Банкеръ Daily

Инж. Йордан Йорданов пред в. "БАНКЕРЪ":

Идеите за нов блок в АЕЦ "Козлодуй" са неизпълними, даже глупави

Йордан Йорданов е завършил Московския енергетичен институт, специалност "Атомни централи и установки", после  е назначен за инженер-оператор на Втори блок в АЕЦ "Козлодуй". Работил е като проектант в "Енергопроект" и като инспектор по ядрена безопасност в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели. През 1983 г. се връща в Козлодуй, където заема различни длъжности, а през април 2000 г. става първият изпълнителен директор на централата след отделянето й като самостоятелно търговско дружество. През 2002 г. основава консултантската агенция "Нуклеон“, чийто предмет  на дейност са услуги в областта на общата и ядрената енергетика.

 

Г-н Йорданов, струват ли ви се реалистични  коментарите на правителството за строителство на 7-ми блок в АЕЦ "Козлодуй" ?

- Нека  да поговорим малко за техническите възможности на площадката  „Козлодуй“. Там са изградени спомагателни съоръжения, които са проектирани да работят за четири блока с по 1000 мвт мощност (само два от тях са изцяло изградени). Аз говоря за разширението на АЕЦ „Козлодуй“, което бе предвидено по проект и с наличните спомагателни съоръжения, канали и химически цех, склад за отработеното гориво и други обекти на площадката. Но когато премиерът Борисов отиде до  АЕЦ „Козлодуй“ неотдавна, той говореше за една нова площадка. Тя се намира в землището на с. Хърлец, а не в Козлодуй. Ако на тази площадка ще се строят реактори, това означава нова атомна централа - с нов ОВОС, изграждане на всички спомагателни съоръжения - от А до Я и т.н. Просто, защото тази площадка не е свързана с инфраструктура на АЕЦ „Козлодуй“.

Защо се говори за тази нова площадка, а не се използват определените по проект петна за нови блокове?

- Защото тези, които говорят, не са компетентни. Второто нещо е, ако се прави (по думите на политиците) "хибриден проект" - руски реактор, американско-френска турбина, генератор "Сименс" и други технологии, то това означава, че трябва да се прави нов ядрен проект.

Причината е, че системите за управление на блока представляват връзката между реактор, турбина и генератор. И в този случай те стават различни. Това е все едно да правиш  лека кола, на която слагаш двигател на "Волга", скоростна кутия на "Мерцедес" и колела на "Фолксваген", образно казано. В такъв случай  трябва да научиш тези компоненти да работят помежду си. Управлението на реактора става от това по какъв начин се засмуква парата от турбината и парогенераторите и как работи генератора. Това е най-важното за ядрената безопасност на една атомна централа.

С други думи - говорим за изцяло нов проект и за управление на системите?

- Да. В момента в АЕЦ "Белене" имаме лицензирана площадка от Агенцията за ядрено регулиране и имаме проект с изцяло руско оборудване, което още не е лицензирано от регулатора. Но този реактор в "Белене" е 1000 мвт, а не е 1200 мвт какъвто е, например, на турската АЕЦ „Аккую“.

Нашият реактор е продукт на бившия руския енергиен министър Сергей Шматко и екипа му. Такъв реактор работи само в Индия - в АЕЦ "Куданкулам", а има и два в Русия. Но тези реактори не могат да бъдат преобразувани да работят на 1200 мвт мощност. А турбината на General Electric, която се предлага за 7-ми блок е с мощност от 1200 мвт. И, ако трябва да се върнем на примера с леката кола хибрид - двигателят на "Волга" е 80 конски сили, ти не можеш да извадиш от него 100 конски сили. Така че тази турбина ще бъде неефективна с подобни реактори.

Не може просто да вземеш реактора от АЕЦ "Белене" и да го сложиш в АЕЦ "Козлодуй", не може да купиш една неефективна за проекта турбина и генератор, и да кажеш, че сме готови и пускаме реактора. Нужно е изцяло ново проектиране – "Росатом" трябва отново да проектира от А до Я.

Какво можем да направим тогава, щом тези идеи са неизпълними?

- Когато не се питат експертите, се стига до такива ситуации. Оттук нататък, каквото и да се говори, трябва да ни е ясно, че този проект няма да стане. Другият вариант изисква между 5 и 7 години ново проектиране. И въпреки това реакторът в "Белене" пак няма да става за работа, защото - както вече бе казано - той просто не е направен за турбина от 1200 мегавата.

Тогава очевидно трябва да се използва основно руското оборудване?

- Да, ако решим да преместим проекта изцяло от Белене в Козлодуй. Да не говорим, че строителните конструкции при предложения от политиците проект имат различни размери. Интересното е, че реактор с мощност 1200 мвт е с по-малки размери и с по-ниско натоварване, отколкото са реакторите, които сега работят в АЕЦ "Козлодуй". И нека да е ясно - ако ще се правят другите два блога (Седми и Осми) на отредените за това места в атомната централа, може да се използват сегашните спомагателни съоръжения и каналите за охлаждане. Това е и най-евтиният вариант.

Ако обаче централата се прави на площадка "Хърлец" - реакторите трябва да са руски или американски, да се строят наново сгради, канали, охлаждане, спомагателни конструкции и всичко друго, необходимо за изцяло нова площадка. За тази площадка има издаден единствено ОВОС и то за работа с руския или с американски реактор, но не и с "хибрид". Ако ще сменяме проекта, ще е необходима и нова екологична оценка, която трябва да получи одобрение от всички държави членки на ЕС.

А как стои въпроса с ядреното гориво?

- Ако реакторът е руски – първото пускане трябва да бъде с руско гориво. И да са налице  гаранционните условия, както са разписани в проекта. Едва след това може да се премине към работа с американско или с друго алтернативно ядрено гориво.

Тук има и една особеност. Много пъти из медиите е писано, че американското гориво е дало дефекти в Украйна и в Чехия. Защо? Защото смесиха руско с американско ядрено гориво. А  трябва да се слага или едното, или другото. Но когато един реактор е работил с това гориво, ще се наложи операторът да го извади недоизползвано. А това е огромна загуба за централата. Пак по примера на автомобилите – ако сбъркаш и сипеш бензин, вместо дизелово гориво, ще се наложи  промиване на двигателя и смяна на филтрите.

Много е важна и системата за управление на блока. Тази, която е разработена  в  АЕЦ "Козлодуй", не позволява поставяне на американско ядрено гориво. Тя не бе заменена при правената модернизация. По мое време бях заложил модернизация на системата, за да може да се използва американско ядрено гориво, но впоследствие това намерение бе отменено.

При отработеното ядрено гориво нещата стоят по друг начин.  Руското гориво можем да го връщаме на "Росатом", докато американското ще се оставя на съхранение при нас. Впрочем договорът с ТВЕЛ за доставки на руско гориво в АЕЦ „Козлодуй“ е до 2025 г., т.е. дотогава не може да се сложи каквото и да е друго гориво, нито една американска касета.

А за след 2025 г. трябва предварително  да бъде направен нов търг. "Уестингхаус" ще доставя, ако спечели. Ако победител е ТВЕЛ - запазва се сегашният ред за доставки и връщане на горивото. Това също е пълно безумие. Ако наистина ще правим АЕЦ "Хърлец", то по-добре е това да стане с американски реактор AP-1000. Това вече ще  е диверсификация.

И какво ще правим тогава с наличното оборудване за АЕЦ "Белене"?

- Оборудването, което имаме там е образно казано -  цилиндровите блокове на една лека кола. Нямаш помпи, бутала, гуми, нито управление или каросерия... Според мен ще минат още няколко години и пак същите, които продадоха предишното оборудване за "Белене", ще го направят отново. Пак ще бъде продадено оборудването на десетократно по-ниска цена, от същите играчи... Те сега  само изчакват.

Какво е мнението ви за подписаното споразумение между компаниите NuScale и АЕЦ "Козлодуй"? "Нови мощности" за проучване на възможностите за изграждане на малки модулни реактори на площадката в "Козлодуй"?

- Малките модулни реактори можем да ги сложим навсякъде. NuScale обаче ни предлага един малък ВВЕР-реактор. За мен това не е малък модулен реактор. В случая пак говорим за водо-воден реактор под налягане. За него е нужна вода и системи за безопасност. Аз под малки модулни реактори разбирам системи с мощност до 100 мегавата. Малките модулни реактори работят на ниско налягане, с разтопени соли или газ и не са толкова опасни колкото ВВЕР-ите. Всичко това съм го описал в моята книга за малките модулни реактори и повече от десет години говоря по тази тема. Реално NuScale използват реактори с технология на ядрените подводници.

Та, хората от  атомната централа подписаха меморандум за малък водо-воден реактор. Това не е лошо като цяло. Но при реакторите с ниско налягане и на соли, идеята е да използват отработеното ядрено гориво. Така ще се използва натрупаното у нас ядрено гориво – ние го имаме в излишък  в момента. Сега работим със специалистите на Hitachi, които обслужват подобни реактори. Характерното при тях е, че горивото се сменя веднъж и изцяло на всеки пет или десет години.

Малките модулни реактори пък може да се поставят в по-големите градове и да правят автономно захранване, за да не се налага пренос на електроенергия на големи разстояния. Тези реактори на газ и на соли се регулират много лесно и бързо –  това са маневрени мощности и  бързо се натоварват от 0 до 100 процента. Това обаче не е валидно за реактора на NuScale. Реакторите на соли и газ имат нужда от малко спомагателни съоръжения и е възможно да се поставят в близост до консуматорите. Такъв модулен реактор може да има до Панчарево например. Или край градове като Велико Търново и Плевен, които могат да се захранват от него.

Много е важно да се знае, че към момента това не са промишлени атомни реактори, но един ден ще станат такива. Все пак няма по-зелена енергия от атомната енергия. Тези инсталации може да се използват много години. Да, те създават отпадъци и радиация, но това са овладени от човечеството процеси.

 Разговора води: Пламен Симеонов

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във