Банкеръ Weekly

разпределения

Ядрена игра за трилиони долари

Около реакторите на "Козлодуй" също ще се завъртят много пари.

Има ли все още атомната енергия бъдеще като основа на енергоснабдяването? Дали остава принудително без алтернатива в индустриалните държави? Имат ли по-изгоден вариант за бързо развиващите се държави? Дали мирният атом отново ще стане приемлив дори в Германия или в Япония, която още се съвзема от кошмара "Фукушима"? Именно след този инцидент мнозина прибързаха да отпишат атомната енергия, но се оказа, че всякакви подобни прогнози май са твърде преувеличени. 

Проучване на Световната ядрена асоциация (WNA), представено по време на провелата се през седмицата в Пекин конференция World Nuclear Spotlight 2015, показва точно обратното. Според него през следващите 15 години - до 2030-а, ще започнат да работят  266 нови атомни реактора, като общата инвестиция в тях ще надхвърли 1.2 трилиона щатски долара. Ако към това прибавим и изграждането на атомните централи и съпътстващата инфраструктура, както и проектите за модернизация на блокове с изтичащ проектен ресурс, международният пазар за доставчиците може да се оцени на около 30 млрд. долара годишно.

Очаквано, регионът с най-голям дял в този пазар ще е Азия. Очакванията са за ядрени проекти през разглеждания период там да бъдат похарчени 781 млрд. щ. долара. В центъра на всичко това ще е Китай. Сега в Поднебесната се строят 47 реактора, а прогнозите са още 142 да бъдат пуснати в експлоатация до 2030-а. Китайците вече могат да се похвалят и че сами произвеждат парогенератори за централите си. В началото на 2015-а първият генератор за американските реактори AP1000, с които се изгражда  втори енергоблок на АЕЦ „Санмен“, бе завършен в завода в Шанхай на Shanghai Nuclear Electric Power Company. Компонентът е дълъг 24 м, с диаметър 5.5 м и тежи 640 тона. 

"Китайската ядрена програма се развива много добре и местните доставчици започват да излизат на световния пазар", казва Грег Кейсър, лидер на екипа на Световната ядрена асоциация, подготвил проучването. 

В Северна Америка в момента се изграждат пет ядрени блока и се предвижда още седем да бъдат пуснати до 2030-а. Инвестицията за тях се оценява на около 90 млрд. долара. А в Африка и Латинска Америка за тази цел ще отидат съответно 20 млрд. и 14 млрд. щ. долара.

Най-интересният пазар след Азия всъщност е европейският. Докато Германия обяви твърд курс за спиране на ядрените си централи, други страни опипват почвата за тяхното използване. Преди дни например министърът на енергетиката на Ирландия Алекс Уайт каза, че ядрената енергия трябва да бъде взета предвид при обсъждането на бъдещите енергийни нужди на държавата. "Смятам, че ако има сериозен дебат за енергетиката, не може да се изключи ядрената. Ние сме зависими от въглеродни енергийни източници, които ефективно разрушават планетата. Не можем да имаме изчерпателен дебат, ако изключваме каквото и да е", отбеляза той. Ирландското министерството на комуникациите, енергетиката и природните ресурси днес работи върху дългосрочна енергийна стратегия, която ще определи ролята на производството на електроенергия от нефт и газ, от ядрени енергийни източници, възобновяеми и др.

Дори и без Ирландия потенциалът на европейския пазар до 2030-а се оценява на 179 млрд. щ. долара, което пряко засяга и нас като една от държавите, развиващи ядрена енергетика от години.  Ако към него прибавим и страните от Общността на независимите държави с ядрен пазар за 163 млрд. долара, хапката става още по-апетитна. И за нея вече челно се сблъскаха американците и руснаците. Стигна се дотам, че американската фирма "Уестингхаус" достави преди Нова година свое ядрено гориво за трети енергоблок на Южноукраинската АЕЦ. От руското министерство на външните работи обаче алармираха, че неговото използване  застрашава сигурността на Украйна и Европа и припомниха инциденти с щатски касети в чешката АЕЦ "Темелин" и унгарската АЕЦ "Пакш".

"По принцип стъпките за завладяване на нови пазари за ядрено гориво не са в противоречие с установената практика. Но в случая с "Уестингхаус" се наблюдава неприемливо за ядрената енергетика бързане и игнориране на съображения за ядрена сигурност. Горивните касети, произведени от тази компания, многократно са показвали несъответствие с изискванията за качеството на горивото за реактора ВВЕР-1000", изтъкнаха от руското ведомство. 

В България  също наблюдаваме сблъсък на американски и руски интереси в ядрената енергетика, което пък поставя под въпрос много скъпи и важни за страната проекти. Първият от тях ще е модернизацията на V и  VI блок, която се оценява на 400  млн. евро. Част от нея ще е изпълнението на договора от 8 ноември 2013-а за модернизация на системите за контрол и управление на специалния корпус към двата хилядника на стойност 15 995 000  долара, сключен с "Уестингхаус Енерджи Систъм”. 

"Проблемът е, че руснаците държат ноу-хауто за двата ядрени блока - те са много силни в изработката на този специфичен метал. И дали ще дадат достъп до документацията на американците, е сложен въпрос предвид сегашната геополитическа ситуация", обясни за в."БАНКЕРЪ" енергийният експерт Атанас Тасев. По думите му, ако това не стане, целият проект за удължаването на срока за експлоатация на V и  VI блок може да бъде торпилиран. 

На кантар са и руският проект за АЕЦ "Белене", и американският за VII блок в АЕЦ "Козлодуй". Според Тасев е очевидно, че България ще загуби арбитража с "Росатом" за "Белене". "Ние нямаме сериозни аргументи, за да спечелим в Женева - сключили сме споразумение, поръчали сме оборудването, платили сме аванс за него... По всички търговски закони сделката е сключена", заяви той.  Единственият изход за него сега е някой да купи проекта за нова АЕЦ. Индикации, че има такъв инвеститор, се появиха през последните дни. Твърди се, че той е внесъл писмо за това в Министерския съвет, не настоява за държавна гаранция, както „Уестингхаус" за VII блок, и не държи на договор за изкупуване на произведената енергия от държавата.

"Ако някой купи проекта "Белене" в сегашното му състояние, 1 млрд. евро свежи пари ще влязат в НЕК, която е в много тежък финансов колапс. А ще отпадне и искът на руската компания", аргументира се Атанас Тасев. Колкото до VII блок в "Козлодуй", който  се оценява на около 5.3 млрд. щ. долара, неговото мнение е, че нито сегашното, нито предишното правителство са били големи ентусиасти за това начинание. "Цената на енергията, която блокът ще произвежда, ще е доста висока.  Ето защо се предлага да се прави микс с АЕЦ "Козлодуй", което не е съвсем коректно. Виждам го да се изгради - но в по-далечна перспектива", казва Тасев. 

Изпълнителният директор на агенция "Нуклеон" Йордан Йорданов припомня и една друга ядрена алтернатива за страната, на която сега никой не обръща внимание - малките модулни реактори, които са от порядъка на 2 до 200 мегавата. Основното им предимство е далеч по-лесното производство - техните компоненти са събрани в един моноблок, който може да се транспортира с голям камион. Изобщо цялата конструкция на централата се опростява, тъй като самият модул се прави серийно в завод, след което се доставя напълно готов за експлоатация на площадката. Там се поставя в силози под земята и така се избягва строенето на скъпи и сложни защитни обвивки, които се правят за големите реактори. Пасивните защитни системи, с които разполага, пък гарантират, че аварии като тази във Фукушима са изключени.  Дори и при най-свирепите природни бедствия или директен удар върху централата те сработват без каквито и да е последствия за хората и околната среда. В САЩ вече има изградени прототипи с мощност от 25 мегавата, като цената им е 25-30 млн. долара. 

Както се казва, пазарът си е пазар, но голяма роля конкретно в ядрения сектор ще играе и геополитиката. България също има своите предимства и трябва да се възползва добре от тях.

 

 

 

 

Общият капацитет на произведената ядрена енергия през миналата година се е увеличил малко, показват данните на Световната ядрена асоциация. Пет нови реактора са започнали да произвеждат енергия, а само един е бил окончателно спрян. През 2014-а новите блокове, включени към мрежата, са били с общ капацитет от 4763 мегавата. Това са три реактора в Китай и по един в Аржентина и Русия. Така днес имаме 436 работещи реактора с общ генериращ капацитет от 377.7 гигавата. 

През 2014-а започна изграждането на три нови ядрени реактора. Това е втори енергоблок на АЕЦ "Островец" в Беларус, трети блок на АЕЦ „Барака“ в Обединените арабски емирства, а Аржентина изгражда малък интегрален реактор със собствен дизайн. Всички 48 реактора на Япония останаха спрени, чакащи регулаторни проверки.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във