Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Глобата за 77 млн. евро е само началото

Маргрете Вестагер
S 250 85abdb0a fad8 4007 802d d81e6a08c5f2

Дългогодишното европейско разследване за държавен монопол при достъпа до газовата инфраструктура на България приключи с лош, но и очакван резултат за страната. Българският енергиен холдинг бе задължен да плати глоба в размер на над 77 млн. евро. Причината е, че в периода 2010-2015-а той и дружествата от групата - "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", са блокирали достъпа до мрежата на частни конкуренти в нарушение на антитръстовите правила на Европейския съюз.

Както сме се убедили през годините обаче, лошата новина никога не идва сама. Решението на Еврокомисията "отваря широко вратата" за потенциална вълна от съдебни искове. В съобщението й изрично се посочва, че "всяко лице или дружество, пострадало от антиконкурентното поведение, описано в това дело, може да предяви иск за обезщетение за вреди пред съдилищата в страните от ЕС". Съответно решението на комисарите може да бъде представено като доказателство за "незаконно поведение" от страна на холдинга и дружествата, влизащи в него.  

От Брюксел уточняват също, че БЕХ и неговите дъщерни фирми са злоупотребили с господстващото си положение, блокирайки достъпа до вътрешната газопреносна мрежа на България, единственото газохранилище у нас и единствения тръбопровод за внос на синьо гориво. Без да имат достъп до тази основна инфраструктура, за потенциалните конкуренти е било невъзможно да навлязат на нашия пазар за доставки на газ на едро. Това е попречило на развитието на конкуренция и е осигурило почти монополно положение на "Булгаргаз", констатира проверката на Еврокомисията, датираща от 2013 година.

По това време в нея бе внесена жалба от "Овергаз Инк" на Сашо Дончев. Компанията не успя да осигури транзит за собствени доставки, след като "Булгаргаз" спря да й продава гориво. Очакванията са сега Дончев и "Овергаз" да заведат иск и за понесени вреди. 

Както обикновено, управляващите имаха своя версия за случая. На извънреден брифинг в началото на седмицата министърът на енергетиката Теменужка Петкова обяви, че от три години правителството води както експертни, така и политически преговори с Европейската комисия. Предложени били редица ангажименти от българска страна, но всички те били отхвърлени. "Основната причина да не бъдат приети бяха желанията на ЕК и нейното становище, че трябва да е налице възможност българският оператор "Булгартрансгаз" на практика да бъде приватизиран и в него да влезе чужд оператор", заяви Петкова. По думите й обаче този вариант не се приема от българското правителство, тъй като инфраструктурата на "Булгартрансгаз" е пряко свързана с енергийната и националната сигурност.

На въпросния брифинг бе изяснен и въпросът с плащането на глобата. Това ще се случи в период от 3 месеца, след като в енергийното ведомство получат по официален път решението на Брюксел. Междувременно юристите на ведомството ще мислят дали решението да бъде обжалвано. Санкцията обаче, тъй или иначе, ще бъде платена. И вероятно ще се разпредели пропорционално между БЕХ и двете дъщерни дружества. 

В интерес на истината управниците са знаели, че казусът е предрешен. Това се разбра и от изказването на шефа на холдинга Петьо Иванов. "По отношение на финансовите средства, необходими за изплащане на санкцията, БЕХ е емитент по две текущи облигации. Имайте предвид, че когато сме подготвяли емитациите за 2018 г., този риск е бил калкулиран. Този риск е бил оценен от облигационерите, участващи в нашата емисия. Презапасили сме леко. Наложената санкции е по-малко от това, което сме предвидили като бюджет", отчете Иванов. 

В сряда (19 декември) Българският енергиен холдинг обяви, че вероятно ще обжалва решението на Еврокомисията - и в частта му за периода на нарушенията, и размера на санкцията. "БЕХ и дъщерните му дружества не приемат заключенията на Комисията, че са злоупотребили с господстващо положение на българския газов пазар. Дружествата продължават да считат, че достъпът до българската преносна мрежа и до газохранилището винаги се е осъществявал в съответствие с действащите закони.  Също така предоставянето на достъп до румънския транзитен газопровод никога не е било под контрола нито на БЕХ, нито на някое от неговите дъщерни дружества. Наред с това, дружествата считат, че размерът на глобата е очевидно несъразмерен", се казва в позицията. Правните им експерти стигат и до заключението, че принципно плащането на глобата е дължимо в срок от три месеца от датата на решението на ЕК, но в случай на обжалване процедурните правила предвиждат или условно плащане на глобата, която подлежи на възстановяване в случай на успешно обжалване, или предоставяне на обезпечение.

Но тезата за неизбежната приватизация на "Булгартрансгаз" бе лансирана и от премиера Бойко Борисов пред журналисти във Виена. В неговите обяснения отсъстваха термини като "национална и енергийна сигурност" и по-скоро стана ясно, че раздържавяването е притеснило Борисов заради обществените и медийните реакции. "Представете си нашето правителство да беше вкарало решение и днес да ме питате защо правителството взе решение да приватизира тръбите. В тези конкурси за приватизация да дойдат най-големите руски, турски, какви ли не компании. Заглавията какви щяха да бъдат? Борисов дава тръбите на България", изтъкна министър-председателят. 

Също като енергийният министър и той каза, че приватизацията е била единствената опция за избягване на глобата. "Договорихме най-малката сума. Всичко останало означаваше приватизация на газопреносната ни система. Това са европейските правила, навсякъде са приватизирани. В България не са. Само че нашето усещане е, че ако собствеността не е на гражданите, това би било предателство. Така че  толкова по този въпрос", обобщи Бойко Борисов, допълвайки, че санкцията в размер на 77 млн. евро ще бъде платена от печалбите на дружествата.

Различно обаче могат да се тълкуват думите на еврокомисаря, отговарящ за конкуренцията - Маргрете Вестагер. "За нас беше важно действията на Българския енергиен холдинг да не се повтарят, защото бяха незаконни.  Дейностите за доставката и преноса на газ можеше да се разделят наистина, да нямат една "шапка". Дали това щеше да се направи на основата на обществен или частен бизнес, или смесено - това не е важното. Истинското структурно разделение бе важно, за да се избегнат съгласуваните действия, които възпрепятстват конкуренцията. Това обсъждахме с българските власти", отбеляза Вестагер, цитирана от БТА. Впоследствие още няколко пъти от ЕК опровергаха тезата за приватизацията на държавния оператор

Изключително любопитно е, че в решение на Народното събрание от ноември 2017-а се посочва, че "признаване на нарушението и приемане на отговорност и финансова санкция за него би довело до сериозни финансови и репутационни последици за българската енергетика, като би дало възможност на трети лица незабавно да предявят претенции за вреди от признатото нарушение срещу групата БЕХ и държавата".

Е, след решението на Европейската комисия изглежда, че и без признаване на нарушението глобата в размер на 77 млн. евро може да се окаже само капка от бъдещи съдебни разходи за държавните компании, ако те бъдат затрупани от искове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във