Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Горещи страсти около студения резерв

Скандалите около българската енергетика все повече заприличват на турски сериал. Тъкмо си решил, че вече няма с какво повече да те изненадат и изведнъж - нова фабула. След шума около продължилите плащания за проекта АЕЦ Белене сега се заговори за злоупотреби със студения резерв. В началото на седмицата министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев дори внесе в прокуратурата сигнал за нередности, които са ощетили държавата с 230 млн. лева. Причината е неправилното планиране и изразходване на средства от НЕК и Електроенергийния системен оператор (ЕСО), като не са отчитани задълженията им по дългосрочните договори за разполагаемост за студен резерв с ТЕЦ AES-Гълъбово (Марица-изток 1) и ТЕЦ Контур Глобал Марица-изток 3.


Неправилното планиране е било известно още през 2012 година. Тогава е установено, че разполагаемостта за студен резерв и услуги на двете централи е отчетена от ДКЕВР при формирането на регулираната цена за достъп на ЕСО. С писмо от август 2012-а Министерството на икономиката и енергетиката е уведомило тогавашните изпълнителни директори на системния оператор и НЕК. Три месеца по-късно (през ноември 2012-а) в официална кореспонденция до двете дружества ДКЕВР също констатира, че не би следвало да има финансови и правни пречки за уреждане на взаимоотношенията при заплащането на разполагаемост за студен резерв по дългосрочните договори. Въпреки това ЕСО не е заплатило дължимите разходи по горепосочените договори за разполагаемост за студен резерв на НЕК, като средствата са били насочени към други дружества, се казва в официалното съобщение от енергийното ведомство.


Въпросният студен резерв до неотдавна бе 1040 мегавата, колкото е мощността на един от действащите реактори на АЕЦ Козлодуй (с последните промени в Закона за енергетиката бе намален наполовина). Ако някъде стане авария, резервните мощности се включат в енергийната система, за да не останат потребителите без ток. Тези 1040 мегавата се разделят между няколко производители - най-често ТЕЦ и топлофикации. По-тънкият момент обаче е, че за него се плаща - т.е. въпреки че мощностите на практика не работят, собственикът им получава пари за тях от НЕК и ЕСО. Наложи ли се блоковете да се включат, става още по-сладко - защото произведените количества се заплащат от НЕК по цена, посочена в договор между нея и съответния производител.


Да видим сега кой какво парче е взел от баницата. Според документи, с които в.БАНКЕРЪ разполага за периода от 1 юли 2011-а до 30 юни 2012-а, студеният резерв е бил разпределен от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране по следния начин:


Държавната ТЕЦ Марица-изток 2 е трябвало да подсигури 2.5 млн. мегаватчаса. Частните Марица-изток 1 и Марица-изток 3 получават ангажимент по дългосрочните си договори да гарантират малко над 1 млн. мегаватчаса всяка. Лъвският пай от над 4.4 млн. мегаватчаса е за ТЕЦ Варна, която е собственост на чешката компания ЧЕЗ. Последните 839 хил. мегаватчаса са за ТЕЦ Бобов дол. По документи собственик на централата се води акционерното дружество Консорциум Енергия МК, в който влизат мините Чукурово (20%) ,Бели брег (20%), Стаянци (10%), Открит въгледобив (8%), Ораново (2%) и Балкан МК (40%). Но е публична тайна в бранша, че това е едно от дружествата, свързвани със самоковския бизнесмен Христо Ковачки.


Същите частни компании са облагодетелствани и през следващия ценови период - от 1 юли 2012-а до 30 юни 2013-а. ТЕЦ Варна получава още по-голям дял - общо 5 129 827 мегаватчаса. ТЕЦ Бобов дол също е с далеч по-добра квота - близо 1.9 млн. киловатчаса, а в играта се намесва и още едно дружество, свързвано с Христо Ковачки - ТЕЦ Марица 3. На нея се плаща да осигури общо 265 653 мегаватчаса студен резерв. За другите три централи липсва информация, но най-вероятно дяловете на AES-Гълъбово и Контур Глобал Марица-изток 3 се запазват около 1 млн. мегаватчаса (съгласно дългосрочните им договори), докато на държавната ТЕЦ Марица-изток 2 са намалени.


По принцип за всеки мегаватчас, предоставена разполагаемост, ТЕЦ Варна получава по 8.69 лв., ТЕЦ Бобов дол - 16.85 лева, а ТЕЦ Марица 3 - 17.74 лева. Много е трудно обаче да се направи точна сметка кой колко пари е заработил, най-вече заради стачните действия в мини Марица-изток в началото на 2012-а, което наложи включването на резервните блокове. Но със сигурност става въпрос за милиони левове. А и по-важното в случая е друго. Според източници на БАНКЕРЪ ръководството на ЕСО спира плащанията за разполагаемост към ТЕЦ AES-Гълъбово и ТЕЦ Контур Глобал Марица-изток 3, като средствата са насочени към ТЕЦ Варна и ТЕЦ Бобов дол. Подобна политика за толериране точно на последните две централи е много странна. Още преди няколко месеца Иван Иванов от Демократи за силна България заяви, че ТЕЦ Варна се снабдява по недопустимо високи цени с вносни въглища - с 30 евро по-скъпи от пазарните и има умишлено завишена цена на студения резерв, която влиза в сметките за ток на българските граждани. В свое решение от 2011 г. ДКЕВР пък посочва: Във връзка с наложените екологични ограничения електроцентралите ТЕЦ Бобов дол ЕАД и ТЕЦ Варна ЕАД остават с възможност за работа само с един блок. Освен това на ТЕЦ Марица 3, която е с един производствен блок, предстои изграждане на сероочистващи инсталации поради изчерпване на лимита от 20 000 работни часа към края на 2011-а, определени в действащото комлексно разрешително, издадено от Министерството на околната среда и водите. Така излиза, че милионите левове са раздадени хем на централи, които ни излизат по-скъпо, хем на всичко отгоре са далеч от европейските изисквания. Реално и ТЕЦ Варна, и ТЕЦ Бобов дол съществуват единствено благодарение на парите, които получават от държавата за това, че не работят. А къде отиват те не е много ясно, защото обещаните модернизации ги няма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във