Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

И BMW си прави частите у нас

България е най-голямата локация на "Сенсата" в Европа - с два завода за производство на автомобилни сензори - в Ботевград и край Пловдив, както и бизнес център и тестова лаборатория в София.

Има изобилие от  оптимисти, че предстои динамично развитие на сектора  за производство на резервни части и компоненти за автомобилната индустрия у нас. Това показват резултатите от проучване за бъдещето му , изготвено от Colliers International, от "Аутомотив Клъстър България" и PwC. Прогнозите за бъдещето на фирмите от бранша в страната са по-позитивни, включително  и в сравнение с първото изследване на анализаторската група, проведено преди две години. Над две трети от компаниите предвиждат ръст на приходите си, докато през 2016 г. едва 64% от фирмите са посочили  положителни очаквания  в тази насока. Това е и причината сега  над половината от тези компании  да планират наемането на още служители, а при проучването преди две години само 41% от инвеститорите са говорили за подобна нагласа. Фирмите планират да инвестират в ново оборудване, включително  и в автоматизация на производството, а също и в имоти и през тази година.

Броят на компаниите у нас, които произвеждат компоненти и части за добре познати на автомобилния пазар международни брандове, непрекъснато расте -  към момента те са приблизително сто и тридесет. Вярно - между тях не са много фирмите от т.нар. първо ниво - такива, които изработват най-сложните части и детайли. Повечето са доставчици от второ и трето ниво. Сред тях са компании, чийто основен предмет на дейност е свързан единствено с автомобилната индустрия, както и такива, които произвеждат и за други индустрии.

Продукцията, която се създава в България, е предназначена за водещи брандове в сектора на автомобилостроенето, като: Аudi, Mercedes-Benz, BMW, Mini Cooper, Porsche, Bentley, Lamborghini, Ford, Nissan, Seat, Alfa Romeo, Volkswagen, Volvo, Renault, Mitsubishi, Skoda, Fiat, включително и за Tesla. Интересен факт е, например, че над 90% от сензорите на въздушните възглавници в европейските автомобили са произведени в България. Става въпрос за изделия на дружеството "Сенсата Технолоджис България", което е част от международния холдинг Sensata Technologies - глобална производствено-технологична компания, специализирана в разработка, производство и продажба на сензори и системи за контрол.  България е най-големият им потребител  в Европа. У нас американците имат два завода за производство на автомобилни сензори - в Ботевград и край Пловдив. Компанията отвори в София най-голямата си тестова лаборатория в света. Инвестицията е над 3 млн. долара и тук  вече работят около 100 инженери и техници.

Броят на заетите в бранша продължава да расте, като нови 4000 души - повечето висококвалифицирани кадри, са влезли в заводите през последната година. В автомобилната индустрия в страната са заети повече от 37 000 служители, които през 2016 г. са създали над 4% от БВП на България. Произведените изделия са на стойност 3.5 млрд. лв. годишно, а 99% от продукцията е за износ.

Расте и броят на компаниите, които планират да разкрият свои бази  на нови места и локации, а не само да разширяват вече съществуващите си мощности. Това отбеляза арх. Любомир Станиславов - изпълнителен директор на "Аутомотив Клъстър България". Но в случая става въпрос за фирми, които вече работят в страната и сега търсят  втора, трета, а в някои случаи и четвърта локация за разширяване на дейността си. Веднъж това се прави заради нуждата и желанието им за увеличаване на производствения капацитет, но и за да се потърсят и нови райони за подбор на кадри. Поради това компаниите от сектора се интересуват най-вече от райони с висока безработица, но и където има хора с технически умения.

Над 40% от компаниите имат у нас научно-развойна дейност, която носи добавената стойност в сектора, но за нея  им трябват висококвалифицирани кадри. И тук става въпрос не просто за увеличаване на бройката, а за много по-сериозно планиране и обвързване на образованието и на нуждите на бизнеса. Затова се акцентира на  развитие на дуалното образование, което да се надгражда в техническите университети. Днес много от завършилите нямат необходимите умения и само малка част от тях си струва да бъдат взети на работа.

Фирмите от автомобилостроенето са разположени във всички региони на страната, но най-много са в Южна България. В момента компаниите от сектора предпочитат като локации районите около София, Перник, Враца, Мездра, Пловдив. Големи производства са разположени и в района на  Сливен, Ямбол, Кърджали, Търговище и Русе. Но се очертават и нови области с потенциал - Видин, Стара Загора, където вече се работи по обособяването на Индустриална зона "Загоре", която ще се реализира от община Стара Загора в партньорство с държавата чрез "Национална компания Индустриални зони" ЕАД. Старозагорският общински съвет гласува единодушно да бъде създадено акционерно дружество, което да управлява проекта. До месец съветниците трябва да изберат и ръководство на новоучреденото дружество. Стара Загора има добро местоположение и кадри, инфраструктурата пък ще е работа на държавата. А най-важното е, че е осигурен и необходимият финансовият ресурс за завършване на проекта. Искаме в Стара Загора да направим модерна индустриална зона от европейски тип - с предварително изградена инфраструктура, така че инвеститорите да започнат работа възможно най-бързо и безпрепятствено, отбеляза министърът на икономиката Емил Караниколов. От него излезе и новината, че от бъдещата индустриална зона вече се е заинтересувал  сериозен инвеститор в автомобилния сектор. Логично е след направеното в Пловдив ("Тракия икономическа зона") процесът на движение на инвестициите да бъде насочен към Стара Загора. Тук има добри комуникации, край града се пресичат три транспортни коридора, има и квалифицирана работна ръка, похвали се кметът на града  Живко Тодоров. Това е вторият подобен проект между община и държава след изграждането на "Индустриален и логистичен парк - Бургас" през миналата година.

Сред основните пречки за развитие и по-голям ръст на автомобилната индустрия у нас се очертава  липсата на достатъчно развити индустриални зони, където инвеститорът да може веднага да започне работа. От Министерството на икономиката отбелязват, че при тях са постъпили заявки за изграждане на индустриални зони с участието на държавата и от градските власти във  Варна, в Горна Оряховица, във Враца, Сливен и Кърджали. Повечето кметовете осъзнават, че един такъв проект осигурява добри възможности за развитие на икономиката в техните общини. Още повече че Законът за насърчаване на инвестициите дава много облекчения, включително и изграждане на инфраструктура, възстановяване на осигуровки, намаление на данъци, възможност за обучение на кадри и други.

Препоръките на компаниите от автомобилния сектор към българската администрация са свързани с оптимизиране на нормативната среда, за да се улесни работата на бизнеса и да се привличат по-лесно инвеститори, както и отворена комуникация в бизнес средите - обмяна на добри практики и идеи в рамките на различни организации и форуми. Облекчаването на административната тежест и развитие на инфраструктурата, привеждане на образователната система в синхрон с потребностите на бизнеса и по-висока степен на интеграция на дуалното обучение към традиционното също биха били полезни.

 

КАРЕ

Предимствата на България

Инвеститорите идват в България, за да се възползват от стратегическото географско разположение и близостта до клиенти и производители. Членството ни в ЕС, данъчните облекчения при развиване на дейност в общини с висок коефициент на безработица, ниските данъци и такси и разходи за труд, както и ниските цени на недвижимите имоти,  на електричеството, наличието на валутен борд са сред предимствата на страната ни. Многообразието от специализирани училища и технически университети също се отбелязва от инвеститорите като плюс. България се отличава и с една от най-ниските плоски данъчни ставки в ЕС от 10 на сто. Тя се прилага както по отношение на корпоративни печалби, така и по отношение на личните доходи. За сравнение, данъчната ставка за фирмите в Румъния е 16%, в Полша - 19%, а в Словакия - 21 на сто.

България има най-ниски средногодишни разходи за заплата в автомобилния сектор сред страните от Централна и Източна Европа. Но всъщност в автоиндустрията много по-важно е да има достатъчно добре квалифицирани кадри, т.е. фирмите да имат възможност да избират, а не да вземат хора, които са съгласни да работят за малко пари.

 

КАРЕ

Рисковете

България продължава да губи позициите си сред най-перспективните дестинации за производство. Страната ни е паднала с 12 позиции и вече заема 19-о място в годишната класация на консултантската компания Cushman&Wakefield. Миналата година тя беше на седмо място, а година по-рано заемаше трета позиция.

Консултантската компания оценява 42 страни от групата на развитите и развиващите се страни по три основни критерия: условия, риск и разходи. В условията се включват работната сила, логистиката и достъпът до пазарите, бизнес средата, времето за първа доставка и устойчивост (корпоративна социална отговорност). В риска влизат рисковете от природни бедствия, икономически, корпоративни и енергийни рискове, а в разходите - тези за труд, за електричество, за строителство и за регистриране на собственост.

От гледна точка на производствените разходи България е поставена на 17-о място като перспективна дестинация за базиране на производство и е след Румъния, Унгария, Литва и Турция.

При критерия "условия" се сриваме до 28-о място, като тук ни изпреварват Унгария, Чехия, Словакия и Турция, но пък сме пред Румъния. В същото време с повишаването на заплатите и нарастващия недостиг на работна сила в Централна Европа все повече фирми от различни индустрии поглеждат на изток - към Литва, Румъния, България и Турция. Засега новите производствени локации в България, Румъния и Турция стават все по-привлекателни именно заради по-ниските разходи. Но пък лошата инфраструктура и сравнително високите възприятия за корупция спират промишлените компании да установят заводите си в тези страни, става ясно от доклада.

Друга пречка у нас е неразвитата пътна мрежа. Връзката между Северна и Южна България не е лесна. Основният маршрут на север към Румъния и към Централна Европа минава през силно натоварения мост над Дунав при Русе, където камионите чакат с часове, за да преминат.

Основните играчи в сектора се оплакват и от липсата на стратегия за насърчаване на ръста в автомобилната индустрия - било чрез данъчни облекчения, или чрез субсидии, които ще позволят на България да настигне своите конкуренти.

Главните предизвикателства пред автомобилната индустрия, според хората от бизнеса, са бюрокрацията, инфраструктурата, правната система и дисбалансът между търсене и предлагане на пазара на труда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във