Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Горивата ще поскъпнат драстично, ако държавата не предприеме мерки

В средата на юли Европейската комисия публикува "Готови за цел 55" – все­обхватен пакет от предложения за законодателни промени, с които съюзът да върви към постигане на целите на Зелената сделка до 2050 година. За целта са направени промени в европейските правила, които би трябвало да влязат в сила от 2023 г., но според Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Брюксел принудително опитва да наложи своите цели.

Според информацията на експертите представена на форум "Готови за цел 55" страната ни не е подготвена за амбициозните намерения на съюза za автомобилните горива и цената би била непоносима. А заради промяната в европейската Директива за данъчното облагане се очаква двойно оскъпяване на горивата от 2023 година. От газовата асоциация са категорични, че сега на ход е държавата, която своевременно трябва да направи промени в Плана за възстановяване и устойчивост и мерките за горивата в пакета Fit for 55 ("Готови за 55").

Oт нaчaлoтo нa гoдинaтa бeнзинът и дизeлът ca пocĸъпнaли c oĸoлo eднa тpeтa. Bъзмoжнocтитe зa зaдъpжaнe нa цeнитe нa гopивaтa ca пoчти изчepпaни, заяви председателят на  асоциация Живодар Терзиев. С промяната акцизът в ЕС ще се изчислява не на количества, а на енергиен еквивалент, тоест не на 1000 литра, а на гигаджаул (GJ). При сегашната цена на петрола това ще добави 1,10-1,20 лева (без ДДС) на литър към цената на бензина и дизела, което означава около 50% повишение на цената, категоричен бе юристът на петролната асоциация Светослав Банчев.

Той направи и съпоставка на ситуацията сега и след прилагането на европейските намерения.

Ситуацията сега: 


  • Бензин – 710 лв на 1000кг.

  • Дизел- 646лв на 1000кг.

  • ВНГ – 340лв на 1000кг.

  •  Метан – 0,85ст. на ГДж

Какво предвижда преминаването на облагането към енергийно съдържание, т.е. преобразувано на 1000 литра:


  • Бензин- 759 лв.              

  • Дизел –801 лв.

  • ВНГ- 716 лв. до 2033г., след 2033 - 1074 лв.

  • Метан – 14 лв. до 2033, след 2033г. – 21 лв.

Ето как според тези изчисления изглеждат промените в цената :                


  • -0,18лв – 0,40-0,41лв./литър ВНГ

  • -0,05лв- 0,76лв./кг метан за моторно гориво

Към тези стойности трябва да се добави и екологичната компонента при стойности на 50-52 евро на тон/СО2 емисии – още 55-65 стотинки на литър (за информация - сега стойностите на СО2 емисиите гонят 60 евро) iли – общо административно поскъпване от 1,00-1,10 лв на литър без ДДС за всички горива.  

Имаме интерес цената на горивата да остане ниска - печелим от оборота, не от високите цени, отбеляза Андрей Делчев, изпълнителен директор на БПГА. Той предложи правителството да поиска дерогация и плавно повишаване на акциза, както при приемането на страната в ЕС.

България има блокираща квота за промените, припомни и председателят на асоциацията Живодар Терзиев. На този фон срокът за транспониране на директивата от страна на България е 2023 г., което е само след 1 година и 3 месеца. На практика, България ще бъде най-засегнатата страна, тъй като е и с най-малки възможности. Бенчев допълни, че директивата предлага всички възможни изключения от общия режим на облагане да бъдат премахнати. 

Промените в европейското законодателство във връзка с екологичните цели предвиждат още екологична такса, увеличаване на дела на ВЕИ в транспорта и нови изисквания за зарядната инфраструктура за електромобилите. Изискванията за инфраструктурата са на практика неизпълними за страната - основните пътни артерии са разположени далеч от населени места и няма капацитет за изграждане на зарядни станции с нужния капацитет на всеки 100 километра.

ЕС предвижда още и развитието на биогоривата, а в региона на Балканите няма нито един производител на биогорива, отчетоха още от БПГА. Нещо повече - старият автопарк, на възраст над 10-15 години, не позволява използване на алтернативни горива.

Живодар Терзиев изтъкна още няколко предизвикателства, като например кризисни резерви. В момента законодателството предвижда резерви от горива за 90 дни. Но как ще се случи това по отношение на електромобилността при затваряне на въглищни и газови централи и без ядрени мощности, попита Терзиев. Освен това се оказва, че голямо е предизвикателството и по отношение на водорода за транспорта. Вероятно той ще се използва само за тежкотоварни камиони, защото автомобилите с водород не могат да се паркират в подземни паркинги. Очакванията и изискванията са България до 2023 година да изгради въглеродна станция.

От асоциацията се оплакаха още и от промените за енергийните спестявания, които изключват търговията с горива, независимо от мерките, предприети от бизнеса. Петролните търговци няма да се превърнат в строители и да слагат дограма, за да запишем спестявания, каза още Терзиев. Готови сме и имаме потенциал, но не знаем накъде вървим, оплакаха се от бизнеса. Опасенията са, че когато държавата не се справи със задълженията, ще ги прехвърли на бизнеса. "Трябва да търсим зелената медиана, златната среда", отбеляза той. Според него трябва да бъдат направени плавни стъпки - нисковъглеродни горива - хибридни технологии - електрификация на транспорта, което означава постигане на европейските цели към 2028-2030 година, а не през 2023 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във