Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГОЛЯМОТО ДОЕНЕ ПРОДЪЛЖАВА

Броени дни преди поредният вариант на проектозакон за енергийната ефективност да влезе за второ четене в пленарна зала, редица от предприемачите в сектора със сигурност вече потриват доволно ръце. На пръв поглед приемането на закона се налага, за да бъде напълно хармонизирана нормативната ни рамка с изискванията на евродирективата 32/2006, за насърчаване на енергопестенето при крайните консуматори и осъществяването на енергийни услуги. За тази цел държавата ще трябва да разработи национална стратегия и да осигури условия за намаляване на крайното енергийно потребление за периода от 2008 до 2016 г. с 9 на сто.
България е шампион по енергийна неефективност. Нашето потребление на единица произведен БВП е средно седем пъти по-голямо, отколкото в Европейския съюз. Разбирате, че имаме огромни резерви, а правителството влага много усилия за реализацията на мащабни енергийни проекти, но най-добрата енергия е непроизведената и непотребената. Това е закон, който подкрепя непроизвеждането на енергия и енергийната ефективност, изтъква министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
По думите на заместника му Валентин Иванов пък, приемането на новия закон ще допринесе за намаляване на първичното енергийно потребление, смекчаване на вредното влияние на емисиите въглероден двуокис и другите парникови газове, което води до предотвратяване на опасни промени в климата. Господата от ведомството обаче пропуснаха покрай другото да отбележат, че отварят изключително сочен пазар за фирмите, занимаващи се с т.нар. обследване (удостоверяване на потреблението на енергия) и сертфициране на сгради. Според действащия сега норматив, приет през 2004 г. (и останал с почти пожелателен характер) двете процедури бяха задължителни за държавните и общинските административни сгради с полезна площ над 1000 кв. м, както и за големите индустриални обекти с консумация над 3 хил. мегаватчаса на година, чийто брой е около 420. Но занапред картинката доста сериозно ще се промени. На задължително сертифициране ще подлежат и всички обществени постройки в експлоатация с разгърната застроена площ над 1000 кв. метра. В тази категория попадат МОЛ-ове, частни училища, болници и социални заведения. Не са подминати и собствениците на промишлени системи. За тях ще бъде създадена специална наредба, която ще разпише определени показатели за разход на енергия. При надхвърлянето им ще е необходимо задължително да се наеме фирма, която да направи обследване в съответните предприятия най-малко веднъж на всеки пет години. Не е ясно дали лимитът ще съвпада с досегашните 3 хил. мегаватчаса, предвидени за големи индустриални обекти. Много е възможно летвата да бъде занижена, за да се обхванат възможно най-много клиенти, твърдят специалисти.
Собствениците на сгради и на промишлени системи ще са принудени ежегодно да изготвят планове и програми за повишаване на енергоспестовността си, да осъществяват мерките, предвидени в тях и да рапортуват в Агенцията за енергийна ефективност (АЕЕ) за крайния резултат. Те ще трябва да наемат най-малко един служител, който да се занимава с тези дейности. Човекът ще води и дневник за месечното потребление по видове енергия, дати, цени и количество на доставките, както и идентификационни номера на документите, удостоверяващи качеството на доставените горива.
Без никакво съмнение законодателната инициатива ще стъжни допълнително животът на управителите на големите търговски комплекси. За сметка на тях големият печеливш от закона ще са обследващите и сертифициращите компании, като голяма част от имената се припокриват, показа проверката на в.БАНКЕРЪ в регистрите на АЕЕ. До познатите играчи като Риск Инженеринг на Богомил Манчев и Енемона на Дичко Прокопиев се нареждат и по-малко известните Ена Оптима, Политехникс, Енерджи Ефект и др. Впрочем най-категоричното доказателство за интереса към новия пазар е броят на кандидатите да се включват в него - в двата регистъра за обследване и за сертифициране има общо около 160 дружества. Това не бива да ни учудва особено, след като обследването и сертифицирането на една сграда излизат около 6-7 лв. на квадратен метър. Доста трудно е днес да се каже каква точно е площта на обектите, които задължително ще преминат през тези процедури, но със сигурност е от порядъка на милиони квадратни метри. Оттук нататък всеки сам може да се ориентира колко печеливш бизнес ще се окаже енергопестенето.
Проектозаконът предвижда и включването в регистър на всички климатични инсталации с мощност над 12 киловата, независимо дали се ползват в държавни, общински или частни сгради. Те ще се проверяват периодично на всеки четири години и ще продължат работа само ако отговарят на определени условия за енергийна ефективност. Подобна мярка е предвидена и за всички съществуващи и нововъдени в експлоатация водогрейни котли на течно и твърдо гориво, както и тези с мощност над 100 киловата, които са на природен газ. Любопитното е, че с инспекциите ще бъдат натоварени... пак същите фирми, които отговарят на условията за обследване и сертифициране на сградите.
Подготвените клаузи поразително напомнят за периода, когато бе регламентирана дейността на компаниите за дялово разпределение. Под благовидния претекст - подобряване на отчетността и намаляване на загубите, тогава държавата законово постави посредник между топлофикациите и крайните потребители. Е, сега в страната трудно ще се намери някой, който да каже и една добра дума за системата на топлинното счетоводство...
Ангажирани законово с подобряване на енергийната ефективност изненадващо се оказаха и търговците с енергия. В тази графа попадат, както тримата собственици на електроразпределителни дружества в България - CEZ, EVN и E.ON, така и десетките по-малки фирми, които купуват и продават ток на свободния пазар. Според изпълнителния директор на АЕЕ Таско Ерменков няма нищо странно, че търговците, които са заинтересовани да пласират колкото се може повече енергия, ще се грижат тя да се харчи по-малко. Неговото мнение е, че вместо да правят инвестиции в нови присъединителни мощности и трасета, ЕРП-тата ще влагат пари за енергийна ефективност.
Безспорно, ще е доста любопитно да се види как служители на CEZ или EVN например сменят дограмата на някого от своите клиенти. Но ако енергийните дружества нямат желание зорлем да бъдат пускани в този нов за тях бизнес, спокойно може да предпочетат да правят вноски във фонд Енергийна ефективност или други съществуващи или новосъздадени структури за енергопестене. Наред с това обаче ще им се наложи да се въздържат от всякакви дейности, които могат да възпрепятстват търсенето, предлагането и развитието на енергийни услуги.
В проектонорматива има още един доста интересен момент, който ще предизвика дебати при второто му четене в енергийната комисия на 9 октомври. Става дума за въвеждане на изискването на Брюксел отчитането на енергията да става на основата на реално потребени количества, а не на прогнозни.
По-важно обаче е депутатите и от управляващата коалиция, и от опозицията да обърнат далеч по-сериозно внимание на спорните текстове от законопроекта. Защото като нищо може да се окаже, че са благословили поредния монопол за избрани, от който няма отърване.
Стефан Савов

Чл. 21. (1) Обследването за енергийна ефективност и сертифицирането на сгради се извършва от физически или юридически лица, които:
1. са търговци по смисъла на Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. разполагат с необходимите технически средства, определени с наредба
3. разполагат с необходимия персонал - физически лица, определени с наредба, които:
а) имат завършено висше техническо образование и не по-малко от 3 години стаж по специалността;
б) са положили успешно изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради в акредитирани по реда на Закона за висшето образование висши технически училища.
....
Чл. 29.
(1) Инспекцията за енергийна ефективност на котлите по чл. 25, ал. 1 и на климатичните инсталации по чл. 26, ал. 1 се извършва от лицата по чл. 21, ал. 1

Facebook logo
Бъдете с нас и във