Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ХАЙКА ЗА ФАНТОМИ, СЕРИЯ ПОРЕДНА

При нас - по избори, става актуална една позната пословица в модифициран вариант: Избирателите отиват при урните, фантомите - където си щат. Но колко фантома е допустимо и прилично да има в избирателните списъци на една нормална, технологично развита и демократична страна? Въпросът вероятно ще се стори идиотски по звучене на някой западен наблюдател, дошъл в България да проследи протичането на парламентарен или президентски вот. Ако пък въпросният наблюдател не идва за първи път, въпросът за грешките в избирателните списъци няма да му се стори странен. И той може компетентно и важно да даде следният отговор: В България избирателите фантоми са между половин и един милион. Изглежда, че българските власти много държат на тях. Щом толкова години не им стигнаха сили да си оправят списъците. По избори българските медии непрекъснато говорят и пишат за това.

От 15 години насам винаги щом наближи вот, възкръсват избирателите фантоми, секциите фантоми, а преди време се появи и цяло село фантом. Какво всъщност означава избирател фантом? Ако срещу името на починал човек се напише, че е гласувал, това е фантом. Ако се окаже, че човек, който е в чужбина, е гласувал в България, без да е стъпвал в страната, гласът му също е фантомен. Отдавна се говори и за цели секции фантоми.
Доста от математиците, пресмятали подадените гласове, твърдят, че на преброителите не се подава първична информация. Те броят по внесените в районните и в централната избирателни комисии протоколи. Иди доказвай, че в някоя от най-забутаните и обезлюдени паланки някой не си е съчинил цяла избирателна секция с цел да гарантира някому определен брой гласове. Дискусията по тези стари и предъвквани работи досега оставаше без последствия. Но ето, че сега министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов получи задачата да координира изработването на избирателните списъци и трябва да тури край на това. От тези списъци ще бъдат извадени българите, които два месеца преди вота не са били в страната и няма да се връщат. Поне така е записано в ремонтирания неотдавна Закон за избор на президент и вицепрезидент. Друг е въпросът, че политическите наблюдатели съзряха и в тази подробност шмекерийка в полза на втория мандат на президента Георги Първанов.
Ако избирателните списъци олекнат откъм трайно пребиваващи в чужбина българи и те бъдат изчистени от грешки с ЕГН-та на починали хора и на дублирани имена, то българските гласоподаватели ще намалеят поне с един милион. В случай че бъдат отразени и прогнозите за избирателна активност, които се движат максимум до около 50%, ще се окаже, че при най-добро стечение на обстоятелствата до урните ще отидат най-много три милиона български граждани. Ако дисциплинираният електорат на БСП и този на ДПС гласуват за Георги Първанов, то нищо чудно той да събере милион и половина гласа още на първия тур. На парламентарните избори миналата година сборът от гласовете на БСП и ДПС бе точно толкова. Всъщност, както и да го пресмятаме, пасиансът на Първанов ще излезе, освен ако насреща му не се яви кметът Борисов.
Със или без тази прогноза, се вижда, че с избирателните списъци стават истински чудеса. Избирателната активност намалява, но пък за сметка на това расте броят на гласоподавателите, които по списък имат право на глас. Общият брой на имащите право на глас към момента българи е 6 954 161. Това съобщиха в средата на август от Главна дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване (ГРАО) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Преди парламентарните избори през юни 2005 г., пак според списъците на ГРАО, гражданите с право на глас и с постоянна адресна регистрация у нас са били 6 798 080.
Преброяването на населението през март 2001 г. пък изкара, че пълнолетните българи са 6 417 004. Тогава експерти веднага пресметнаха, че 428 871 души с избирателни права ще се появят като фантоми в избирателните списъци. Оттогава минаха няколко вота. Един президентски - през есента на 2001 г.; един местен - през 2003 г.; един парламентарен - през юни 2005 г., и частични местни избори през есента на същата година. За пет години, от 2001-ва насам, математиците преброители закръглиха фантомите в списъците на един милион. Няма да се връщаме още по-назад във времето. И няма да отчитаме колко българи трайно са напуснали държавата - със зелена карта, по договор с чуждестранна фирма или съвсем криминално. Ще кажем само че наличието на ЕГН-та без реални гласоподаватели винаги поражда съмнения в честността на изборите. Друг е въпросът, че колкото и да е бил изкривен, до момента национален вот не е обявен за невалиден по такива причини. В което също има някаква административно-политическа грешка. Така се налага изводът, че у нас
фантомите са неизтребими
защото служат на някого. И то по различен начин. Обърка ли се, читателю? Е, не е чудно. Ако се върнем към по-горе споменатите числа, ще настане голям смут. Сравнявайки числата 6 798 080 и 6 954 161, ще излезе, че списъците от лятото на 2005-а и от лятото на тази са бухнали с над 150 хиляди ЕГН-та, чиито притежатели имат право да пуснат бюлетината на президентските избори, насрочени за 22 октомври 2006-а.
Нека на този фон си припомним грандиозния скандал, който избухна заради сто хиляди фантоми в избирателните списъци през миналата есен. В края на 2005 г., след разправии, които продължиха няколко месеца, и след публикации в пресата беше направена проверка за двойното гласуване. Оказа се, че 502 избиратели са произвели 1100 гласа. От ГРАО обясниха пред Централната избирателна комисия (ЦИК), че става дума за невинна техническа грешка. Не е ясно къде точно в техническата грешка се вписва онзи
гласоподавател рекордьор
обиколил 20 секции и навсякъде надлежно пуснал бюлетина. Ще речете, че не го е направил от любов към политиката, а заради изборната томбола на парламентарния вот от 2005 г., с която правителството на Симеон Сакскобургготски се прочу като за последно.
Остана съмнението, че в случая не става въпрос за техническа грешка, а за дублиране на гласове. Сто хиляди фантома представляват 3% от избирателите и благодарение на тях в сегашния парламент - по силата на закона са влезли седмина депутати, изчислиха веднага и математици, и политически наблюдатели. Скептиците побързаха да констатират, че тези са ги хванали, а всъщност колко не са засечени?
И какво на практика произтече от проверката за дублираното гласуване? Година и нещо след парламентарните избори никой не може да даде смислен отговор кои са седемте депутати, вкарани в парламента от фантоми. Работата утихна и се забрави. А уж за да не се повтори на президентските избори, министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов ще трябва да прочисти списъците от фалшивите избиратели и да дебне за изборните екскурзианти. Той и колегите му - министрите на външните работи и на държавната администрация Ивайло Калфин и Николай Василев, бяха натоварени в началото на юли от кабинета да подготвят президентските избори.
За да се стигне до този избирателен вариант, в правителството много сериозно обсъждали възможността българите, живеещи отдавна в чужбина, да бъдат изтрити от избирателните списъци, а ако искат да гласуват за президент, да го сторят в съответните секции в държавата, в която се подвизават. Единственият начин те да пуснат бюлетината си в България ще е да имат постоянна адресна регистрация у нас два месеца преди вота, т.е. до 22 август.
Независимо от всичко не е ясно дали през октомври ще избираме президент по по-прецизни списъци. В крайна сметка хаосът в тях не може да се оправи за няколко седмици, след като съществува повече от 15 години.
Да се върнем пак на тези 6 954 161 потенциални според ГРАО избиратели. И да добавим уговорката, че във въпросната отговорна за случая дирекция не разполагали с данни за лицата, изтърпяващи наказание: лишаване от свобода, които по закон трябва да бъдат изключени от избирателните списъци. Тези данни се подават на ГРАО от Главна дирекция Изпълнение на наказанията към Министерството на правосъдието и едва ли е толкова трудно двете служби периодично да обменят информация, за да не се налага по-малко от два месеца преди президентския вот и затворници да бъдат вадени от списъците истерично и набързо. А какъв ли ще бъде (и има ли време да се случи) обменът на информация между ГРАО и МВР относно броя на напусналите страната ни граждани?
Ентусиазмът на парламента и правителството да се справят с
грозните картинки по избори
без съмнение е похвален. Само че дали той ще даде резултат, или всички тези приказки целят единствено да кажат някому: Я този път по-внимателно с фантомите и с изборните екскурзианти. И по-отрано, моля?
Що се отнася до купуването на гласове, и за него са предвидени глоби в ремонтирания преди месец Закон за избор на президент и вицепрезидент. Който продаде гласа си и го хванат, е заплашен със санкция от 300 лева. Глобата за по-големи изборни нарушения по този закон е до 5000 лева. Отново, ако те хванат. Или ако има кой да се жалва. Оказва се, че по избори почти няма невинни политици. И важи правилото с всички средства да бъде избран който трябва, пък... дори и с фантомните гласове!

Facebook logo
Бъдете с нас и във