Банкеръ Daily

Вицепремиерът Асен Василев след извънредната среща на Националния съвет за тристранно сътрудничество:

Голяма част от мерките ни са подкрепени

"Радваме се, че голяма част от мерките ни бяха подкрепени - и от работодателите, и от синдикатите". Това обяви финансовият министър Асен Василев след края на извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, провело се днес, 30 май, в сградата на Министерския съвет.

По време на срещата била обсъдена и индексацията на пенсиите, която да влезе в сила и от 1 юли, и от 1 октомври.

"Основният пакет от мерките е насочен към източниците на инфлация, които са по линия на вносните горива, газа и петрола, както и по линия на хранителните продукти, където инфлацията е предизвикана от цената на зърното на международните пазари. С пакета антикризисни мерки се очакват няколко основни ефекта: да се овладее отчасти ефектът от повишените цени на горивата; семействата и най-уязвимите групи да имат по-голям разполагаем доход, с който да посрещнат по-високите цени" - обясни министър Асен Василев.

Представителите на КНСБ коментираха, че не приемат еднозначно мерките. Според тях фискалният ефект от тях би могъл да бъде и по-голям, предвид по-високия БВП, който ще се генерира в резултат на ръста от инфлацията. Освен това те обърнаха внимание, че няма мерки, които да подкрепят домакинствата по отношение на намалената им покупателна способност.

От КНСБ подчертаха, че подкрепят облекченията за младите семейства, а по-конкретно намалената данъчна основа за първо и второ дете, тъй като тази мярка ще остави съответно по 600 лева или по 1200 лева в семействата. От КНСБ припомниха, че настояват за тази мярка от доста отдавна, като държат на въвеждането на необлагаем минимум, който да бъде равен на минималната заплата.

Като цяло синдикатите настояват още веднъж тази година минималната заплата да бъде увеличена на 760 лева, за да стане съизмерима със средната. Като аргумент те дадоха пример, че през 2022 г. в бюджетната сфера заплатите не са били увеличавани, докато бизнесът в частния сектор  ги е увеличил с 11 процента. Те се изказаха скептично за ефекта от нулевата ставка на ДДС върху хляба и като цяло поискаха ДДС да падне от 20% на 15 процента, подчертавайки че винаги са били против диференцираните ставки.

По отношение на антикризисните мерки за пенсионерите, от КНСБ като цяло приветстват, че близо 1.5 млрд. лева ще бъдат вложени в по-адекватния размер на пенсиите.

В същото време от КНСБ имат известни резерви. Те не приемат за разумно вкарването на така наречените антиковид добавки в основния размер на пенсията, защото те не са резултат от осигурителния доход, от индивидуалния пенсионен коефициент и от осигурителния стаж. Още повече че от 1 октомври се предвижда допълнително надграждане на този размер. Ето защо от КНСБ настояват тези добавки да продължат да се изплащат дотогава, докогато правителството смята това за необходимо.

"Важният въпрос е какво ще се случи с хората, които ще се пенсионират от 1 юли" - обърнаха внимание от КНСБ и обясниха причината за притесненията си. Ако се запази подходът, който правителството предлага , тогава някой ще трябва да обясни на всички нови пенсионери, защо в размера на тяхната пенсия ги няма 60-е или повече лева. От КНСБ настояват да започне и сериозно обсъждане на премахването на тавана на пенсиите. Синдикатите правят уговорката, че това не трябва да става внезапно, както сега най-вероятно ще се случи, макар и да е обявено като мярка в две стъпки.

Министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков обяви, че екипът му работи върху формула за автоматизъм на вдигането на максималния осигурителен доход, като тя ще бъде готова до края на годината и с бюджета от 2023 г. ще влезе в сила. По отношение на това дали новите пенсионери ще получават антиковид добавка от 60 лева, той не даде окончателен отговор, а уточни, че все още се правят изчисления. А последната дума ще имат депутатите, които ще гласуват мерките в Народното събрание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във