Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Голямото връщаме на пари

Вицепремиерът Томислав Дончев се надява да успее да намали загубите на европари в края на тази година.

"Какъв ужас само!", възкликнаха през седмицата и медиите, и политиците, и малцината граждани, разбрали за какво става дума. България щяла да се прости с над 400 млн. лв. европейско финансиране в края на тази година заради забатачени проекти. Как ли ще реагират обаче всички, когато разберат, че, иска - не иска, страната ще загуби около 3 млрд. лв. от първия си програмен период като член на Европейския съюз? Такава е реалността, която никой не смее да представи на обществото - къде от страх, къде от политически съображения или пък от незаинтересованост. Много по-удобно е неприятната информация да ни се поднася на час по лъжичка, така че докато дойде следващата доза, да сме забравили горчилката от предишната.

Умело прикритата истина е, че усвояването на всички средства от европейските фондове никога не е било постижима цел за България. При това не защото сме втора ръка хора и нямаме капацитет, а просто защото в историята на Евросъюза няма случай държава да е оползотворила всички отпуснати й пари. Усвояване над 90% се приема направо за отлично, а около 80 на сто - за много добро. Ако българските управници бяха поне малко честни, отдавна щяха да са разяснили тези подробности. Само че по този начин нямаше всеки резултат, различен от теоретичния максимум, да се приема за провал, и съответно нямаше да има за какво да се заяждат политическите опоненти.

Но да се върнем към споменатата загуба на 3 млрд. лева. Колкото и внушителна да изглежда тази сума, на фона на отредения ни общ бюджет от 15.6 млрд. лв. тя представлява по-малко от 20 процента. Или казано иначе, дори тези средства да бъдат отписани, пак ще отчетем много добри резултати и над 80 на сто обща усвояемост. 

Разбира се, не бива да се приема, че пропиляната възможност да се възползваме от тези милиарди е нещо хубаво. Напротив, щеше да е чудесно, ако управниците се бяха постарали повече и бяха загърбили дребните интриги помежду си. Но на фона на тежката политическа криза от последните близо две години и сегашното постижение заслужава специално внимание. Особено пък като се има и предвид, че от края на 2013-а допреди седмица бяха спрени всички плащания по оперативната програма "Околна среда", а от пролетта е блокирана и програмата "Регионално развитие". Именно поради това вицепремиерът по еврофондовете и икономическата политика Томислав Дончев заяви тези дни, че правителството е вдигнало прогнозата за риска от загуба на европейски средства до 440 млн. лева. Докато служебният кабинет на Георги Близнашки очакваше отписаните средства да не надхвърлят 380 млн. лева. Всъщност, каквито и мерки да се вземат за минимизиране на загубите, е вън от съмнение, че 2014-а ще е рекордна в това отношение. На практика от 2007-а досега сме се простили безвъзвратно с общо 320 млн. лв. по всички програми. За първи път излязохме на минус в края на 2011-а, когато бяха загубени 78 млн. лв. по Програмата за развитие на селските райони. За 2012-а Европейската комисия не призна плащания за още 100 млн. лв. за земеделието, 10 млн. лв. по програмата "Рибарство" и още толкова по програмите за трансгранично сътрудничество. Едва през миналата година за първи път не бяха усвоени средства и по оперативните програми. Най-много пари - 100 млн. лв., изчезнаха от "Околна среда". Загуби имаше и по "Административен капацитет" и "Техническа помощ" - съответно 11.5 млн. лв. и  3.5 млн. лева. А програмата "Рибарство" за втора поредна година не успя да усвои всички средства и загуби 7 млн. лева.

Конкретно по "Околна среда" се очаква загубите за 2014-а да са около 160 млн. лв., като най-съществен принос за това има забавянето на проекта за завода за преработка на битовите отпадъци в София.  В този случай обаче има вариант да се отървем и по-леко, тъй като страната ще поиска от Европейската комисия да бъде удължен срокът за усвояването на тези средства заради възникнали форсмажорни обстоятелства - дългото обжалване на процедурата по избор на изпълнител. Сериозно предизвикателство по екопрограмата представлява и направената финансова корекция от 156 млн. лв., която позволи възстановяването на плащанията от Брюксел. Вярно, че тези пари  не се губят безвъзвратно, а може да ги усвоим чрез други проекти, но въпросът е имаме ли такава готовност? В оставащите пет седмици до края на годината например е необходимо да се усвоят цели 60 млн. лева. Без отговор засега остава и въпросът с признаването на ДДС като допустим разход по водните проекти. Ако се окаже, че налогът няма да се покрива от еврофондовете, нищо чудно загубите в края на декември да се окажат и още по-големи.

При "Регионално развитие" прогнозата е за загуби от над 75 млн. лева. Парите в риск вече са двойно повече от очакванията на служебното правителство заради продължаващия запор на плащанията по две от осите на програмата – за градско възстановяване и за туризъм. А според министър Лиляна Павлова те може да нараснат и до 200 млн. лв., ако няма бързо решение на проблема.

Сериозни са неуредиците и при Програмата за развитие на селските райони. Там прогнозите за отписване на средства варират от 150 до 200 млн. лева. Но далеч по-притеснително е цялото сертифициране на направените досега разходи в размер на 1.6 млрд. лв. през 2013 година. То е под въпрос, защото след няколко провалени процедури все още не е избран одитор на тази програма.

По "Рибарство" се очертава да се простим с около 13 млн. лева. А при  "Административен капацитет" и "Техническа помощ" рискът от загуби вече е сведен до минимум, след като по-рано се говореше, че ще пропуснем да усвоим съответно 14 млн. лв. и 5 млн. лева. Единствено по програмите "Транспорт", "Конкурентоспособност" и "Човешки ресурси" няма вероятност да загубим пари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във