Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Горските с обувки от "Маноло Бланик"

Ако някой ви каже, че горските у нас носят обувки на цената на "Маноло Бланик ", едва ли ще повярвате. А то и не е за вярване. Но е факт. Обувки за 275 лв. чифта и ризи на стойност от 33 лв. нагоре са цените само на част от новата "колекция", с която вече се обуват и обличат служителите на горските стопанства в страната. А като се има предвид, че става дума за обличането на стотици хора, ясно е, че някоя подходяща фирма се е гмурнала дълбоко в кацата с държавния мед.


Историята на този харч за близо 11 млн. лв. (без ДДС) започва в началото на годината. Тогава директорите на шестте държавни предприятия, които управляват горските територии и ловните стопанства у нас, странно по чия команда стигнали до още по-странно споразумение. Всички те решили да обличат и обуват работниците си от... една и съща фирма. И избрали в тази значителна по обем обществена поръчка да ги представлява директорът на Югозападното държавно предприятие със седалище в Благоевград - инж.Светослав Петров.


Според краткото описание на заданието, публикувано в сайта на Агенцията за обществени поръчки, иде реч за "изработка и доставка на униформено представително теренно облекло" за всички работещи в държавните горски предприятия. Още от описанието на изискванията към участниците в бъдещото състезание става ясно, че в него случайни хора няма да участват. Производителите на облеклата и на обувките са задължени да докажат, че "разполагат със свободни финансови ресурси в размер на 4 млн. лева"(!).


Като оставим настрана, че сам по себе си този текст, меко казано, дискриминира по-малки производители, с него сериозно се "пресява" и самият брой на участниците, които биха се престрашили да кандидатстват за такава огромна по обем поръчка. Само банковата гаранция, която се иска, е 110 хил. лева. Освен това бъдещите участници трябва да докажат, че за последните години са реализирали оборот от не по-малко от 8 млн. лева. И още нещо - фирмата задължително трябва да има минимум 150 официално наети и съответно осигурени работници. Всичко това на практика, свежда участниците в конкурса до минимален брой. Да не кажем до един, както ще стане ясно от подписания по-късно договор.


Другото любопитно условие в това задание е, че никъде в обявлението на тази поръчка не са описани бройки - нито на костюмите, нито шубите и панталоните, нито на обувките и другите аксесоари от облеклото, които ще изработва бъдещият победител в конкурса. В точката на заданието, назована в документацията "общо количество и обем", е записано: "Съгласно посочения в документацията брой и не повече от броя на служителите и работниците в предприятията". Никъде обаче не съществува публичен документ, в който да са посочени точно тези "количества и обем". Камо ли пък единична цена на съответните артикули. Още по-натрапчиво чувство за мъглявост на този конкурс създава бързането около провеждането на процедурата. Решението е взето на 22 януари и същия ден е пуснато и обявлението. Срокът за подаване на документи е бил първоначално 15 февруари. Но очевидно някой се е усетил, че нарушава закона за поне едномесечния срок за подаване на документи и с второ решение той е бил удължен до 25 февруари.


Месец по-късно вече е излъчен и победителят. Това е столичното дружество с ограничена отговорност "Аполо", собственост на Веска и Никола Цветанови. Договорът с тях е подписан през април и е на стойност 10 983 829 лв. без ДДС. В публикуваното обявление за този договор също няма отбелязани никакви бройки на изделията. Единствено е обявен срок за предаване на продукцията - 10 месеца.


Фирма "Аполо" доби известност, след като преди години подписа доста солиден договор с военното министерство за униформи, като внесе у нас тъкани - последна дума на високата технология - мембранната GORE-TEX'ae и водещата в света камуфлажна материя Reаltree'ae. Ловците също са изкушени да пазаруват облеклата си от нея.


Опитахме се да получим потвърждение на информацията за твърде скъпите облекла и обувки. Странно защо шефовете на държавните предприятия не са много склонни да споделят размера на харчовете си, макар да става дума за публични средства. Единственият престрашил се да ни каже на каква фактурна стойност се заприходяват пристигащите при тях облекла и обувки беше директорката на Южноцентралното държавно предприятие със седалище в Смолян Айнур Ибрямова. Тя помоли счетоводителката си да направи справка за пристигналите вече при тях обувки и ризи. Оказа се, че по този договор предприятието вече плаща по 275 лв. за чифт обувки и по 33 лв. за риза.


За да разберем какви ще са тези толкова скъпи обувки, попитахме български производител, който от години обаче не работи за нашия пазар, но затова пък прави обувките на гръцката армия, които са по натовски стандарти. Според него това е, меко казано, висока сума. Неговата фирма е работила едни от най-големите поръчки за южната ни съседка и цената никога не е надхвърляла 40-50 евро.


Що се отнася до ризите, оказва се, че друга българска фирма, която работи модели на известни марки за Франция и Италия, не продава по-скъпо от 10 евро за брой.


Но за да бъдем още по-убедителни, попитахме на какви цени е купувал този вид артикули един бивш директор на бившите окръжни дирекции на горите в най-силните за българската икономика години. Според него никога за обувки не са били харчени повече от 80-90 лв. за чифт, а цената на ризите, с които са били обличани служителите в горските стопанства, е стигала до... 20 лева.


На всичко отгоре научихме, че доставяните вече обувки не само че не са местно производство, а са внос от...Турция. А там цените на този вид стоки са значително по-ниски от тези на нашите производители (виж. снимките). Не е лошо някой да се поинтересува на какви цени са описаните в товарителниците на митницата.


Кой и как организира подписването на договор за доставката на това "оборудване" за нашенските горски и още по-важно - на тези цени, можем само да гадаем.

Facebook logo
Бъдете с нас и във