Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Германия се прицели във водородните технологии

Германия възнамерява да инвестира 100 млн. евро годишно в развитието на водородни технологии. Това може да е бизнесът на бъдещето, както и да стане водещ износ на страната. Бъдещето на зеления газ обаче е крайно несигурно, пише EURACTIV.

Свят, разчитащ на енергия от водород, звучи прекрасно – това означава да няма парникови газове, въглища и нефт, а водородът на планетата ни е в изобилие.

"Започваме следващия етап от енергийния ни преход", заяви федералният министър на икономиката Петер Алтмайер в Берлин на 18 юли.

Алтмайер няма търпение да види резултатите от изследванията в т.нар. реални лаборатории за това как водородът може да се използва широкомащабно като преносител на енергия за отоплението, транспорта и индустрията. Проектът ще струва на министерството 100 млн. евро годишно, а първите резултати ще са налице още през 2020 г. Германия иска да бъде световен лидер в развитието на водородните технологии, твърди Алтмайер. "Просто трябва да се увеличи потенциалът на индустриалната политика", казва той.

В бъдеще, когато страните от ЕС все повече ще се освобождават от въглеродната зависимост, водородните технологии ще се превърнат в

следващия водещ износ на Германия – може би за милиарди долари 

Междувременно германското правителство обяви, че до края на годината ще разработи водородна стратегия.

Независимо от огромното наличие на вода в света екологичното производство на водороден газ е проблем пред учените от години, тъй като на нашата планета водородът не се среща в свободно състояние. Обикновено той се произвежда от природен газ. При този метод се отделя голямо количество въглероден диоксид – между 7 и 9 тона за един тон произведен водород.

Има обаче и екологична алтернатива. Нарича се "енергия към газ" и при нея водата бива разделяна на своите компоненти водород и кислород чрез електролиза. За газовата промишленост този тип производство на водород е решение на проблема с откъсването от въглерода. Синтетичният газ може да се използва за отопление, в транспортния сектор – особено за камиони, въздушен транспорт и корабоплаване. Подводниците и ракетите и в момента биват захранвани с водород.

Други индустрии също искат да спечелят от екологичното производство на водород. Производителят а стомана ThyssenKrupp например планира да стане въглеродно неутрален до 2050 г. Salzgitter AG също експериментира с водорода, но все още не го използва за всекидневните си нужди. За сметка на това Shell ITM Power в момента изгражда най-големия в света завод за производство на водород чрез електролиза в град Веселинг на Рейн. Той ще започне работа през 2020 г. и ще произвежда 1300 тона водород годишно.

Политическа зависимост от Мароко и Саудитска Арабия?

Индустрията обаче е далече от ефективното използване на водорода. По време на електролизата близо една трета от енергията се загубва.

Според Института за вятърни енергийни системи "Фраунхофер" възобновяемите енергийни източници по никакъв начин не биха могли да покрият огромната нужда от електричество за производство на водород. В Германия е невъзможно да се построят достатъчно вятърни турбини и соларни паркове за захранване на достатъчно централи за електролиза, които да покрият нуждите от горива на страната.

"Ще трябва да внасяме водород от други части на света, където имат повече място, слънце и ликвидни горива", заяви за EURACTIV Ингрид Нестле – депутат от Зелената партия и неин говорител за енергийната политика.

През 2050 г. Германия ще трябва да внася до 750 тераватчаса синтетичен газ и течни горива, ако местното производство на водород продължава да е толкова скъпо и неефективно, каквото е сега, смята Германската агенция за енергетика. Някои експерти изразяват съмнение в технологията, тъй като тя може да доведе до политическа зависимост от страни като Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Мароко.

Транспортирането на водород с газопроводите за природен газ

също създава значителни проблеми, тъй като водородът не е съвместим със съществуващите тръбопроводи за природен газ на отоплителната мрежа. Макар че до някаква степен водородът може да се транспортира, ефективността не надвишава 30% дори в лабораторни условия.

Тестове във Великобритания показват, че мрежата може да се адаптира, но тогава възниква друг проблем. "Не може този въпрос да се реши на национално ниво. Газопроводите ни за част от европейската мрежа и не можем да ги затворим или променим заради другите страни от ЕС, които зависят от тях", коментира Щефан Щюкрад, научен директор на Института за проучвания за развита устойчивост.

И така, предвид значителните технически и икономически трудности водородът едва ли ще може скоро да конкурира изкопаемите горива, включително природния газ и нефта.

"Това е проблемът за кокошката и яйцето: за да се извършва мащабна електролиза, трябва да има достатъчно търсене на водород. И обратното – търсенето се увеличава едва когато съответната технология може да осигури достъпен водород", обобщава ситуацията Щефан Щюкрад.

Facebook logo
Бъдете с нас и във