Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Генерал Данаил Николаев е патриархът на българската войска

Генерал Данаил Николаев в парадна униформа.

На днешния ден можем да си спомним за Данаил Цонев Николаев - българският офицер, генерал от пехотата. Той е роден на 18 / 30 декември 1852 г. в Болград, Русия (днес в Украйна) в българско семейство, бежанци от Търново.

Данаил Николаев е участник в Сръбско-турската война, Руско-турската война (1877-1878 г.), Съединението на Княжество България с Източна Румелия и Сръбско-българската война. Бил е военен министър в навечерието на Балканските войни. Данаил Николаев е първият офицер, получил най-високото звание в Българската армия - генерал от пехотата. Известен като патриархът на българската войска.
Данаил Николаев завършва през 1871 г. Болградската българска гимназия. А през 1875 г. и Военно-пехотното училище в Одеса като юнкер. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) той е командир на рота от V-а Опълченска дружина в Българското опълчение. Отличава се в боевете Шипка и Шейново. На 8 юли 1877 г. е произведен в първо офицерско звание подпоручик от руската армия, а на 10 август 1877 г. е повишен в чин поручик.
В началото на 1880 г. Данаил Николаев е назначен за командир на I-а Пловдивска дружина. А на 1 март с.г. е повишен в звание щабскапитан от руската армия и Източнорумелийската милиция. Два месеца по-късно е назначен за командир на II-а Пловдивска дружина. На 15 ноември 1883 г. е повишен в чин майор от Източнорумелийската милиция. Като командващ голяма част от милицията по време на военни маневри, на 6 септември 1885 г. Данаил Николаев отстранява главния управител на Източна Румелия, с което осигурява осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

На същият ден е издадена прокламация на БТЦРК за създаване на временно правителство на Източна Румелия. В него е включен и майор Николаев., който заема длъжността главнокомандващ на Източнорумелийската милиция. Със заповед №4 от 9 септември 1885 г. майор Николаев е назначен за началник на Търново-Сейменския отряд, а на 11 септември същата година е повишен в звание подполковник.
През Сръбско-българската война командва Източния корпус, а при контранастъплението на българската армия, след боевете при Сливница (5-7 ноември 1885 г.) - Западния корпус. Данаил николаев командва настъплението към Цариброд и Пирот. След края на войната е награден с орден "За храброст" II степен и повишен в звание полковник. Така Данаил Николаев става първият полковник от българската армия.
След детронирането на княз Александър I той е военен министър и участва в потушаването на бунтовете на проруските офицери през 1887 година. По негова заповед военните формирования, участвали в преврата, са разформировани, а бойните им знамена - изгорени.
След избора на Фердинанд I за български княз, Данаил Николаев напуска поста на военен министър и е назначен за негов военен съветник (1887-1893 г.). На 14 февруари 1891 г. е повишен в звание генерал-майор.

Данаил Николаев участва в специалната делегация по време на бракосъчетанието между княз Фердинанд I и принцеса Мария Луиза. На самият прием, за да се задоволи нечие суетно желание, не е спазено висшестоянието на чиновете, поради което е накърнена честта на генерал Николаев. Напуска двореца и в знак на протест подава оставка. Между 1893 и 1897 г. е в запаса, като през това време е председател на Върховния македонски комитет (1895-1897 г.). След връщането си в армията, княз Фердинанд I го назначава за генерал-адютант (1897-1907 г.). На 15 ноември 1900 г. е повишен в звание генерал-лейтенант.
От 1907 до 1911 г. генерал-лейтенант Николаев е военен министър и ръководи подготовката на армията за предстоящите войни. През 1907 г. лично княз Фердинанд го награждава с орден "Св. Александър" I степен с брилянти. Като министър на войната, на 22 септември 1908 г. генерал-лейтенант Данаил Николаев приподписва манифеста на цар Фердинанд I за обявяване на Независимостта на България.

На 18 май 1909 г. той става първият български офицер, получил званието генерал от пехотата (инфантерията). През 1911 г. напуска армията. По време на Балканската война командва гарнизона на Ямбол.
На 16 април 1925 г., при атентата в църквата "Света Неделя" загива единственият му син - подполковник Никола Николаев.
На 6 май (Гергьовден) 1936 г. ген. Николаев е награден лично от цар Борис III с най-високото българско отличие - орден "Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий".
Като старши генерал в Българската армия, на 12 юли 1937 г. Данаил Николаев става кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски.
Генералът от пехотата Данаил Николаев умира на 29 август 1942 г. в Банкя.

Днес в чест на генерал Данаил Николаев, булевард в София е наименуван "Генерал Данаил Николаев". В Пловдив има улица "Генерал Данаил Николаев", а село Калъчлий е преименувано в Генерал Николаево (от 1966 г. то е квартал на град Раковски).

Facebook logo
Бъдете с нас и във