Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Хаосът в земеделието се "озаптява" с пиар стратегии

Решения, постановления, наредби, промени в законодателството - всичко това се приема и гласува на един дъх (и често без необходимата експертна оценка ) от ръководителите на държавата ни, за да могат да бъдат облечени в удобна форма всякакъв вид  пи ар инициативи, родени по време на пандемията COVID-19. Всички те - придружени от демонстрация  на безкрайната загриженост на управляващите към изпадналото в цайтнот народонаселение. И така-  ден след ден, докато то - клетото народонаселение - не се прероди... в зомби: облъчено  от телевизионните тирадите на управниците, изричащо единствено сладките три срички "Хва-ла Ви!"

 

И тази седмица мина така, както завършиха предишните две - под мотото на загрижеността към българските земеделски производители. За целта правителството проведе извънредно онлайн заседание, ръководено от лично от премиера Бойко Борисов. Прието бе и нарочно постановление, с което големите търговски вериги бяха задължени приоритетно да предлагат продукция на местни (регионални) производители - на достатъчно голяма и специално обозначена (брандирана) площ. По принцип начинанието е благородно, но... защо чак сега?

Неглижирането на българските производители е практика с 30-годишна история. За последно, преди две седмици отново поставихме въпроса (виж „В омагьосания кръг на субсидиите“, бр. 12 от 3 април 2020 г.) "Защо от етикетите по рафтовете за плодове и зеленчуци в супермаркетите разбираме, че те са внесени от Турция, Германия, Гърция, Италия, Франция, Полша, Македония, Испания и дори от Китай, а не са докарани от Пловдивско, Старозагорско или Хасковско? След като от името на българското селско стопанство вече са похарчени над 12 млрд. лв. по най-различни европейски програми?"

И още - по силата на каква логика, този патриотичен напън беше съпроводен с демонстративното уволнение на заместник-министъра на земеделието Чавдар Маринов, който бе единственият представител на реалния плод-зеленчуков бранш в т. нар. ресорно ведомство?

За никого не е тайна, че от десетилетия проблемите, които задушават този сектор, умишлено са били замитани под килима. И то с такова усърдие, че в момента единствено извънредното положение спасява управляващите от надигащата се протестна вълна. Защото въпросът вече звучи по друг начин: не дали българските производители на плодове и зеленчуци ще оцелеят, а... кога бизнесът им ще загине окончателно.

За съжаление, тази мрачна прогноза не е плод на нечий негативизъм, а е изстрадана реалност. "Липсата на държавническа политика, работата на парче и безотговорното поведение на политическата класа доведоха до такива резултати" каза пред в. „БАНКЕРЪ“  Цветан Цеков, член на Управителния съвет на Асоциацията на земеделските производители в България и председател на Експертния съвет по плодове и зеленчуци.

За онези, които не знаят, Цветан Цеков е един от доказаните биопроизводители не само в България, но и зад граница. От години той води битка с "октопода" в селското стопанство и прекрасно знае за какво иде реч.

Според тъжната му статистика, през последните десетина години Министерството на земеделието е задръстено от некомпетентни "калинки", а силно деформираната му политика е довела до това, че 4-5%  от т. нар. земеделски производители държат почти цялата обработваема земя и усвояват близо 95% от парите по европейските програми. "Това е публична тайна и всички, занимаващи се със  земеделие у нас, могат да ги посочат поименно", категоричен е той. И... уточнява какво точно има предвид:

"В резултат на порочните практики, два традиционно български отрасъла - производството на плодове и зеленчуци и животновъдството, са пред пълен колапс и почти са извървели пътя  до пълното им заличаване от бизнес картата на Европа. Основната причина е, че заради сбърканата кадрова политика, Министерството на земеделието не разполага с експертен потенциал, не е в състояние да овладее проблемите и да открие правилния път за тяхното решаване".

Дори да допуснем, че мрачните прогнози са леко пресилени, няма как да пренебрегнем отговорите, кодирани в следващите два въпроса:

По какви причини преди 10-12 години в България е имало 380 000 дка ефективни трайни насаждения, а днес те са не повече от 100 000 декара?

Защо преди петилетка и половина - две, полски пипер се е отглеждал на обща площ (приблизително) от 190 000 дка, а  днес - на нищо и никаквите 29 000 декара?

Защо декарите с известните по цял свят български домати и краставици продължават да се топят като ланския сняг? И възможно ли е това да се случва, ако България имаше адекватни политики за развитието на този сектор?

Все въпроси, на които отговори няма. Или по-скоро има, но т. нар. политически елит изобщо не се интересува от тях. Защото, ако Цветан Цеков и останалите "бунтари" не са прави, досега все някой щеше да е излязъл и публично да опровергае твърдението им, че в Министерството на земеделието работят не повече от... една шепа агрономи. По-скоро - получават заплати, защото скоро никой не ги е питал какво трябва да се направи, че производителите на плодове и зеленчуци да се отлепят от дъното.

"С отстраняването на Маринов, който беше реална пречка за пренасочването на евросубсидиите, определени за производителите на плодове и зеленчуци, пътят към ликвидацията на сектора е отворен", категорични са браншовиците.  

Тук е моментът да припомним, че заради бруталните "еквилибристики" с парите по европейските оперативни програми, до преди година България беше изправена пред реалната опасност да бъде заличена от картата на биоземеделието: Европейската комисия беше напът да откаже оторизацията на българското биоземеделие, което на практика щеше да лиши страната от близо 40 млн. лв., полагащи ни се за производство на биопродукти.

Причината за това е известна на ограничен кръг хора, тъй като проблемът беше  потулен от администрацията на земеделското ведомство. А тя е, че до миналата година имаше три негативни доклада на Комисията (те са били получени по времето на министър Порожанов - бел. ред.) и в тях е ставало дума за много тежки злоупотреби със средства, предназначени за биоземеделие.

Знае се, че при отпускането на еврофинансирането, с което да бъде дотирано биологичното земеделие, са били предвидени определен брой производители. Буквално в последния момент, макар и при строго фиксиран бюджет, до класиране са били допуснати и участници, които не отговарят на нито едно от стандартните условия за участие в подобни процедури: току що регистрирани като био производители, без нито една приключена финансова година, без доказан административен капацитет за изпълнение на проекти по европейски програми и т.н.

А най-любопитното в случая е, че повечето от "богопомазаните" са били... зърнопроизводители. И са се "записали" за участие с мотива, че в нивите им кацали патици и диви гъски, щъкали най-различни други „вредители“, които унищожавали реколтата им и затова те също трябвало  да получат помощи.

Ведомственото "състрадание" се изразява в светкавичното пренасочване на 18 млн. лв., предвидени за биопроизводство на плодове и зеленчуци. Съвсем "законно", разбира се, защото за целта още по-светкавично били сътворени необходимите наредби и постановления, с които да се вържат съответните гащи.

От тогава усвояването на европейски пари за биопроизводството е масов спорт. На книга са регистрирани  близо 700 производители, но запознати твърдят, че поне 90% от тях са чиста бутафория. Или казано на по-обикновен език - те са част схеми за източване на европейските фондове. И в министерството, и във Фонд "Земеделие" чиновниците за наясно за какво става дума, но... играта на стражари и апаши продължава!

Facebook logo
Бъдете с нас и във