Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Язовирният скандал върви към опростачване

След удавените милиони се понесе небивала смрад

Словесните престрелки между сегашния и бивш министър на икономиката – Кирил Петков и Лъчезар Борисов не утихват. Темата с милионните харчове, потънали в знайни и незнайни язовирни стени, е успяла да „газира“ и двамата до степен на непоносимост. 

 

Както „Банкеръ“ коментира преди дни в публикацията си Бивш и настоящ министър се хванаха за гушите, язовирната тема "потопи" двамата в порой от обследвания, обяснения, размяна на факти и доказателства и така - без край.  

Ще стане седмица откакто харвардският възпитаник Петков

се опитва да разплете възлите в „плетката“,

на обвитата в мъгла Държавна консолидационна компания. От там нишката стига до получателят на парите – дъщерното дружество на самата ДКК - „Монтажи“, управлявано от Тихомир Димитров, за да стигне до собственикът на тези обекти - Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири”, чийто председател на Управителния съвет е Стамен Янев,изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции.

А спасителната жилетка се очаква да бъде подадена от Върховна касационна прокуратура , която доста експедитивно се самосезира от информациите, представени от служебния министър пред медиите.

На първият етап интересът на прокурорите се насочи само към проверката за язовир „Пазар дере“ край  Ловеч, в ремонта на който са били налети 2.3 млн. лв., а водоемът се оказа…локва.

Междувременно обаче

язовирният рейд на министър Петков

продължи и към язовирите „Злати войвода 3" и "Злати войвода 4", които по думите му пък са се оказали „затревени“. Очевидно икономическият началник няма намерение да се ограничи само с тези три водоема, а смята да обходи и останалите седем от общо десетте, които документално (и финансово) би трябвало да са напълно завършени.

Поне това е показала проверката на екипът му, който се е наел да разнищи случая с тези прословути 500 млн.лв., които правителството отпусна на ДКК през 2018 година. И които по презумция трябваше да решат проблема със "спешните" ремонти  на опасните язовири в страната. По това време министър беше Емил Караниколов, а бройката - 416 язовира, чийто ремонти бяха повече от неотложни.

Нека напомним и още нещо - 

траншът от 500 милиона се оказа недостатъчен 

и година по-късно, кабинетът Борисов 3 захрани сметката на ДКК с още над 12 млн. лева. Решението от 2019-а беше облечено в обяснението, че те били  необходими за „ресурсно осигуряване на дейността на язовирите - изплащане на разходите за персонал, административни разходи, както и закупуване на дълготрайни материални и нематериални активи“.

Последва ново захранване на сметката на ДКК през (юни) 2020-а – с още 130 млн., този път от Българската банка за развитие. Така всъщност 

сметката за язовирите не е 630 милиона, а …642 млн.лева.

Що се отнася до сигналите за „топенето“ на тези "целево отпуснати средства"те не са от вчера. 

Още в началото на декември 2019 „Банкеръ“ повдигна темата в публикацията си под заглавие „Парите за ремонти на язовирите тънат в мъгла“. Тогава написахме , че министърът на икономиката – Емил Караниколов и подопечната му Държавна консолидационна компания не смятат за нужно да дадат детайлен отчет за това къде, как и срещу каква свършена работа,  отпуснатите целево от правителството милиони "се топят" с бързи темпове.

Зададохме и още редица въпроси, но така и не получихме отговор от тогавашните началници на държавата.

Сега, две години по-късно темата внезапно се оказа извънредно актуална. А проверката на министър Петков показала, че на 31 декември миналата година, инспектираните от него сега три язовира, са предадени от държавната фирма „Монтажи“ към Държавната консолидационна компания. След което и до ден днешен те не са прехвърлени към Държавното предприятие за управление и стопанисване на язовири! Което на практика означава, че "всички пари, които са платени по тях, още не са влезли в експлоатация".

Министър Петков беше категоричен : "По закон в момента не могат да бъдат завирявани, в тях не може да има вода и по никакъв начин не могат да се използват нито за поливане, нито за други цели. За мен това е безстопанственост".  Според Петков разходите многократно надвишават пазарните цени, а откритите нарушения при общо 10 язовира са на стойност 631 милиона лева.

Реакцията на бившите управляващи

беше светкавична.

От ГЕРБ заявиха, че Петков е „подвел обществото“ с цифрите, които е представил за ремонтните дейности на яз.„Злати войвода 3“, „Злати войвода 4“ и „Пазар дере“.

Предшественикът на Петков -  Лъчезар Борисов, също направи категорично изявление, според което – нарушения няма.

Що се отнася до съпътстващите информации, които дойдоха от служебния министър, че цените на бетона за трите язовира били по над 200 лева на кубик, Борисов отговори така „цената не е над 200 лева, а е 90-95 лева за един от обектите, които беше споменат.“ И допълни:

Използваме два вида бетон – единият е 90 лева цена на кубик, другият – 95 лева. Явно колегите на министъра използват цялата сума по полагане на бетона, включваща всички дейности, и явно изпускат часовата ставка за работниците – трудът им се плаща по около 8 лева на човек на час. Изпускат също, че бетонът  - дори на 90-95 лева, има хидроустойчивост, водоплътност и други характеристики“. 

Борисов акцентира, че в „сметката“ на Петков са били вложени и разходите за работа. Той отрече и твърдението, че цената на транспорта също е била завишена  – по 1.16 лв. за тон на километър – за превозване на скална и земна маса. „Такава цена няма“, категоричен бе Борисов.

И поясни: „Правили сме доставки и полагане на трошен камък до 40 км - в тази цена е включена сумата на трошения камък и на транспорта. Камъкът е 26.50 лв. на куб. м, чакълът е 10 лв. на куб м, има още включена и механизация - валяк и товарен четириосен автомобил. Днес отново, в нарушаване на принципите „Почтеност, прозрачност, професионализъм“, беше подведено обществото“.

Бившите управляващи не пропуснаха да атакуват 

екипите на Кирил Петков и на финансовия министър Асен Василев. Те заявиха, че зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева ще проверява Държавната консолидационна компания, под чиято шапка влиза Институтът по маркетинг.

Тя е била в борда на директорите на този институт, който е наел апартамент, ползван безвъзмездно от Везиева. Как тя ще проверява себе си и своята дейност?“, зададоха въпросът от ГЕРБ.

По-притеснително според тях било назначението на Даниел Лорер – съветник на министър Петков и председател на работната група, която проверява ДКК.

В тази работна група влизат представители на АДФИ, а в Министерство на финансите отговорник за АДФИ е неговата съпруга – Виолета Лорер. Тя не за първи път е зам.-министър, била е зам.-министър на икономиката в предното служебно правителство и отговаряше за търговските дружества“, обясняват още бившите управляващи.

Язовирният скандал очевидно не е стигнал до „висините“ на тоталните разобличения, но със сигурност накрая ще завърши с българската констатация "Всички са маскари".

И на тази гнила ситуация най й приляга поговорката: "Стани куме, да седне жена ми! " 

Дано рестартът прехода не бъде отложен за пореден път, защото  смрадта вече е непоносима.

Facebook logo
Бъдете с нас и във