Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Гилотината на Брюксел виси със страшна сила

Изисканите от Еврокомисията промени в Закона за подземните богатства закъсняват критично

С наближаването на изборите за Европарламент нашенският водевил "предизборна кампания",пак започна да избива в резил. Лошото в случая е, че същият актьорски състав така се е вживял в измислените си обещания, че не си дава зор да свърши работата, за която получава и трудово възнаграждение.


След близо половин година размотаване нашето депутатство е напът да изпусне определения от Брюксел срок за приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства - 30 май. Това обаче предполага нови санкции на общността към страната ни. Преди седмица нормативът уж трябваше да влезе за пореден път за второ гласуване в пленарната зала. Неизменно повтарящата се игра с кворума и нестихващите скандали, провокирани от предизборните страсти, обаче го отложиха за неизвестно колко време. Ваканцията преди изборите и новият вот на недоверие, който поиска от ГЕРБ, отново сложи на дневен ред не законодателната, а политическата програма.


А


срокът за приемането на въпросния закон вече е на критичния праг

- най-късно до края на месеца. Заплахата за европейска санкция в конкретния случай се измерва със 700 хил. евро, а за всеки ден закъснение по правило се налага допълнителна санкция на база на брутния вътрешен продукт, която се изчислява по определена формула.


Министерският съвет се опита да се справи с поставената задача. Още на 12 декември миналата година кабинетът внесе измененията на закона, съобразени с изискванията на Европа. Това, разбира се, стана, след като бе получено официалното уведомително писмо от Европейската комисия (не за първи път), с което тя прави забележка на правителството, че не е изпълнило разпоредбите на Директива 2004/35/ЕО. В писмото комисията излага хронология на събитията от 2010-а насам. В документа се казва, че още на 21 септември 2010-а комисията е изпратила писмо до съответните компетентни органи, с което информира, че има пропуски при включването на норматива в българското законодателство. Тогава страната ни поема ангажимент да направи необходимите корекции. Това обаче не става. На 18 февруари 2013-а комисията поставя същите въпроси, които са били зададени и в писмото от 2010 година. В края на април миналата година страната ни изразява принципно съгласие с всички констатации на комисията и пак поема ангажимент да промени нормативните документи. През октомври 2013-а информира комисията, че проектите за промени вече са готови, но предстои те да бъдат одобрени от Министерския съвет и приети от Народното събрание. И от тогава до днес единствено се случва... едно безсмислено тупкане на топката, а комисията все още не е получила информация, че промените са извършени...


Подобно нехайство е, меко казано, необяснимо, тъй като нормативът отдавна премина през ситото на парламентарните комисии, мина през пленарната зала на първо четене и беше гласуван на 30 януари. По всяка вероятност тази активност е била проявена, тъй като на 27 март изтичаше срокът, в който Европейската комисия трябваше да бъде уведомена с официално писмо, какво се прави, за да бъдат спазени препоръките и. А може би да се симулира активност, която да отдалечи във времето решението за инак безусловната санкция.


Въпреки че направените между първото и второто четене поправки са факт от преди повече от месец (докладът на икономическата комисия с окончателната редакция на текстовете е с дата 8 април), а нормативът за втори път влиза за гласуване в пленарната зала, до окончателното му гласуване все още не може да се стигне.


Още през декември стана ясно, че по това време срещу България е започнала наказателна процедура поради неправилното транспониране на посочената директива. Част от неточностите при нея, според експертите от Министерския съвет, които са подготвяли промените, се дължат на неправилен превод на български език на специфичната терминология, ползвана в тази директива, за което Европейската комисия беше уведомена, а други - на възприетия подход при транспонирането за препращане към нормативни актове, уреждащи целия род обществени отношения (субсидиарно прилагане на обща уредба), което се явява неприемливо за Еврокомисията поради спецификата на отношенията, свързани с управлението на отпадъци от миннодобивни индустрии.


В мотивите на вносителите ясно е посочено, че законопроектът цели


отстраняване на несъответствията и непълнотите в националното законодателство

Взети са предвид бележките, които засягат съществени въпроси по отношение на управлението на минни отпадъци. Унифицирани са легалните дефиниции на понятията, с които боравят Директива 2006/21/ЕО и Законът за подземните богатства. Със специални правила е уредена процедура за информиране и участие на засегнатата общественост при издаване на разрешителни на оператори на съоръжения за минни отпадъци от категория "А", както и в случаи на авария на съоръжение от категория "А", в това число и когато негативните последици може да настъпят и на територията на друга държава членка на Евросъюза. Уреден е правният ред за обобщаване и предоставяне на информация от задължените лица и компетентните органи с цел надлежно изпълнение на задълженията за изготвяне на доклади до ЕК от страна на единния орган по управление на подземните богатства - министъра на икономиката и енергетиката. Доуточнени са задълженията на операторите на съоръжения за минни отпадъци във връзка с опазването на човешкото здраве и на околната среда.


Законопроектът създава и правна рамка за повишаване ефективността на контрола по изпълнението на договори за търсене, проучване и добив на подземни богатства и за подобряване на взаимодействието между отделните контролни органи. Включването на разпоредби в тази посока е продиктувано от отправените към администрацията забележки за неефективност на контрола и липса на взаимодействие между отделните органи като конкретните правила за контрол върху геологопроучвателната дейност и миннодобивните индустрии.


Още докато депутатите бистреха текстовете на проектонорматива


в парламентарните комисии

доста конкретизирано становище по предлаганите изменения внесе Българската минногеоложка камара.


В него се казва, че внесеният от Министерския съвет за разглеждане в Народното събрание проект на закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, освен че изпълнява разпоредбите на Европейския съюз, което камарата подкрепя, има предложени и допълнения в действащия закон.


Кратък преглед на предложеното от камарата и последната редакция на закона в доклада на икономическата комисия показва, че становищата на браншовиците са били взети под внимание.


Анализът на стенограмите на икономическата комисия в Народното събрание показва, че на практика по предложените текстове особени различия между управляващи и опозиция не е имало. Нещо повече - предложените от Ивелина Василева от ГЕРБ промени, според които се въвежда нов контролен орган, който трябва да следи сигурността на съоръженията (хвостохранилищата) за събиране на опасните отпадъци и тяхното транспортиране, е прието без възражения.


Дали обаче въпреки свършената дотук работа предизборните страсти няма да ни изиграят лоша шега, така че за пореден път да се "удавим на края на Дунава", на този етап не е много ясно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във