Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГЛАСИ СЕ НОВ ДОГОВОР ЗА ТРАНЗИТА НА СИНЬО ГОРИВО

Един частен на пръв поглед случай е на път да постави на изпитание способността на българското правителство да отстоява интересите на обществото. Става дума за повишаването на цената на природния газ, а оттам и на парното. На 13 декември от Булгаргаз поискаха синьото гориво да поскъпне почти с 12.4 на сто от 1 януари 2006-а. Така вместо по 276.91 лв. без ДДС, както е сега, 1000 куб. м ще се продават по 311.21 лева. Исканото увеличение от 34.30 лв. е предизвикано от промяна на цената, на която Газпром доставя горивото, обясниха от държавното дружество. Поскъпването е изчислено според цените на мазута, на газьола и курса на долара спрямо лева, като тази формула е записана в дългосрочния договор за доставка на руски природен газ от Газпром, валиден до 2010 година.
Ако се приеме поисканото от Булгаргаз поскъпване,
цената на топлоенергията ще се увеличи
с около 6%, съобщи на 20 декември председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) проф. Константин Шушулов. Комисията обаче щяла да направи всичко възможно това да не се случи. Проф. Шушулов отново повтори тезата, че ще се анализират възможностите топлофикациите да поемат увеличените цени на природния газ, като намалят печалбата си и свият някои от разходите за ремонти през първото тримесечие на новата година. Всъщност регулаторната комисия постъпи по същия начин съвсем неотдавна: при формирането на пределните стойности на синьото гориво от октомври и на парното от ноември. Тогава тя увеличи цената на газа с по-малко от поисканото от Булгаргаз и сви печалбата на топлофикационните компании.
Според закона регулаторът има всички права еднолично да отхвърля исканото поскъпване и да срязва планираните печалби. Но рестрикциите могат да се прилагат само временно - до следващия отоплителен сезон. Тогава цените ще бъдат отвързани и синьото гориво, а и топлоенергията ще скочат доста по-чувствително от сега, обясняват експерти. Просто защото и Булгаргаз, а и топлофикациите ще трябва да избият загубите, предизвикани от подценяването на енергийната суровина. Цената й у нас още през следващата пролет ще се формира на пазарен принцип, без насилствените изкривявания, налагани днес от ДКЕВР.
Доволни от пазарното ценообразуване
ще са търговците на синьо гориво и всички големи консуматори. Потърпевши ще са малките потребители и най-вече абонатите на парното, с чиито увеличени сметки ще бъдат покрити и загубите, и очакваните печалби на топлофикационните дружества. Логично е при това положение още част от клиентите им да изключат своите радиатори, а общата сметка да се разпредели между останалите, което допълнително ще вдигне цената на топлинен мегават. Така вместо 11 на сто от българите, колкото в момента според статистиката на регулаторната комисия са абонатите на топлофикациите, е много вероятно през следващия отоплителен сезон с парно да се отопляват под 10 на сто. За сравнение, само преди няколко години с централно топлоснабдяване бе 18 на сто от населението.
Ако тенденцията за поскъпване на природния газ продължи, каквато е прогнозата на повечето специалисти, нищо чудно след няколко сезона топлофикационните компании да останат със съвсем ограничен кръг абонати, а цената на топлоенергията да скочи неконтролируемо. Поне докато производителите й не фалират.
Апокалиптичната ценова картина
не е тайна нито за управниците, нито за комисарите в ДКЕВР. Наистина възможностите на регулатора са доста ограничени, а ефектът от предприеманите от него мерки е твърде съмнителен. Изкривеното ценообразуване винаги се връща като бумеранг и удря най-вече тези, които Комисията за енергийно и водно регулиране се е опитала да предпази. Затова пък ресорното ведомство и правителството като цяло разполагат с широк кръг от средства за смекчаване на ценовия шок. Впрочем Министерството на икономиката и енергетиката разработвало няколко варианта за туширане на високата цена на природния газ, каза за БАНКЕРЪ експерт от кабинета на министър Румен Овчаров. Отхвърлена била единствено възможността топлофикационните дружества да получат държавна субсидия. Като най-приемливи се очертавали намеренията за предоговаряне на цената на синьото гориво, доставяно от Газпром. Хората на Овчаров вече били поискали руският газов гигант да я намали, срещу което Булгаргаз щял да редуцира транзитната такса за преминаващите през страната ни количества руски природен газ. Разговорите с Газпром са доста напреднали, изтъкна министерският служител, уточнявайки, че основните договорки са постигнати още в края на ноември, при неофициални разговори в София между шефа на Газекспорт Александър Медведев и министър Румен Овчаров.
Трябва да се отбележи, че през последните четири-пет години руснаците нееднократно настояваха за
намаляване на транзитните такси
плащани на Булгаргаз, и привеждането им на пазарен принцип. Исканията бяха отправяни и на фирмено, и на правителствено ниво. Кабинетът на Симеон Сакскобургготски обаче устоя на натиска и Булгаргаз и досега продължава да получава по 1.65 щ. цента за пренос на 1000 куб. м на 100 км (според договора за транзит от 1998-а , валиден до 2010 година). Това е една от най-високите такси не само на Стария континент, но и в световен мащаб. Основната част от нея (без експлоатационните и инвестиционните разходи на Булгаргаз) се внася в държавния бюджет и представлява над 100 млн. долара годишно.
В момента България няма интерес от преразглеждане на договора за транзита на руски природен газ и за цените по доставките, защото страната ни купува синьото гориво по цени, които са сред най-ниските в Европа, отговори Румен Овчаров на въпрос за тайните преговори с Газпром. Но по-интересното в случая са обясненията, последвали това изявление. За да тръгнем към преразглеждане на контрактите, трябва да получим достатъчно други плюсове в замяна на въвеждането на пазарни цени, смята българският енергиен министър. Според него е необходимо руският монополист да ни гарантира нови транзитиращи пазари и инвестиции в газификацията. Искаме да се дискутира и участието на Газпромбанк, в която мажоритарен собственик е руската компания, в български енергийни проекти, както и включването на страната в газопровода до Италия, каза още Овчаров.
Изглежда, че Министерството на икономиката и енергетиката и конкретно неговият ръководител са твърдо решени да отстоят националните интереси. Но така е само на пръв поглед. Защото изброените от министъра плюсове са не толкова за България, колкото за руския газов монополист. Руските инвестиции у нас, включително и тези на Газпромбанк, ще донесат финансова и икономическа изгода главно на самите вложители. А и свободният финансов ресурс за енергийни инвестиции в нашата държава не се изчерпва единствено с парите от Москва. Напротив, желание да инвестират в българската енергетика нееднократно заявяват и Уни Кредито, и Сити банк, и БНП Париба. Отделно трябва да се споменат големите западни енергийни компании като италианската Енел, немската ЕON, британската Нейшънъл Пауър, чешката CEZ... Нещо повече, интересът на енергийните гиганти и финансовите институции към конкурсите и търговете за български енергийни обекти от 1998 г. насам е достатъчно голям, за да предизвика силна конкуренция. С други думи, да оттъргуваме инвестиции в енергетиката срещу намаляване на транзитната такса е доста неразумно. Абсурдни пък са твърденията, че намаляването на руските плащания за транзита ще се компенсира с вложения в българската газоразпределителна мрежа. Защото с малки изключения тя е собственост на Газпром (чрез българското му дъщерно дружество Овергаз) и руският газов гигант на практика е монополист и на българския газоразпределителен пазар. Което му гарантира не само сигурна печалба от българските битови потребители на синьо гориво, но и възможността да спре кранчето, ако пожелае.
Що се отнася до разширяването на транзита на руски природен газ през страната ни до Италия (тук трябва да се включат още Сърбия и Гърция), силната позиция не е на Газпром, а на София. Заобикалянето на България ще излезе твърде скъпо на руснаците, а и строителството на алтернативни магистрални газопроводи ще отнеме няколко години. Така че, ако някой ще иска и би следвало да получи допълнителни бонуси за подобно разширение през нашата територия, то това са Булгаргаз и българските власти.
Всичко хубаво, но остава усещането, че министър Овчаров обръща плюсовете и минусите в новата газова дискусия на 180 градуса и с тайните си договорки хората му ще намалят чувствително влизащите досега в хазната от транзитните такси над 100 млн. долара годишно.
Исканията на руснаците са за около три пъти по-ниски такси от получаваните от Булгаргаз. Украйна например, през която преминава около 40 на сто от изнасяното руско синьо гориво, взима 0.5 цента за транзита на 1000 куб. м, а Литва - 0.68 цента.
Говори се, че след подписването на новия транзитен договор Газекспорт ще смъкне цените на газа за България. Намалението обаче няма да е вечно и е съмнително доколко ще компенсира спадналите приходи от транзитни такси през 2006-а. А за следващите години цените на доставките отново ще трябва да се договарят и тогава българската страна вече няма да разполага с аргументи за последващи намаления. Освен чисто политическите.
Проблемът е, че един от
най-силните геополитически лостове на Русия
е синьото гориво. Доказателства за това могат да бъдат намерени и в новата ценова политика на Газпром, обявена през седмицата. От 1 януари 2006-а предстои рязко повишаване на цените на природния газ за всички партньори на компанията от Балтика до Каспийско море, отношенията с които не са дружески. Така за Украйна цената за 1000 куб. м вече ще е 220 долара вместо досегашните 50, държавите от Прибалтика ще плащат средно от 80 до 125 долара, Грузия - 110 долара, а Молдова - между 150 и 160 долара. Единственото изключение засега е Беларус, която догодина ще получи 21 млрд. куб. м руски газ по 46.68 долара за 1000 куб. метра. Тоест по този начин беларуската икономика ще бъде субсидирана с около 500 млн. долара, пресмята ръководителят на аналитичния център Стратегия в Минск Леонида Зайко.
Българското правителство едва ли ще успее да издейства от Москва цени на горивото, съпоставими с тези за Беларус. За сметка на това обаче ще лиши държавния бюджет от стоте милиона газови долара, наливани досега от транзитната такса. И то за всичките години до 2010-а. Ето защо е естествено да се запитаме, а не е ли по-разумно вместо в хазната част от тази такса да отиде за туширане на цената на синьото гориво до поносими за потребителите в страната нива? Така вече постъпиха държавите от Централна и Източна Европа, чиито правителства действително управляват в името на националните интереси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във