Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГОЛЯМО МЪЛЧАНИЕ ЗА КОМУНИКАЦИОННАТА СТРАТЕГИЯ

Докато българите се занимават със залагания дали членството ни в ЕС ще бъде отложено или не, правителството се стяга да изхарчи поредния и последен транш от Комуникационната стратегия за присъединяване на България към ЕС. Същата, която бе приета през 2002 година от кабинета Сакскобургготски да насърчи обществения дебат по темата за евроинтеграцията, да промени представата на западния свят за българите като тъмни балкански субекти и да запознае сънародниците ни с функционирането на институциите на общността.
Министърът на външните работи Ивайло Калфин съобщи за БАНКЕРЪ, че програмата към въпросната стратегия за 2006 година е готова и че до няколко дни дипломатическото ведомство ще я оповести публично. Казано с други думи, в средата на февруари би трябвало да станат известни кои и какви ще са конкурсите, които държавните министерства ще организират за усвояване на предвидените в бюджета 5 млн. лева. От тях 2 млн. ще усвои самото дипломатическо ведомство, а останалите 3 млн. лева ще бъдат поделени между другите първостепенни разпоредители с пари от хазната. Очаква се основният акцент в програмата за тази година да бъдат събитията около все още несигурните тържества по присъединяването към общността на 1 януари 2007 година.
Малко или много новината бе очаквана, тъй като тази схема на разпределение на средствата по Комуникационната стратегия се прилага още от самото й приемане. Смущаващото е, че уж отвореният към неправителствения сектор документ и тази година бе подготвен в пълна секретност. Въпреки че според Калфин остават дни до откриването на конкурсите (през миналата година това стана на 16 февруари), през седмицата шефката на специализираната дирекция Комуникационна стратегия към МВнР Мариана Витанова съобщи, че работната програма все още се съгласува и че не може да каже нито какво ще включва, нито как ще се избират изпълнителите. Витанова призна още, че и отчетът за миналата година не е готов и че когато той все пак се появи, в него няма да пише кои фирми и срещу колко от парите на данъкоплатците са осъществявали проектите.
Въобще малцина са тези, които имат някаква представа какво в действителност се случва и какво ще се случва с инициативите от комуникационната стратегия. Ако през 2004 година все пак се разбра кой кандидатства и кой печели конкурсите по Закона за обществените поръчки, то през миналата информационното затъмнение беше пълно. През лятото на 2004-а министерството намери време да обяви условията и сроковете за участие в процедурите за 12 позиции от Комуникационната стратегия на обща стойност около 600 хиляди лева без ДДС. Впоследствие на ИНТЕРНЕТ-страницата на ведомството се появиха и имената на осем от спечелилите фирми и сдружения. Миналата зима МВнР се излъга и публикува само две от позициите, за които трябваше да има конкурси. Имената на победителите и бюджетите, с които те ще разполагат така и не станаха известни. По въпроси, касаещи организацията на стратегията на страницата на Външно няма нито едно съобщение от 16 февруари 2005 година до ден днешен. Време, през което бяха усвоени и похарчени ни повече, ни по-малко от пет милиона лева.
Очевидно с подобна тактика държавните чиновници се опитват да редуцират до минимум въпроси от рода на: как така задачите се печелят от никому неизвестни фирми и агенции, част от които нямат почти никаква друга дейност и клиенти и са създадени буквално месеци преди старта на процедурите? И по каква логика тези анонимници бият известни PR агенции, някои от които са местни клонове на големи международни вериги. Другото нещо, над което наблюдателите си блъскаха главите, когато МВнР все още имаше неблагоразумието да дава някаква информация е как с бюджет от 60 хиляди лева например е възможно да се прави качествен ежедневен дайджест, който да следи публикациите за България във всички големи вестници на Стария континент (с други думи - целодневен труд на преводачи от поне 10 езика). И как за тези пари този дайджест всеки ден ще бъде пращан по електронна поща до основните участници и партньори в процеса по присъединяване на България към ЕС. Така министерствата с охота организират семинари за журналистите в реномирани курорти, издават брошури, провеждат кампании и т.н. - и то все със средства от нея. Дойде ли време обаче за публично отчитане на усвоените пари, повсеместна амнезия наляга министрите и техните подчинени.
Единственият член на кабинета, който до момента е публикувал справка как е изхарчил предоставените му средства през миналата година, е... министърът по евроинтеграцията Меглена Кунева. От нейния отчет е видно, че министърът и екипът му са получили финансиране в размер на 44 420 лв., които са били усвоени в рамките на три проекта - Европа предай нататък, Писането и подписването и България в Европа - първите 24 часа.
Какво точно се е случи с останалата сума до 5 млн. лева управляващите не казват. Мълчат. Заради липсата на каквато и да е информация неотдавна, когато гръмна скандала със сбърканото име на бившия френски президент и председател на Европейския конвент Валери Жискар д'Естен, наречен Валери Гишард д`Ештайнг, така и не се разбра кой, кога и на кого е възложил да прави зле редактираната дипляна. Топката дълго се прехвърляше между преслужбите на Министерския съвет и на МВнР. За да заглъхне накрая скандалът от само себе си. В очакване да избухне нов, също толкова нелеп и предизвикващ смях.
Според правителствени източници при изработването на последната работна програма за 2006 година от Министерството на външните работи са пробвали да приложат изпитаната схема, в която участват всички, а печелят най-добрите. Твърди се, че в Министерският съвет е изпратен скандален проект, в който освен различните приоритети са фигурирали и имена на конкретни изпълнители. Скандалът обаче се е разминал след намесата на шефката на правителствената прес-служба Таня Генева. Тя категорично отказала да внесе подобен проект за обсъждане в Министерския съвет и го е върнала за доработване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във