Банкеръ Daily

Управление и бизнес

"Хрумки" за милиони потъват в небитието

 

Експериментът Държавна петролна компания се провали. Поредните 50 млн. лв. , раздавани с широка ръка от предишното правителство, ще се окажат пари хвърлени на вятъра

Кой и когато се докопа до властта у нас „ремонтира“ структурата на управление в държавата. След това идва следващият, който пък се впуска да прави поправки на поправките. Никой обаче не си и помисля да иска сметка на тези, чиито инфантилни „хрумки“  с употреба на държавната хазна, са  довели до големи разхищения. Преди повече от година сума ти експерти ясно заявиха, че трудно може да се намери смислена икономическа логика в размаха, с който правителството на ГЕРБ създава поредната административна структура. Естествено „обезпечена“ финансово от държавната хазна.

Сега  "Демократична България" се е заела да пренапише Закона за държавните резерви и военновременните запаси, чиято цел е да ликвидира последиците от безумната идея на кабинета Борисов-3 да създаде Държавна петролна компания.

Благовидната цел, с която кабинета "Борисов-3" промотира тази идея бе, че така ще се намеси в пазара на горива, който според тогавашните управленци бил „спекулативен“. Новата административна структура трябваше да поеме част от работата на Държавния резерв по отношение на горивата, да осигури конкуренция за данъчни складове, при които монополист е "Лукойл", както и да направи верига от държавни бензиностанции, които да продават евтини горива.

При създаването й правителството на Борисов наля в нея 50 млн. лв., които само Бог и бившите управляващи знаят за какво са похарчени.

Официално обявените планове бяха, първите от общо 100 планирани държавни бензиностанции да заработят през март тази година. И макар, че всичко това не се случи, както подобава, новата структура се сдоби с управителен съвет, изпълнителен директор и заместници, както и с над 30 души персонал, за които също не е ясно с какво точно се занимават.  Но пък всеки месец те струват на данъкоплатеца стотици хиляди левове.

Според обявения в началото на октомври миналата година проект на правилника й 

Държавната петролната компания трябваше да заработи през декември 2020 г. 

с над 87 хил. лв. разходи за персонал,  близо 278 хил. лв. за материали, режийни, командировки в страната и външни услуги. За тази година беше предвидено бюджетът да ѝ осигури 50 млн. лв., а в следващите два години - по 30 млн. лева. Средствата трябваше да бъдат насочени основно за поддръжка и ремонт на държавните петролни бази, за плащане за външно съхранение на запасите, за застраховките на нефта и за заплати в държавното предприятие.

Пак според Правилника, държавното предприятие трябваше да бъде структурирано в Главно управление, включващо в себе си една главна дирекция - "Резерви и запаси от нефт и нефтопродукти", една дирекция "Административно, финансово, информационно и правно осигуряване", служител по сигурността на информацията и финансов контрольор. 

Към Главната дирекция трябваше да се изградят териториални звена - петролни бази за съхранение на резерви и запаси от нефт и нефтопродукти.

Тук е моментът да припомним, че още през март миналата година, когато идеята за създаването й беше в съвсем суров вид, един от най-старите познавачи на пазара на горива у нас – Гриша Ганчев в интервю за „Банкеръ“  каза 

„Експериментите не са лошо нещо, стига някой да плаща сметката“…

Що се отнася до намерението за изграждане на нови бази, които да станат данъчни складове, Ганчев тогава коментира, че по негова по информация в страната има 20 склада с капацитет 1.2 хил. тона, които не работят и стоят празни. А други 10 вече са нарязани на скрап…

Той поясни за „Банкеръ“ още, че цената за 1000 тона склад е един милион евро, и ако се прецени, че има необходимост от нови складове за 50 хил. тона например, това означава харч от 50 млн. евро.

„На кого му трябва такъв харч обаче за мен не е ясно“, реторично запита Ганчев .

И допълни, че в страната преди година е имало 3300 бензиностанции, всички те вързани към Националната агенция по приходите. И че част от тях, особено в малките населени места, трудно оцеляват финансово. И добави : „Да предположим, че новата държавна петролна компания изгради тези 100 нови  бензиностанции. За да могат те наистина да приличат на бензиностанции, а не да са просто колонки с маркуч, трябва да бъдат похарчени поне 100 млн. евро“.

Простата сметка показваше, че подобна инвестиция в най-добрия случай може да се върне в рамките на 25-30 години…

Очевидно, до този момент тази сметка сериозно е набъбнала, а резултатът от „експеримента“ , никакъв го няма….

Според вносителите на проекта за изменение на  Закона  от „Демократична България“ , чрез който ще се осигури 

закриването на това откровено куцо начинание, 

може да се спаси по-голямата част от капитала на компанията, а тези 50 млн. лв, да бъдат върнати в държавния бюджет, за да се използват за по-приоритетни обществени проекти. Един oт внocитeлитe нa прeдлoжeниeтo - Влaдиcлaв Пaнeв заяви, че тези средства мoгaт дa ce изпoлзвaт зa дeтcкa бoлницa, зa пoкривaнeтo нa цялaтa cтрaнa cъc зaрядни cтaнции зa eлeктрoмoбили, или прocтo зa пoпълвaнe нa фиcкaлния рeзeрв във врeмe нa виcoкa инфлaция, кoятo e дoбрe дa бъдe укрoтeнa навреме.

На това мнение е и служебният министър на икономиката Кирил Петков. Още в крaя нa миналия месец той кoмeнтирa, чe нe рaзбирa зaщo Държавната петролна компания въобще трябвa дa cъщecтвувa и смята, че е редно да бъде закрита. Петков още тогава каза,  чe aкo зaвиcи oт нeгo, щe нaпрaви рeвизия нa държaвния рeзeрв и рeфoрмa в нeгo, тaкa чe дa имa пo-чecти търгoвe зa гoривo, в кoитo дa учacтвaт пoвeчe кoмпaнии, a "нe caмo двe - три, кaктo e ceгa“.

И това намерение е правилното, но нека да се знае колко ще е сметката и кой ще я плаща? А за безумните начинания трябва да има възможност да се търси и друг вид отговорност.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във