Банкеръ Daily

Когато гръм удари...

Газовият водевил

От край време скандалите в българската политика се произвеждат по една и съща "рецепта": в оригиналния си вариант преди 30 години те бяха свежи и задържаха вниманието на публиката докрай, днес на всички всичко им става ясно още в самото начало и затова никой не се интересува от финала. Единственото свежо изключение напоследък е газовият водевил, който вече трета седмица държи челно място в националния "бокс офис".

 

Сюжетът е известен, но ще го припомним за всеки случай.

На 2 февруари привечер шефовете на Българския енергиен холдинг освободиха всички членове на Съвета на директорите на "Булгаргаз" и назначиха нови "такива".

На 3 февруари сутринта те бяха вписани в Търговския регистър накуп и без никакви възражения: Людмил Йоцов - председател, и членове - Анжела Славова, Антон Адамов, Иван Топчийски, Людмил Йоцов и Стефан Войнов.

На 5 февруари сутринта, бившите съпартийци и колеги по Министерски съвет в периода 2005-2007 г. - Румен Петков и Румен Овчаров,  хвърлиха по една "газова" бомба в публичното пространство. За целта Румен Петков използва ефира на БНТ, а Румен Овчаров - ефира на bTV. Възмущението на двамата сякаш е "заредено" на едно и също място, защото всичко им е като под индиго. Преразказваме вкратце:

"На 4 февруари (петък) новото ръководство на "Булгаргаз" е продало 60 000 мегаватчаса природен газ изумително евтино - почти без пари - като времето между предлагането на свободните количества и тяхното купуване е по-малко от... 3 секунди. Нещо, което е тотален абсурд, освен ако не става дума за предварителна уговорка: ти седиш и чакаш, аз обявявам, ти купуваш на мига.

Това количество представлява една втора от дневното потребление на България и понеже няма откъде да дойдат излишни количества, значи светкавично продаденото синьо гориво е изпомпано от газохранилището в Чирен. Нещо, което в условията на надвисналия военен конфликт между Русия и Украйна, си е чиста проба престъпление срещу националната сигурност, т.е. срещу държавата..."

Ден-два по-късно стана известно, че новият шеф на "Булгаргаз" е работил във фирмата, която е участвала в скорострелните покупко-продажби и... работата тръгна към "изуй гащи", дето има една приказка.

То не бяха обвинения в корупция и конфликти на интереси, то не бяха квалификации и епитети по адрес на премиера Кирил Петков и коалиционните му министри, то не беше чудо.

А става дума за най-делнични неща - процедура по смяна на оперативно ръководство, бизнес сделки на свободна борса и... адски много емоция за сметка на разума.

Първата грешка, естествено, е на управляващата коалиция. Явно някой ги е излъгал, че могат да "изчегъртат" досегашния модел на управление механично и отгоре надолу. Тоест - по рецептата на Сталин "Има човек - има проблем, няма човек -  няма проблем!", която, всъщност, е американска поговорка от епохата на Дивия Запад - "Най-добрият индианец е мъртвия индианец!"

Факт е, че предишното ръководство на „Булгаргаз“ бе близко до ГЕРБ, но аргументите за отстраняването му са леко... странни. Или по-скоро - нескопосани. Основното обвинение срещу него е, че досегашните сделки на газовия оператор не били изгодни за енергетиката (в частност) и за държавата (по принцип).

Може и така да е, но... трябват по-сериозни и по-конкретни доказателства. Защото на бившите оправданието им отдавна е в Търговския регистър: за последните две отчетени години - 2019-а и 2020-а, приходите от оперативна дейност са общо 2.108 млрд. лв., а счетоводната печалба - 74.086 милиона.

Така че е вече крайно време управляващите, ако наистина искат да продължат промяната, да обърнат... авторитетния край на листото. Тоест - да избият зъбите на бюрократичната номенклатура и задкулисието по законодателен път.

В случая - просто трябваше да редактират из основи Закона за публичните предприятия и да "преродят" шефовете на държавните фирми

от богоизбрани велможи в обикновени директори на фирми.

Които, ако работят като хората - ще получават адекватни заплати, а ако не работят - шут в "еди къде си" и прав ти път към частния бизнес или трудовата борса. Същото се отнася и за държавните болници, и за държавните агенции, и за държавните структури като Национален фонд култура.

Атаката чрез драмата на газовата борса също е достойна за присмех, но... лидерите на "Продължаваме промяната" - като мандатоносители - все още не са извадили нито един сериозен аргумент.

Например - от избухването на скандала вече минаха две седмици, но никой досега не е отговорил на въпроса

"По силата на каква логика в основата й са Румен Петков и Румен Овчаров?" 

Ето затова човек трябва да следи процесите и, ако му се налага - да си води записки: Румен Петков е лидер на партия АБВ, която е част от лявата коалиция "БСП за България" - третата политическа сила в 47-ото Народно събрание и втора по значимост в коалиционното правителство на Кирил Петков. А Румен Овчаров "просто" е член на Националния изпълнителен съвет на БСП.

Защо двамата не предупредиха за зулума правителството по официалните канали и според традициите на доброто възпитание, а предпочетоха медиите - можем само да гадаем. Факт обаче е, че само след ден-два истината за катастрофичните щети лъсна като тиган на месечина:

- първо - продадените количества газ не са били над 60 000 мегаватчаса, а само 37 000;

- второ - „Булгаргаз“ ЕАД не е продавало синьо гориво за оперативни нужди, нито пък е "бъркало" в чиренското газохранилище, продадени са излишни кубически метри, които в България никой не е могъл да купи или да приеме даром, защото няма какво да ги прави; 

- трето - грандиозните загуби за държавата и обществото се оказаха... чиста печалба от над 1.5 млн. лв.;

- четвърто - колкото и да иска, новото ръководство на "Булгаргаз" нито може да манипулира платформата, чрез която вървят сделките, нито може да прогнозира кога и какви количества ще останат свободни, че да информира шефа си, а той да уреди бившата си фирма с апетитна далавера... 

Какво трябва да направи правителството, за да си дойдат нещата по истинските им места? Просто е - министрите, вицепремиерите и премиерът да си подбират съветниците по-внимателно и най-вече - да си четат сами уроците, а не да вярват на чужди преразкази по картинка. И, след като се въоръжат с емпирични познания,

да не им пука от нищо и да отговарят на атаките с директен насрещен огън.

Примерно - според активистите на ГЕРБ било адски неморално и скандално, че новият шеф на „Булгаргаз“ Людмил Йоцов бил дошъл от " МЕТ Енерджи Трейдинг България"ЕАД, което било еднолична собственост на швейцарската енергийна корпорация „МЕТ холдинг" - единственият "капацитетен" партньор на "Газпром" в експлоатацията на "Балкански поток".

Е, според нормално мислещите и отговорни българи преди 21 години никак не беше морално Бойко Борисов да бъде "изваден" от недрата на силовата групировка СИК и да бъде инсталиран на поста "Главен секретар на МВР". Някой обаче да ни е питал? Или да се е вслушал в гласа на нормалните медии, когато бе произвеждан в кмет на София, партиен лидер и министър-председател на България?

Вторият пример е от по-различно естество. Преди две петилетки Брюксел забрани "Южен поток", защото не бил съобразен с Третия енергиен пакет на ЕС. Много вода изтече оттогава, много милиарди потънаха, но истината така и не изплува на бял свят, годна за масова консумация. А и тя е простичка:  "Южен поток" бе прекратен заради корупция и вероятност от изпадане в пълна зависимост от прищевките и апетити на Москва.

И какво се промени след това, та "Балкански поток" да стане факт? Нищо друго, освен "едни" интереси на новите началници в Брюксел. Защото, каквото и да си говорим в момента, колкото и да си го говорим - истината е потресна: на българският газов пазар има един основен доставчик - Русия, и един единствен купувач - "Булгаргаз“. И за какъв свободен газов пазар може изобщо да става дума? Че и за независима борса, на всичкото отгоре? Ама били одобрени от Брюксел...

Ами нека ни боли, щом сме толкоз лекомислени!

Пламен Симеонов

 

(Следва продължение...)

Facebook logo
Бъдете с нас и във