Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

И след завода боклуците остават

След десет години и 350 млн. лв. най-сетне имаме завод за преработка на отпадъците в София

"Благодаря на моя приятел Станишев за маковете, които ни остави. Те стоят на входа на завода - по това време на годината са изкуствени, но напролет ще бъдат истински", каза премиерът Борисов при откриването на софийското предприятие за преработка на сметта.

Не се е шегувал премиерът Бойко Борисов, като каза, че най-специалният проект за него е този за Завода за преработка на софийските отпадъци. Откакто се е качил на политическата сцена, въпросното съоръжение винаги е било в центъра на предизборните му кампании. И със сигурност е оказало влияние върху избирателите. Както ще се случи и на предстоящия вот през октомври. 

За позабравилите ще припомним, че още през 2005-а Бойко Борисов седна на кметския стол в столицата с обещанието да реши проблема с боклуците. Новоизбраният градоначалник се похвали тогава, че първата му работа била да поиска от експертите в столичната администрация да създадат идеалния модел за изграждането, технологията и финансирането на бъдещото предприятие за преработка на сметта. Каква я свършиха чиновниците не се разбра, но Борисов бе категоричен, че до края на мандата му (ноември 2007-а) инсталацията ще работи. Краят дойде, но по време на тогавашната предизборна кампания мнението му вече бе малко по-друго: "До две-три години София ще има свой завод за преработка на отпадъци". 

През 2008-а преизбраният кмет отложи рязането на лентичката за 2012-а. А, за да възпламени отново надеждите и да натрупа точки преди предстоящия парламентарен вот, през април 2009-а направи първа копка на бъдещото предприятие. След гласуването представлението с кирките и лопатите бързо бе забравено и през 2010-а, в качеството си вече на министър-председател, Бойко Борисов оповести: "Завод за боклук ще има, когато ЕС отпусне парите". Е, парите (около 200 млн. лв.) дойдоха малко преди края на 2012-а, само че след има-няма два месеца правителството на ГЕРБ сдаде властта. И проектът пак зацикли. На практика реалното строителство започна чак през май 2014-а, като изпълнителят, гръцкото обединение "Актор - Хелектор", се ангажира да завърши обекта за срок от 15 месеца - по една случайност точно преди местните избори. 

В крайна сметка, след цяло десетилетие на обещания, очаквания и отлагания митичният завод най-сетне заработи. Оказа се обаче, че срамно голямото забавяне по никакъв начин не е повлияло на самочувствието на властта. Няма спор, съоръжението е полезно и е хубаво, че го има, ама церемонията по откриването му отприщи такъв поток от хвалебствени слова, какъвто отдавна не бяхме чували. 

Премиерът не пропусна да отбележи, че след него оставали само "треви, цветя и красота" и затова до няколко месеца щял да мине на инспекция, за да провери дали се пази чисто, или е започнало да мирише на боклуци. Eврокомисарят Кристалина Георгиев пък проговори от името на началника си Жан-Клод Юнкер. "Браво, Бойко, браво, г-жо Фандъкова, браво, България", това, според нея, щяло да е първото нещо, което би казал председателят на Европейската комисия, ако беше дошъл в София. Заради бежанската криза Юнкер го нямаше, но след като за изграждането на завода бяха платени 200 млн. лв. не на кого да е, а на гръцки фирми, европейски поздравления със сигурност ще има. 

"Този завод е 100% на софиянци. Няма мечки, вълци или лисици", подчерта още Борисов, намеквайки, че преди сметопочистването на града беше под ръководството на Румен Гайтански с прякор Вълка. Само че някакво особено въодушевление сред софийските жители не се забеляза. Представители на горската фауна сега може и да няма, но дейността, за която местната управа плаща по 90 млн. лв. годишно, отново е в ръцете на старите играчи - "Титан", АЕС, А.С.А и "Щрабаг", които са си гарантирали бизнеса поне до 2020-а. Остава си и досегашната такса смет.

Някъде сред тревите, цветята и красотите увиснаха и обещанията, че произвежданото от завода RDF гориво ще се ползва от "Топлофикация София" и ще пести разходи за газ на общинското дружество. Проблемът е, че столичното парно не разполага с необходимите инсталации за изгаряне на такова гориво. В края на 2013-а бе съобщено, че се предвижда тяхното изграждане на площадката на ТЕЦ "София". Но на този етап е налице само идейният проект, избрана е конкретната технология и е изготвен доклад за оценка на въздействието върху околната среда. За строителство дори не се говори, тъй като не е осигурено финансиране. В случая става дума за около 130 млн. лв. и намерението на местните управници е да се кандидатства с проект по новата оперативна програма "Околна среда". Което в действителност означава, че дори всичко да мине гладко, такава инсталация няма да заработи в близките четири-пет години. Дотогава вместо икономии от парното ще има преразход за боклуците. Общината ще плаща по 7.5 млн. лв. годишно, за да се отърве от ненужното й днес RDF гориво. За целта е решено да се сключат договори с циментовите заводи, които да изгарят суровината. По този начин през следващите четири години кметството ще похарчи общо 30 240 000 лева. За същия период е предвидено да бъдат платени и други 18 млн. лв. за транспортиране на материалите, получени от третирането на отпадъците, включително и на RDF. Е, тези неща на церемонии не се говорят. Не звучат добре обяснения, че след като са похарчени стотици милиони за предприятие за преработка на отпадъците, трябва да се платят още куп пари, за да се реши въпросът и с остатъчния продукт от работата му. 

 


Проектът "Интегрирана система за третиране на битовите отпадъци на Столичната община" е на обща стойност 360 млн. лв., от които 256 млн. лв. са осигурени по оперативната програма "Околна среда" и държавния бюджет. Останалите над 104 млн. лв. са под формата на заем от Европейската инвестиционна банка.

Първата фаза от него бе одобрена от Евросъюза през юли 2011-а и завършена в началото на 2014-а. През този период бяха изградени депото за неопасни отпадъци в местността Садината (открито на 13 ноември 2012-а), инсталацията за компостиране на зелени и биоразградими отпадъци (пусната през януари 2014-а), както и съпътстващата инфраструктура - водоснабдяване, пътища и електрозахранване. 

Втората фаза включваше самия завод за механично и биологично третиране на сметта, чийто капацитет е 410 млн. тона годишно, или около 1300 тона на ден. От боклуците ще се отделят металите, стъклото, картонът, хартията и пластмасите, които са предвидени за рециклиране - около 39 043 тона на година. След това ще се прави биологичното сушене на остатъка, при което се отделя подобен на компост материал (CLO) (около 359 тона), а 180 хил. т годишно ще се превръщат в RDF гориво. За депониране ще остават около 76 хил. тона.


 

Хроника

* Ноември 2005-а. "Поискал съм от експертите в столичната администрация да направят идеален модел за начина на изграждане на технологията и начина на финансиране на бъдещия завод за третиране на сметта."  Изявление на кмета Бойко Борисов по време на първото заседание на Столичния общински съвет след встъпването му в длъжност.

* 2006-а. "В областта на екологията нашият град и аз като градоначалник сме изправени пред три основни проблема. Това са бездомните кучета, битовите отпадъци и чистотата. Моята лична амбиция е до края на настоящия мандат и по трите въпроса да има развитие, което да е достатъчно осезаемо за гражданите." Обещание на кмета Борисов.

* 2007-а. "Вече минаха предпроектните проучвания и се върви уверено към изграждане на съоръжението. То трябва да е готово най-късно през 2011 година." Ново обещание на кмета Бойко Борисов.

* 2008-а. "София ще има завод за преработка на битови отпадъци до четири години." Заявление на Бойко Борисов след посещение в Брюксел по повод финансирането на проекта.

* Април 2009-а. Направена е първа копка за изграждането на един от компонентите на бъдещия завод - компостиращите инсталации за биологично преработване. На церемонията присъстват кметът Бойко Борисов, вицепремиерът и министър по еврофондовете Меглена Плугчиева, земеделският министър Валери Цветанов, заместник-кметове, областният управител, представители на Европейската инвестиционна банка и други. Предвижда се строителството да отнеме три години - до 2011-а.

* 2010-а.Столичната община обявява първия конкурс за избор на строител на самия завод, в който на първо място класира германо-българския консорциум "Хут-Станилов".

* Декември 2011-а. Местната управа открива нов търг за строител на завода, тъй като предишният е отменен поради промяна в техническото задание по искане на Брюксел. Крайният срок се отлага за 2014-а.

* Декември 2012-а. Едва тогава Европейската комисия дава зелена светлина за изграждането на предприятието, като отпуска за него около 200 млн. лева.

* Май 2014-а. След проточили се съдебни дела е подписан договор за строителството на завода с гръцките фирми "Актор" и "Хелектор". Срокът за завършване вече е септември 2015 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във