Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

„Газпром - the only game in town*

Правителството прави стратегическа грешка, като допуска коппанията и на електроенергийния ни пазар

Валентин Стоянов, член на икономическия екип на Движение България на гражданите:

nbsp;


Тук няма да говорим просто за Южен поток. Тук става дума за бъдещето на българската енергетика, на националната икономика и въобще на страната ни. А не за антируска реторика - за нея в момента няма място, не бива да позволяваме да надделеят клиширани филства и фобства - сега императивът е: прагматизъм и стратегическо мислене в интерес на българските граждани.


Но последните преговори с Газпром могат да бъдат описани само като енергиен автогол за страната ни и това, което ще произтече от тях. Да погледнем голямата картина, където са двата енергийни пазара - газов и електроенергиен. Преди броени дни страната ни препотвърди монополното положение на този стопански субект на газовия ни пазар поне за следващите няколко години. Приемаме, че в бъдеще ситуацията на този пазар все пак ще се промени, и признаваме, че тя е резултат от дълго допускани в миналото грешки. Нищо обаче не оправдава опитите на правителството да даде на Газпром и част от електроенергийния ни пазар. От всички изявления става ясно, че именно българската страна доброволно е предложила на своя партньор пет-шест площадки за строителство на електроцентрали. Ето това трудно може да бъде оправдано.


Когато имаш монополист на газовия си пазар и допускаш същия играч и на електроенергийния, на практика погазваш поне два от иначе постоянно прокламираните за пред евроатлантическите структури принципи на енергийната си политика - тези за енергийна независимост и за либерализация на енергийните пазари. Няма как да постигнеш въпросните цели, когато умишлено създаваш един мегасубект, който да доминира в целия отрасъл. Да не говорим, че едно от дъщерните дружества на газовия гигант придобива и бензиностанции в цялата страна. А когато към това добавим и доставките на газ за български топлофикационни дружества и интереса към придобиване на някои от тях - ето ти огромни дялове за монополиста и в двата други енергийни пазара - на горива и на топлофикационни услуги. И всичко това му се поднася на тепсия от иначе титулуващото се като национално отговорно правителство.


В началото на годината в свое интервю представител на управляващите твърдеше, че името на доставчика няма значение, ако предложи по-добра цена.Трябва обаче да се знае друго. Значително понижаване на цени, което да е и устойчиво, може да бъде постигнато само по пътя на конкуренцията, а не чрез временни и малки отстъпки, които са политически мотивирани. Потребителите могат да получат значително по-ниски цени само при наличие на реален пазар, а не при запазване на един десетилетен монопол. Това е азбучна истина. А както вече стана ясно, прословутата отстъпка от няколко процента в цената на газа за консуматорите в България е съпътствана от много по-сериозни отстъпки в полза на Газпром.


Очевидно тук говорим за гарантиране на дял в електроенергийния ни пазар, за даване на пряк достъп до клиенти на българския газов пазар, за строителство на Южен поток за сметка на пропуснатите ползи от транзитни такси за държавата ни за много дълъг период, т.е. изграждане на българската отсечка за сметка на постъпления, които никога няма да получим. Кой тогава прави отстъпките?


Между другото, с вкарването на Газпром и на електроенергийния ни пазар се нарушава може би последният останал баланс в енергийната ни система след три години и половина управление на ГЕРБ. В случая става дума за националния енергиен микс, за цени и съответно за бетониране на зависимости. Защото задкулисните договорки на практика поставят под въпрос всеки друг бъдещ или настоящ проект за изграждане на конвенционални енергийни мощности в България. Това важи, ако щете, за 9-и и 10-и блок на ТЕЦ Марица-изток 2, за нови мощности в Козлодуй и за всичко друго, за което се сетите. Преведено на прост език (Бойко Борисов преди време каза, че и той, и хората били прости), това е нещо като послание: Ние нямаме нужда от вас. Поне така биха го разбрали миньорите и енергетиците в Маришкия басейн, в Козлодуй, а и на много други места в страната, където все още крета някаква оцеляла през този управленски мандат конвенционална енергетика.


На всеки е пределно ясно, че подобна експанзия не може да бъде осъществена без любезното съдействие на правителството. Тя обаче ще породи, а и вече поражда сериозна загриженост и ответни реакции. И докато Южен поток и електроцентралите на Газпром могат да се окажат само проекти, които реално няма да бъдат осъществени, всички останали участници на българския енергиен пазар ги има и ще продължи да ги има поне в обозримо бъдеще. До изборите - със сигурност.


Какво всъщност печелим и какво губим от Южен поток? На първо място трябва да е ясно, че този проект не ни носи диверсификация нито на източника на природен газ, нито на трасето. Тръбата остава една, само се премества входната точка - от Добруджа във Варна. И тук е разликата между България и останалите държави участнички в проекта, с които усърдно ни пакетират и сравняват. За всяка от тях Южен поток представлява реална алтернатива както по отношение на източника на синьото гориво, така и по отношение на трасето. Ние пък предоставяме територия за неопределен период от време и със сигурност поне през първите 15 години не получаваме никакви приходи от участието в проекта.


Впрочем едва ли през последните три години и половина има друга стока или услуга, която да е поскъпнала двукратно, каквото е поскъпването на природния газ. А не забравяйте, че индексирането на цената на газа с тази на петролните деривати се запазва. Което означава, че България остава закрепостена към старата формула във времена, когато в практиката навлиза индексиране с цените на спотови пазари. На този фон отстъпката от 5-7% за крайните потребители е слаба утеха за тях.


По-нататък - напомняме, че проектът се движи отзад напред. Първо, се заковава (по непрозрачен път) една колосална цена от 3308.65 млн. евро и някаква норма на възвръщаемост. Това обаче става, без да е изготвен икономическият модел, включително и без да е договорен точен размер на транзитната такса. Освен това не е осигурено финансирането, т.е. не е ясна цената на ресурса. Не е ясно дали ще я има и клаузата доставяш или плащаш, която да стабилизира проекта и да направи паричните потоци прогнозируеми, както е при Северен поток. Как тогава предварително може да се калкулират крайна цена и норма на възвръщаемост? Явно е лесно, когато искаш да усвоиш едни пари.


Затова проектът трябва да бъде върнат към нормалността и изпълнен по правилен начин - в името на тези, които ще платим сметката. Това означава да бъде проведен международен конкурс за избор на изпълнител, а цената да бъде определена на база на ценовите оферти на кандидатите. Само така може да се гарантира, че тя ще е оптималната, а не предварително и непрозрачно съчинена. Припомняме, че преди години наддаването започна от около 900 млн. евро, за да стигне до колосалните 3.3 милиарда! А трябва да уточним, че колкото по-ниска е цената, толкова по-рано страната ни ще започне да получава приходи от проекта. И обратното - раздутата цена не обслужва националния интерес, а само интересите на предварително избран изпълнител (посочен логично от Газпром) и подизпълнители и доставчици от обръча фирми на съответното българско правителство.


nbsp;


nbsp;


*От англ. - единственият избор, който трябва да приемеш.

Facebook logo
Бъдете с нас и във