Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

И СЛЕД НАПЪНИТЕ НА КОАЛИЦИЯТА... ПАК НИСКИ ПЕНСИИ

Към 1 октомври всички пенсии у нас са преизчислени с нов осигурителен доход - този от 2007 година. Не всички пенсионери обаче ще получат увеличение. И по-точно - на по-високи доходи ще се зарадват само тези, които са излезли в пенсия преди 2001 година. Причината всички останали да запазят размера на пенсиите си е, че доходът, на чиято база е изчислена тя, умножен по съответните индекси, с които през годините са увеличавани пенсиите, е по-висок от 398.17 лв., колкото е осигурителният доход за 2007-а. Увеличение няма да получат и хората, които получават социална или инвалидна пенсия (под гарантирания минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст.) Смисълът на това преизчисление е да изравни пенсионерите по отношение на еднакъв трудов стаж и еднакъв индивидуален коефициент. Затова е съвсем нормално някои да не получат увеличение, обясняват експерти. Но премълчават, че дори и да получат прословутото нарастване, пенсиите пак остават мизерни, а и едва ли скоро нещата ще се променят...

Макар че краят на тази година е още доста далеч, добре е да припомним, че следващата - 2009-а, може да се окаже и знакова за реформата в българската пенсионна система. Според плановете на тройната коалиция именно от началото на 2009 г. държавата ще поеме директно част от осигурителната тежест, като се задължи да плаща 12-процентна вноска. Не че и в момента пенсионната система не се захранва чрез субсидии от хазната, но при сегашното статукво тя на практика не е задължена да го прави. Ще рече дефицитът на държавното обществено осигуряване може да се покрива и със заеми от търговските банки например. Но ако в закона се запише, че държавата влиза в ролята на особен осигурител, нейното задължение към бюджета на НОИ ще бъде пряко обвързано с вноската на работника и работодателя. А и по този начин средствата няма да излизат само от джоба на данъкоплатеца (включително и на пенсионерите, които, купувайки си хляб и мляко, плащат ДДС), както е в момента, а може да идват и от други източници - например от разумното използване на фискалния резерв.
Погледнато от друг ъгъл, влизането на държавата в ролята на особен осигурител на практика е и
признание за грешките на прехода
които декапитализираха осигурителната система. Отделно че по този начин в ръцете на работодателите (и евентуално на работниците, ако бъде прието предложението вноската им да стане 6%) ще остане реален ресурс, който да инвестират в бизнеса си. Всъщност точно такава е и тайната (но широко афиширана) цел на управляващото мнозинство. Надеждите му са, че по този начин - с нисък корпоративен данък, с нисък данък общ доход, с малки осигурителни вноски, ще бъде стимулиран бизнесът да спазва законите и наред с всички други мерки ще се води и борба със сивия сектор.
Впрочем през последната седмица се роди и още една идея в тази насока. Предложи я изпълнителният директор на Националната агенция по приходите Мария Мургина по време, заседанието на парламентарната Комисия по бюджет и финанси в сряда (1 октомври). И тя, а и доста експерти смятат, че трябва
да бъдат премахнати минималните осигурителни прагове
за отделните професии, защото самото им съществуване карало работодателите да осигуряват служителите си не на реалната им заплата, а на тези минимални нива. Вероятността това предложение да бъде прието и да влезе в сила от догодина засега изглежда доста малка. Още повече че БСП се обяви против него, като изтъкна, че и сега на никого не му пречи да се осигурява на реално получаваната сума. Заместник-председателят на ДПС Йордан Цонев пък напомни, че приходите в хазната след поредното намаление на осигурителната ставка през 2007-а не са се увеличили толкова, колкото са били очакванията. По думите му едва ли може да се пристъпи към промени в осигурителната система, щом има сектори като строителството, в които минималната заплата е 1000 лв., а работниците се осигуряват на 400-500 лева.
Доста по-реалистично обаче изглежда още в началото на 2009 г. максималната пенсия, която доста дълго бе задържана на ниво от 490 лв., да стане 700 лева. Това ще се случи, ако парламентът одобри предложението от 1 януари да се даде по-голяма тежест на една година осигурителен стаж, тоест коефициентът при изчисляване на пенсиите от 1% да стане 1.1 на сто. Другият вариант е таванът да се вдигне в средата на годината, когато се планира всички пенсии, които са отпуснати до 31 декември 2008 г., да бъдат индексирани по така нареченото Златно швейцарско правило. (За подробности по темата - виж интервюто на Йордан Христосков в миналия бр. 39, стр. 10 на в.БАНКЕРЪ.)
От всички нововъведения в пенсионноосигурителната система, които се кроят в момента, безспорно
най-впечатляващ си остава Сребърният фонд
Впрочем за него говори вече второ правителство, а преди две години той дори бе институционализиран. Впоследствие обаче законът бе изтеглен от Народното събрание... Да се надяваме, че този път ще мине.
Неотдавна депутатите пуснаха на първо четене проектозакона за Държавния фонд за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система и документът отиде за дооправяне преди второто му гласуване. Както стана ясно от обсъждането му в пленарната зала обаче, нормотворците имат да изглаждат доста спорни текстове. Всъщност по-точно е да се каже, че на този етап документът по-скоро прилича на
зле скроена дреха...
Вероятно не е нужно да се коментира предложението, направено в пленарната зала от депутата от ОДС Мартин Димитров, който иска във фонда да влиза целият бюджетен излишък, за да не може управляващите да го използват за съмнителни каузи. Сегашното предложение на Министерския съвет е в демографския буфер да влизат 50% от постъпленията от приватизация, 25% от бюджетния излишък и приходите от концесии. Друга идея на Мартин Димитров (от СДС) е още от догодина от фонда да започнат да излизат средства в подкрепа на пенсионната система. И по-точно - според него е добре още от 2009-а Сребърният фонд да подхранва общественото осигуряване с доходността, реализирана от инвестирането на натрупаните средства в него. По думите му идеята парите да се ползват чак след десет години (такъв е срокът в законопроекта, през който не бива да се правят трансфери от фонда към НОИ),
няма да получи широка обществена подкрепа
Всъщност още докато членовете на Комисията по бюджет и финанси обсъждаха документа, това предложение на Димитров бе отхвърлено от председателя й Румен Овчаров като неуместно. Което обаче съвсем не означава, че документът няма нужда от доизкусуряване в частта си, където става дума кога Сребърният фонд ще бъде размразен и ще бъде на разположение, ако НОИ закъса много...
Мнението на КНСБ е, че записаният в законопроекта период, след който ще могат да се ползват средства от Сребърния фонд, е измислен, заяви пред БАНКЕРЪ Ася Гонева, експерт в синдикалната организация. По нейните думи този срок трябва да бъде изчислен на базата на актюерски разчети, които много ясно да покажат точно кога системата на общественото осигуряване ще се нуждае най-силно от допълнителен ресурс. Това не може да стане по желание на Министерството на финансите или на друга институция, а трябва да се основава на
точните прогнози в кой момент колко пари са необходими
за пенсии, допълва тя и припомня, че единственото предназначение на този демографски буфер би трябвало да бъде подпомагането на пенсионната система. Той трябва да поеме част от финансовата тежест, когато поколението от т.нар. бум на бебетата навлезе в пенсионна възраст. По нейните думи другата слабост на законопроекта е, че никъде в документа не се прави прогноза за какъв период ще се изчерпят средствата на фонда.
За сметка на това Ася Гонева заяви, че начинът, по който е организиран мениджмънтът на Сребърния фонд, не притеснява КНСБ. Това стана и в комисиите, и в пленарната зала, когато много остро се разгоря дебат около това кой ще управлява фонда. Според законопроекта главните действащи лица в него са министърът на финансите, който ще е председател на деветчленния му управителен съвет, и министърът на труда и социалната политика, който ще бъде негов заместник. Дейността им ще се подпомага административно и оперативно от специализирано звено към финансовото ведомство. Както БАНКЕРЪ обаче писа в предишния си брой, опозицията изказа дълбоки съмнения дали министерството има капацитета и познанията, нужни за управлението на такъв огромен ресурс. Някои депутати дори сравниха предложената система с управлението на
печалния Пътен фонд
Вероятно е логично при управлението на такъв публичен ресурс да участва и Българската народна банка, която в момента изглежда най-компетентната в това отношение институция. В законопроекта обаче това не е предвидено, а и според някои експерти и самата национална банка не желае да влезе в схемата.
Убеден съм, че при второто четене трябва да се помисли и за включване на Българската народна банка... Ако приемем подхода, че Министерството на финансите ще структурира този фонд, това означава, че трябва да развием главата за едностепенното управление, така че да има гаранции за повече професионализъм, заяви в парламента и председателят на социалната комисия Хасан Адемов.
Впрочем има и други институции, чиято роля в управлението на средствата на Сребърния фонд е принизена. Като цяло на един такъв фонд е нужен актюерски модел, който на база на демографски и статистически показатели да показва какви ще са разходите за пенсии през всяка една година, съответно какви ще са дефицитите, които трябва да бъдат покривани и каква част от тях могат да дойдат от този фонд. На този етап е предвидено да има такова актюерско звено в Министерството на финансите, но аз смятам, че неговото място е в НОИ, където и в момента работят опитни специалисти в тази област, заяви неотдавна в интервю пред БАНКЕРЪ председателят на НОИ Йордан Христосков. Никола Абаджиев пък постави въпроса защо не е отредена никаква роля на Комисията за финансов надзор, която има богат опит в контрола на инвестициите на пенсионноосигурителните фондове. По думите на председателя на асоциацията на пенсионните дружества голям риск съдържа и това, че в законопроекта предварително административно е определено каква точно да бъде инвестиционната политика на Сребърния фонд.
Смятам, че частта по отношение на инвестициите не е достатъчно добре развита. Не мога да възприема такова едностранчиво решение - според проекта средствата на фонда могат да бъдат инвестирани само в чужбина. Нужно е да има диверсификация в зависимост от конкретната ситуация. Случващото се в момента на световните финансови пазари показва, че понякога може би е по-добре да се инвестира на вътрешния пазар. Освен това не бива да говорим само за риск, но и за доходност, коментира Абаджиев.
Явно след приемането на законопроекта на първо четене на депутатите им се е отворила доста работа. Да се надяваме, че ще си я свършат, за да не се окаже, че броят на неприложимите документи се е увеличил с още един. Но пък и не трябва да се забравя, че създаването на един Сребърен фонд не решава проблемите на пенсионната система - той все пак е само един буфер, който трябва да гарантира устойчивост. Е, имаше и друг проект за резервен фонд - този на Лидия Шулева. В него бе вложена амбициозната цел освен да осигури стабилност на общественото осигуряване, да развие и модернизира модела, като спомогне за увеличаване на пенсиите и на дела на вноските във втория стълб. Както и да се инвестират средствата на такъв фонд, той не може да изпълни толкова много задачи наведнъж, заяви Хасан Адемов по този повод. И документът бе отхвърлен на бърза ръка, без да се анализира дали наистина това е толкова невъзможно. А на осигурените им остана да се надяват, че все някога системата ще се промени и ще се излезе от порочния кръг на ниските пенсии.

Facebook logo
Бъдете с нас и във