Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Газовите главоблъсканици на България

Вече 13 години (откакто през 2008-2009 г. ни "цапардоса" световната финансова и икономическа криза) България не спира да говори как трябва да реши един ключов проблем – зависимостта си от внос на енергоносители от Русия.  Природен газ, петрол и ядрено гориво идва все от Руската федерация у нас. И докато за петрола и дори ядреното гориво вече се говори, че има възможност за доставки от други места, то при природния газ нещата се случват все още много бавно и протяжно (може би дори продажно, според някои специалисти), защото все още 70% от синьото гориво го дължим на Москва...

 

Тази година отново ще бъде ключова по отношение на енергийната ни независимост. Причините са две - би трябвало да работещ газопровод за алтернативни доставки на синьо гориво и да започнем преговори с Москва за подновяване на дългосрочния ни договор с „Газпром“.

Интерконекторът "Комотини - Стара Загора" се очаква да бъде завършен през лятото, след сериозно забавяне. Чрез този газопровод страната ни и региона ще получава природен газ от Азербайджан. Посредством газовите връзки с Румъния, това гориво ще може да достигне до пазарите на Унгария, Австрия и дори до Украйна. Именно заради това е важна тази газова инфраструктура - ще ни осигури алтернатива на руския газ.

И докато очакваме през лятото "тръбата" с Гърция най-после да бъде завършена,

мъглата около бъдещите ни взаимоотношения с "Газпром"

става все по-гъста. Преди началото на военния конфликт в Украйна, из енергийните среди се шушукаше, че Москва може и да си потърси и друга фирма, с която да работи в България. Тоест - да бие шута на държавната компания „Булгаргаз“.

Сега обаче ситуацията дотолкова се изостри, че въобще не е ясно дали Москва изобщо ще се навие да водим преговори за нов дългосрочен договор за доставка на природен газ. Ако обстановката беше нормална, преговорите щяха да продължат няколко месеца, след което специално комплектована българска енергийна делегация щеше да отиде в Москва и в билдинга на „Газпром“ да подпише съглашението.

За последно, този "ритуал" бе изпълнен през 2017 г. от тогавашния министър на енергетиката Теменужка Петкова. Но... с едно отклонение от сценария на церемонията - мястото на срещата бе Санкт Петербург, поводът - международен бизнес форум, а крайният резултат - двустранно одобрена пътна карта за развитие на газопреносната инфраструктура у нас, която в България така и никой не успя да види.

За последно депутатът Мартин Димитров от „Демократична България“ си направи устата въпросната карта да бъде направена публично достояние, но от около половин година никой от новите обитатели на енергийното ведомство и на Министерския съвет не може да открие заветната "бумага". Никой - нито министри, нито заместник-министри, нито шефове на дирекции, нито явни и секретни деловодителки. Откъм  Москва също си правят оглушки по въпроса и не ни пращат нито копие, нито заверен препис...

В този смисъл, българската "газова" делегация най-вероятно ще се размине с пътуването си до Русия. Ръководството на "Булгаргаз" също осъзнава сложността на ситуацията, но по никакъв начин не може да се противопостави нито на обективно протичащата война, нито на екстравагантните идеи, спускани ни от Брюксел. Най-причудливата от които е задължението всяка държава членка да запълни 90% от обемите на газохранилищата си до месец ноември. Как ще стане това наведнъж, откъде "залпово" ще дойде синьото гориво и кой ще осигури на 27-те държави членки необходимите свободни милиарди - никой не казва. По-големият проблем обаче е, че никой не смее да попита...

Какво направиха Полша и Сърбия?

Правителството във Варшава категорично е поело курс към отказ от руски газ и тази година ще счупи "московските" енергийни окови. Остава да действа само транзита за Европа по газопроводите, изградени по времето на Студената война с парите и по волята на Съветския съюз.

За да можеше България да си позволи днес подобна енергийна политика, "някой" трябваше отдавна да се е сетил, че рано или късно газово-енергийната ни зависимост от Москва ще ни излезе през носа. Вместо това, дори изграждането на нищо и никаквото съоръжение, познато като газопровода "Комотини - Стара Загора", бе саботирано (и то съвсем меко казано) в продължение на петилетка и половина. Засега...

Другият вариант е политиката на Сърбия. Там преговори за нов дългосрочен договор с „Газпром“ ще се водят през април и май. Прогнозите са, че сърбите ще получат всичко, което поискат, при това - на добра за тях цена. България също би могла да се включи в тези преговори, но... кризата и стагнацията около руската инвазия в Украйна правят подобна опция повече от невъзможна. Иначе е ясно – доставките на газ за Сърбия ще се извършват чрез "Турски поток" и българската газопреносна система...

Внос на втечнено синьо гориво

И тази опция в момента "обект" на излишен оптимизъм, защото подобни доставки могат да бъдат извършени само от терминалите в Гърция и Турция. Според ръководството на "Булгаргаз" технически проблеми няма, но има... геополитически "такъв": съответните тръбопроводи към момента са резервирани основно за пренос на руски газ към страните от Централна Европа. Тоест - и да има втечнено синьо гориво в наличност, то може да бъде пуснато към България пак с руска благословия.

Отделно, всеки търговец знае, че цената на втечнения природен газ е по-висока от цената на руското гориво по тръбите. А Москва, както много добре се знае в бизнес средите, не винаги действа пазарно, може да намали експортните си цени по всяко време на денонощието и за отрицателно време да „убие“ вноса на скъпия LNG газ от терминалите. Така че за момента втечненият газ го забравяме като вариант за изход от ситуацията.

На хоризонта - само Азебрайджан

На съвместна пресконференция с президента Румен Радев,  румънският държавен глава Клаус Йоханис говори за необходимостта от намаляване на енергийната зависимост от Русия. Йоханис каза, че е обсъдил с Румен Радев диверсификацията на енергийните източници и транспортните маршрути. Според него е от изключителна важност интерконекторът България - Гърция да заработи бързо.

„Веднъж завършен, той може да бъде свързан с газопровода БРУА (България - Румъния - Унгария - Австрия - бел. ред.), който вече е готов и по този начин вертикалният газов коридор да стане действащ“ - каза Йоханис и допълни: - Тогава ще можем чрез България да ползваме втечнен газ, който ще се разтоварва на пристанище в Гърция“.

Прекрасно, но... капацитетът на интерконектор с Гърция е ограничен и повече от 5 млрд. куб. метра на година не може да поеме. Тоест - поне в този му вид, той по никакъв начин няма да издържи напрежението, ако за него се закачат още две-три държави. Решаването на проблема е възможно чрез прокарването на втора тръба, но тогава изниква... третият казус: Азербайджан има ли възможност за допълнителен добив и желание да захранва половин Централна и Източна Европа...

Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във