Иван Искров и на министъра на финансите Пламен Орешарски.
По информация на в. БАНКЕРЪ на този етап единственият от адресатите, който е реагирал, е парламентарният шеф Пирински. С негово разпореждане предложението на бизнес лидерите е разпределено за обсъждане от комисията Антимафия, както и от тази по бюджет и финанси. Всъщност каквото и да предприемат оттук нататък управляващите по темата, то ще е... безвъзвратно закъсняло. В подписания на 18 май миналата година Допълнителен меморандум за политическа и финансова политика между България и МВФ бе записан черно на бяло, че: През 2005 година ние (т.е. правителството в София) имаме намерение да представим законодателство, изискващо покупката и продажбите на стоки и услуги, на движимо и недвижимо имущество с единична цена над 10 000 лева да бъдат заплащани през банкови сметки.
Очевидно парламентарните избори и формирането на тройната управленска коалиция са осуетили тези благородни намерения. Кредиторите ни от Вашингтон обаче едва ли се интересуват особено от въпроса с кое точно правителство (предходното или сегашното) са се договорили. Така или иначе, неизпълнението на поетия от българска страна ангажимент е налице.
Обективността изисква да се спомене, че през мандата на НДСВ бяха направени не един и два опита (но все неуспешни) плащанията на крупни суми в наличност да бъдат вкарани в банково русло. Предложението се понрави и на ексфинансист номер едно Милен Велчев. В специално изявление за в. БАНКЕРЪ през пролетта на 2004-а той декларира твърдото си намерение да бъде въведена забрана за плащания на ръка на суми над... 3 хил. лева:
Знам, че до един момент българското законодателство не е позволявало големи суми да се плащат кеш, заяви тогава Велчев. И допълни, че не вижда причина такава разпоредба да бъде въведена. Поради една или друга причина обаче тази идея не намери подкрепа в лицето на предишния кабинет и Народно събрание. Сега топката е в полето на техните приемници.
Един от солидните аргументи в полза на ограничаването на кешовите плащания над дадена граница е, че такава е практиката в страните от Евросъюза. Във Франция например границата за разрешени транзакции в брой от фирма към друго търговско дружество е 3000 евро. Ако дадена компания дължи пари на физическо лице пък, максимално допустимият трансфер с налични средства е 1500 евро. При покупка на недвижим имот в Белгия плащанията задължително минават по банков път, независимо от стойността на сделката. Поне на теория една подобна мярка би трябвало да има и силен антикорупционен ефект. Според финансисти вкарването на всички транзакции над 10 000 лв. в банковата система би трябвало да ограничи поне отчасти нерегламентираните плащания с пари, придобити от контрабанда и престъпна дейност.
Най-вероятно предложението на БФБЛ ще бъде посрещнато с ентусиазъм от кредитните институции у нас. Ако бъде нормативно скрепено задължението по сделки над 10 000 лв. да се плаща само по банков път, то това означава гражданите да плащат и немалки суми за такси и комисиони. Открит остава и въпросът дали бъдещата мярка ще засегне и тегленето на суми от банкови депозити и доколко рационално е това.
Разбира се, освен плюсове, идеята за безналични плащания има и своите минуси. Винаги съществува риск при налагането на допълнителни ограничения фирмите, които оперират в така наречената сива зона, вместо да се озоват в легалното поле да минат изцяло в нелегалност. Освен това един договор за 10 000 лв. (колкото се предлага да бъде прагът) може безпроблемно да бъде оформен привидно като такъв за 9999 лева. Струва си да се поразсъждава и върху факта колко смешни ще изглеждат тези суми след присъединяването на България към Европейския валутен съюз, което при добро стечение на обстоятелствата ще стане през 2010 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във