Банкеръ Daily

Управление и бизнес

И да иска, България скоро няма да се откаже от въглищата

Ускорената газификация е с огромен, но неизползван потенциал в България.

В институционален план държавата все още е длъжник на хората и на бизнеса относно яснотата за това какво следва в средносрочен и дългосрочен план по отношение развитието на въгледобивните региони. За целта е нужна обективна и трезва преоценка и структуриране на съответния подход на национално ниво. Това констатираха участниците в международна конференция, организирана от Института за енергиен мениджмънт. , Във форума участваха експерти и представители на държавни институции. 

Според енергийните експерти заложените в проекта на енергийна стратегия на страната ни срокове за ползване на въглищата за производство на електроенергия изглеждат абсолютно нереалистични поради икономическия натиск върху въглищното електропроизводство. Това е заради заложените рестриктивни екологични изисквания в европейското законодателство. На този фон е видно, че политическите декларации се разминават с пазарните условия и затова реформите закъсняват.

Последствията от такъв подход на политическо ниво, свързан с липсата на реализъм при оценките, ще са с огромни социални измерения, ако не се осъществи спешна корекция както на вижданията в основните стратегически документи, така и на подхода към въгледобива.  В тази връзка, според участниците във форума, има остра необходимост  развитието на въгледобивния сектор да бъде поставено в по-широкия контекст за развитието на въглищните региони с оглед огромните възможности, които предоставя Зелената сделка. В това отношение следва да се отчитат и предвидените финансови механизми, насочени към усъвършенстване на производството и използването на въглища, преквалификация, развитие на нови технологии, обособяване на нов тип икономически зони и др. 

Експертите съветват държавата да преустанови практиката за различно третиране на държавните и частните дружества, свързани с въгледобива. Непазарното поощряване на държавни дружества контрастира с отношението към частни такива, някои от които са обект на действия, противоречащи на закона и на сключените с тях договори, независимо от огромната им роля за гарантиране енергийната сигурност и стабилността на енергийната мрежа на страната.

В този контекст беше посочена и нуждата да се търси по-нататъшна интеграция на дружествата „AES България“ и „КонтурГлобал Марица Изток 3“ в комплекса „Марица Изток“, в т.ч. и предвид ролята им на глобални лидери в енергийния бизнес, включително  и по отношение на нови технологии, като напр. съхранение на енергия.

Другата препоръка е да се ускори газификацията. Ускорената газификация е с огромен, но неизползван потенциал в България. Тя може да реши по ефективен и бърз начин съществена част от социалните, икономически и технологични проблеми, свързани със затварянето на въглищни централи. На експертно ниво беше обосновано, че напр. газификацията на 1 милион български домакинства отменя необходимостта от наличието на около 3 000 мегавата инсталирана електрогенерираща мощност. Допълнително беше посочено, че напр. в сравнение с изграждане на ядрени мощности, които се обсъждат в момента, процесът на газификация е в пъти по-бърз и в пъти по-евтин.

По време на форума беше припомнено, че ЕС няма да поощрява развитието на ядрената енергетика в контекста на постигане целите на нисковъглеродната икономика. Потенциалното изграждане на нови ядрени мощности е част от бъдещето, а не решение на проблеми от миналото, свързани с нивото на емисиите, бе общият извод по темата. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във