Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Язовир Искър потъва в правен батак

"Бремето на властта се състои в това, че тези, които я упражняват, трябва да са отговорни за благополучието на тези, които са под тяхното началство."  Тези думи на американския писател  Кристофър Паолини обаче остават да висят във въздуха, ако се опитаме да ги впишем в  нашата действителност.

Арогантен пример за безотговорността на тези,  които управляват страната ни, към проблемите на обикновените хора през последния  четвърт век е отказът им да създадат  ясни правила и да ги наложат, да запушат "дупките" в нескопосаното ни законодателство.

Повече от 20 години наследниците на земи  около язовир Искър се опитват да "пробият" бездушието на плеяда държавни чиновници, но не успяват.

Кашата е забъркана

още в далечната 1950-а, когато тогавашният Министерски съвет взема решение да изгради огромно хидросъоръжение, което да захранва столицата с вода. Става дума за днешния язовир "Искър" (по онова време  "Сталин"). Със свое разпореждане кабинетът задължава Министерството на земеделието принудително да пресели на други места 1368 домакинства от тогавашните села Калково, Шишманово и Горни Пасарел. От собствениците на имоти са отнети 67 750 дка терени. Само 24 000 от тях обаче потъват  под водите на новоизградения  язовир. Другите над 43 хил. дка са предоставени на тогавашния държавен поземлен фонд. Тези земеделски земи обаче, както става ясно от купища документи, с които в. "БАНКЕРЪ" разполага, не са били нито отчуждавани, нито одържавявани, нито пък собствениците им са били обезщетени по някакъв начин.

След промените от 1989-а и приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделските  земи през 1991-ва тези хора, както всички останали, на които "народната власт" е отнела собствеността,  резонно започват да търсят правото си за възстановяването й. Още с първите си стъпки  обаче се сблъскват с проблем - изселените села вече не съществуват на картата на страната, а земеделските земи на собствениците им са разпратени  в землищата на други... девет села. Така започва

ходенето по мъките

на всички десетки семейства, чиято собственост е била отнета от предишния режим. Въпреки че те подават своите заявления, в повечето случаи подкрепени със стари нотариални актове, които доказват безспорното им и уж защитено от конституцията право на собственост, отговорните институции бездействат. И така вече 26 години.

След дълго мъдруване  и след хиляди жалби цели шест години след като законът е влязъл в сила (през 1997-а)  Министерството на земеделието издава заповед, с която задължава поземлената комисия в район Панчарево да предприеме действия по случая. Нови три години  минават, докато  стане факт решението на поземлената комисия (през 2000-а), с което обаче се връщат само част от земите на собствениците. Причината е липсата на план на новообразуваните имоти, който да дава яснота кой имот на кого  е. Такъв план обаче не е направен и до днес. Междувременно десетки имоти са раздадени с "констативни нотариални актове" или пък продадени като общински. За истинските притежатели на земите около язовира обаче така и не идва ред.

Следващият проблем, с който се сблъскват собствениците на имотите в този район, е, че създаденото през 1992-ра държавно ловно стопанство "Искър" дълги години  е с... неустановени граници.

Това твърдят обединени в създаденото специално да се справи с пълната каша в ползването (и в раздаването!!!)  на земеделските земи в района на язовира "Гражданско сдружение Искър".  

Едва през лятото на тази година

сегашният министър на земеделието Румен Порожанов дава отговор на спорния въпрос ползва  ли някогашните  частни земи  държавното стопанство, или не. Това става ясно от писмото му до един от засегнатите от това положение собственици, с което  го уведомява, че  още през 2005-а са съставени актове за публична държавна собственост за стопанството, а от 2011-а неговите над 37 дка вече са нанесени и в кадастралната карта. А през 2013-а - въпреки възраженията на различни бивши собственици,  съдът окончателно се е произнесъл по отношение на границите на стопанството и е присъдил тези земи в полза на държавата.

И ако в този случай - колкото и несправедливо да е, решение все пак има, то в десетки други на практика такъв акт  продължава да липсва.

Няма отговор на въпроса защо нито един от досегашните (че и сегашния) областни управители сякаш са

"замитали" проблема

като не са вземали решение за възлагането и изработване на картата на новообразуваните имоти, в която ясно  да се посочи и собствеността върху тях.

Въпреки десетките опити на гражданското сдружение съвсем официално да накарат началниците на областната управа да си свършат задълженията, които на практика са им вменени по закон, резултат и до днес няма.  

От кореспонденцията между сдружението и областните началници, с която в. "БАНКЕРЪ" разполага, става ясно, че основният проблем е... липса на финансиране за такава дейност.

Странно защо години наред такова финансиране не е било предвидено, въпреки че законът категорично го изисква. Този въпрос нееднократно е задаван както от гражданското сдружение, така и от адвокатите на собствениците, които се опитват да се преборят с безхаберната държавна машина.

Какъв е отговорът  обаче можем да се досетим, ако се върнем назад във времето и си припомним десетките случаи, за които в. "БАНКЕРЪ" е разказал  през годините - как близки до властта хора са успявали да се "уредят" с апетитни имоти в близост до водите на язовира, част от които се намирали дори в неговата т.нар. чаша. И как всички тези "галеници" на управляващите успяха да вдигнат палати на метри от вододайната зона, използвайки всякакви "врътки" и "преустройвания" - до хотели и ... даже конюшни.

В същото това време истинските собственици на земи обикалят  областни управители и кметове, но безрезултатно.

В началото на тази година адвокати на хора от сдружението, които от години се опитват да защитят интересите на своите клиенти, успяват да организират среща с всички парламентарно представени сили в Народното събрание и дори предлагат  законопроект, който да реши  проблемите на тези хора. В мотивите към него се посочва, че  той засяга всички недвижими имоти, предмет на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (обн., ДВ, бр. 15 от 1992 г.; впоследствие изменени и допълнени), Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 15 от 1992 г.; впоследствие изм. и доп.), Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; впоследствие попр., изм. и доп.) и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (обн., ДВ, бр. 110 от 1997 г.; впоследствие попр., изм. и доп.) - които по силата на закон или законово предвиден начин и ред са определени за публична държавна или публична общинска собственост или за които в противоречие с Конституцията на Република България, със закон или със законово предвиден начин и ред са съставени актове за публична държавна или публична общинска собственост - в резултат на което е налице специфично обстоятелство, представляващо законова пречка за възстановяване на собствеността върху тях.

Основната му цел

е да уреди по справедлив начин и ред специфичните отношения между органите на държавна власт и местно самоуправление в Република България и гражданите, чиито права и законни интереси са засегнати от разпоредбите на чл.7, ал.4 от Закона за държавната собственост, чл.7, ал.4 от Закона за общинската собственост и §16 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обнародвани в ДВ, бр.17 от 2009 г.). Те постановяват, че "Собствеността върху имоти - публична общинска собственост, не подлежи на възстановяване." и "Неприключилите до влизането в сила на този закон производства по възстановяване на собствеността върху имоти - публична държавна собственост, и имоти - публична общинска собственост, се прекратяват".

Въпросните отношения първоначално са възникнали като резултат от социално-икономическите и политически промени в страната след 1989 г., от приемането на нова Конституция на РБ и произтичащите от нея процеси по възстановяване на неправилно отнетото право на собственост в предходния период чрез приетите реституционни закони, пише в проектонорматива.

Възприетите начин и ред за тяхното „регулиране“ чрез прекратяване обаче изобщо не отговарят на очакванията на гражданите, основани на общоприетите, общопризнати и универсални етични стандарти за понятието "справедливост" - тъй като е напълно необосновано и обществено неприемливо на държавата и общините да се признае право на собственост върху чужди имоти - частна собственост, непридобити по законов ред, а и защото с него засегнатите лица очевидно са поставени  напълно необосновано в по-неблагоприятно и неравностойно положение спрямо други подобни лица (каквито например са тези, чиито подобни права и интереси са защитени от разпоредбите на ЗОСОИ, ЗДС, ЗОС и ЗУТ).

Този ред  очевидно влиза и в противоречие с императивните разпоредби на чл.17, ал.1 и ал.3 от Конституцията на РБ, поставящи под възможно най-висока степен на конституционна защита обявената за неприкосновена частна собственост (подобно на "териториалната цялост на РБ", "личният живот, жилище и свобода", и "тайната на кореспонденцията и другите съобщения") - тъй като  на практика предвижда напълно неправилен, необоснован, неоснователен и несправедлив механизъм за нейното противоконституционно отнемане (с характер, подобен на "национализация") и евентуално последващо предоставяне на трети лица (каквито примери вече са налице).

Именно заради това - с оглед на възстановяване на "справедливостта" и предотвратяване на всички евентуални недобросъвестни действия от страна на органи на държавна власт и местно самоуправление в Република България - е особено наложително да се въведе предлаганите начин и ред за регламентиране на въпросните специфични отношения между тях и засегнатите лица.

С неговото въвеждане започналите преди повече от 25 години процеси по възстановяване на неправилно отнетото право на собственост в периода преди 1991 г. ще бъдат най-накрая окончателно и справедливо довършени в предвиден разумен кратък срок.

Компетентните органи на държавна власт и местно самоуправление в Република България, създаващи системно и последователно конституционно напълно неоправдани и необосновани пречки за възстановяване на неправилно отнетото право на собственост, най-накрая ще бъдат поставени пред избора да решат дали да създадат и предоставят възможности за неговото възстановяване, или да заплатят парично обезщетение за неговото притежание - в случай че съответните имоти действително са необходими за държавни или общински нужди с оглед трайно задоволяване на обществени потребности и нужди от национално или общинско значение.

Засега обаче този проектонорматив очевидно е сложен в "кръглата папка" и никой така и не се занимава с  него.

И тук отново стигаме до думите на друг изследовател на "държавническата същност" - американския икономист, философ и есеист от ливански произход Насим Никълъс Талеб, който още в средата на миналия век казва: "Властите умеят добре да говорят за това, което са направили, но не и за това, което не са направили."

Но на това място за пореден път да зададем  въпроса докога?!

Facebook logo
Бъдете с нас и във