Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЯДРЕНИТЕ СДЕЛКИ - КАТО ЗА ПОСЛЕДНО

В седмицата, когато основната интрига в държавата се въртеше главно около кадровите промени в правителството, бяха огласени две ядрени новини - за действащата атомна централа и за бъдещата. В тях се говореше за десетки и дори за стотици милиони евро, което не е учудващо при стратегическото значение на двата АЕЦ-а не само за страната и региона, а и за целия континент. Въпреки че бяха подписани важни документи, събитията бяха отразени кратко, в стила на класическата хроника. Коментари и анализи не се появиха, липсваха и въпросите, които са задължителни за всяко нормално общество, защото тъкмо то ще плаща милионите и ще поеме ядрения риск.
Първата новина бе за поредния проект за модернизация на блокове V и VI в Козлодуй - подмяна на системите за управление и защита на реакторите (т.нар. СУЗ). Избранникът за реализирането на тази задача не е голяма руска или западна ядрена фирма, както би могло да се очаква. Този път изпълнител е украинското научно-производствено обединение Радий, част от компанията Радиx-Кировоград.
Ядреният конкурс за 67 млн. евро мина някак тихомълком, без обичайните публични обяснения, без информация за подадените оферти и провеждани преговори. Още по-интересното е, че за победител бяха определени украинците при участието на само още една фирма - руската Систематом. Американската компания Уестингхауз, която извърши основната модернизация на системите за управление и защита на двата хилядника в Козлодуй, този път е останала извън надпреварата. В нея не се е включила и чешката Шкода - ядрено машиностроене, при все че тя заедно с Уестингхауз има най-голям опит в модернизацията на реактори тип ВВЕР 1000. Не бива да се забравя също така, че чехите, съвместно с щатската компания, модернизираха двата блока в АЕЦ Темелин (изградени по същия проект като нашите) и успяха да получат благословията на Брюксел.
Дали двете компании с най-голям опит в света са били поканени за участие в конкурса и защо не са се включили в него, не стана ясно. Затова пък министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров обясни, че украинската фирма има сертификат по европейските стандарти, което означавало, че оборудването ще е съобразено с Европейския съюз. Разбра се още, че поредният проект за модернизацията на хилядниците в АЕЦ Козлодуй ще позволи срокът на тяхната експлоатация да се удължи от 30 на 60 години. Прекият ефект ще се изрази в съкращаване на сроковете за планов ремонт на реакторите и те ще генерират допълнително количество енергия.
При модернизацията ще бъдат подменени общо шест системи за управление на сигурността, като фирмата изпълнител е поела ангажимент да извърши смяната на всяка от тях за около 22 дни. Въпреки че украинците били готови да подменят по няколко канала едновременно, първо щяла да се направи пробна модернизация само на една система. България е по-предпазлива и няма да експериментираме, за да сме абсолютно сигурни по отношение на безопасността, бе категоричен министър Димитров. Според председателя на борда на директорите на Радий-Кировоград Евгений Бахмач, фактът на подписването на контракта свидетелства за значителния пробив в областта на високотехнологичното оборудване, направен от украинската фирма. Надяваме се, че договорът с България е само началото и в бъдеще продукцията на Радий ще бъде оценена по достойнство от международната общност, отбелязва Бахмач, цитиран от медиите в Киев.
Така или иначе, украинците и българските им подизпълнители ще си поделят 67 млн. евро. По информация на в. БАНКЕРЪ от наша страна в модернизацията ще участва компанията на Богомил Манчев Риск инженеринг. Тя бе българският подизпълнител и на петгодишната програма за модернизация на V и VI блок, приключила в края на 2007-а. По думите на изпълнителния директор на Козлодуй Иван Генов модернизацията на стойност 500 млн. евро е уникална в света и след приключването й двата блока вече могат да произвеждат по 1040 мегавата всеки, тъй като е подобрен коефициентът им на полезно действие. Източник на БАНКЕРЪ от централата в Козлодуй обаче изтъква, че част от тази програма е била именно за подмяна на системите за управление и защита (СУЗ) на двата реактора. Договорът бил подписан през пролетта на 2001-ва с американската компания Уестингхауз, а средствата в размер на 80 млн. долара осигурила щатската Ексимбанк. Контрактът включвал две фази от по 40 млн. долара, като първата обхващала модернизация на СУЗ, а втората - системата за радиационен контрол. Същият източник твърди, че през 2001 г. руската компания Атомстройекспорт (която в момента е основният изпълнител в проекта за АЕЦ Белене) е предложила тя да е подизпълнител на Уестингхауз, като е оферирала цена от 18 млн. долара. След преговори тази сума се свила до 6 млн. долара, като условието на шефовете на Козлодуй било руснаците първо да изпробват новата система за управление и защита на свои реактори, а не да експериментират върху българските.
Поставеното условие не е изпълнено, но независимо от това въпросните системи на българските блокове са модернизирани. Сега централата отново поръчва подмяната им, като този път плаща не 6 млн. долара, а 67 млн. евро. Какви ли са причините за повторната поръчка, след като експертите са категорични, че модернизация на двата хилядника, осъществена до края на 2007-а, е напълно успешна и е повишила сигурността и експлоатационните им възможности? Големият въпрос всъщност е дали ще се хвърлят 67 млн. евро за дейности, за които атомната централа вече е платила, или поредната модернизация наистина се налага? Защото тези милиони няма да са подарък. За да ги осигури, Козлодуй ще поиска (и със сигурност ще получи) по-висока цена за произвеждания ток.
По-скъпа тарифа на електроенергията ще ни гарантира и строежа на централата в Белене, който според министър Петър Димитров ще започне до края на годината. Посочените срокове са малко спорни, тъй като от Атомстройекспорт все още не са представили проекта на мощността в Агенцията за ядрено регулиране. А специалистите там ще са необходими поне девет месеца, за да разгледат цялата документация и да издадат разрешение за градежа.
Все пак през седмицата проектът Белене се сдоби с финансов консултант. Това е френската банка БНП Париба. На 21 април тя бе определена от борда на НЕК като победител в конкурса за структурираща банка за финансиране на проекта, оценяван на около 4 млрд. евро.
БНП Париба е предпочетена пред френската Сосиете женерал, която също участва в надпреварата. През миналата година тя предостави на НЕК петгодишен синдикиран заем от 250 млн. евро за проектиране и подготовка на строителството на централата. По неофициална информация парите са отпуснати от четири кредитни институции, но техните имена не се огласяват. Не бе съобщено и към кого предстои да се обърне БНП Париба за осигуряване на милиардите за Белене. Нейни представители уточниха само, че банката ще има консултантска, а не финансираща роля и въпросът с парите ще се решава на по-късен етап.
Интересът на чуждестранни инвеститори към проекта Белене е такъв, че едва ли ще има проблеми с финансирането му, каза Петър Димитров. Финансови анализатори обаче смятат, че може и да се появят проблеми, тъй като кредитните институции са предпазливи при осигуряването на средства в толкова голям размер заради последиците от глобалната финансова криза. Показателно е и оттеглянето на германските банки от проекта за АЕЦ Белене, за което в началото на седмицата съобщи немското списание Ди Велт. Изданието обяснява оттеглянето със загриженост за природата и потенциална опасност на технологията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във